Институтът за модерна политика: ГЕРБ, БСП, ДПС, ББЦ, РБ и АБВ влизат в парламента според последните електорални нагласи

STZAGORA.NET
Институтът за модерна политика публикува днес резултатите от националното си представително проучване за електоралните нагласи у нас в края на този месец (юли 2014). Периодът на провеждане на изследването е от 20 до 25 юли 2014 г. Общият обем на извадката е 1010 пълнолетни жители в 101 гнезда от 28–те области в цялата страна. Информацията е получена с персонално интервю с 970 респонденти, проведено по домовете. Методика на извадката: двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката. Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50% дялове и 95% гаранционна вероятност – 3,4%.

I. Електорални нагласи преди старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори:

Социологическият екип на Института за модерна политика проведе национално представително проучване на обществено-политическите нагласи в периода 20-25 юли 2014 г. преди старта на предизборната кампания за предстоящите парламентарни избори, която ще започне фактически след разпускането на 42-то Народно събрание и назначаването на служебно правителство от президента на Републиката.

Ако изборите бяха на 25 юли, ГЕРБ биха получили преднина от повече от 13 % спрямо БСП. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за партията на Бойко Борисов е 27.2 %, докато подкрепата социалистите възлиза на 13.5 %. Трябва да се подчертае, че проучването е проведено на терен преди конгреса на БСП на 27 юли и не отчита евентуални промени в обществените нагласи, предизвикани от извършените в левицата промени.

Проучването регистрира стабилна трета позиция на ДПС – 7.3 % с тенденция към растеж. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за партията на Николай Бареков „България без цензура“ възлиза на 6.0 % при самостоятелно участие в предсрочния вот.

Подкрепата за Реформаторския блок се стабилизира отчетливо над изборната бариера, като делът от респондентите, които заявяват подкрепа за тази коалиция, регистриран в настоящето проучване възлиза на 4.5 %.

АБВ получава – 4.0 %, което показва сериозен потенциал на формацията на президента (2001-2010) Георги Първанов да получи представителство в бъдещия парламент.

Ако изборите бяха на 25 юли, националистическите формации – НФСБ и „Атака“, не биха получили достатъчна подкрепа за спечелване на представителство в 43-то Народно събрание. Делът от респондентите, които в проучването заявяват подкрепа за НФСБ е 2.4 %, а за партията на Волен Сидеров – също 2.4 %.

Всички останали политически субекти, които се очаква да участват в предстоящите избори, на този етап получават под 1 % електорална подкрепа, като за РЗС и ВМРО тя се доближава най-плътно до тази горна граница.

Ако предсрочните парламентарни избори се провеждаха към момента на проучването, декларираната от респондентите подкрепа се разпределя както следва:

II. Каква е предпочитаната управленска формула след изборите?

В проучването беше тествано отношението на респондентите към евентуални бъдещи управленски формули след изборите. Близо половината от анкетираните заявяват твърдо предпочитание към еднопартийно управление – 44 %.

Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП е предпочитан вариант от 12 % от анкетираните.

Значително по-ниска е подкрепата за конфигурации с участието на ДПС. Евентуална коалиция между ГЕРБ и ДПС е предпочитана от само 4 %, а между БСП и ДПС – от само 3 % от респондентите. По-широк коалиционен формат с участието на ГЕРБ, Реформаторския блок, „България без цензура“ и ДПС е предпочитан вариант за 6 % от респондентите.

Всеки пети не може да определи добрата управленска формула след изборите:

#

споделяне на връзка