Безчовечно отношение към болна жена в Спешния център предизвика гнева на старозагорци
- сряда, април 30, 2014, 10:28
- Здравеопазване
- 19 коментари
STZAGORA.NET
Съобщение на Милка Колдамова във Фейсбук от тази сутрин за безчовечно отношение към болна жена в Спешния център предизвика бурна реакция на гняв у старозагорци. Ето за како става дума:
Milka Koldamova
Наша близка е с болки в областта на черния дроб и жлъчката, повръща зелено, вие й се свят и едвам се държи на краката си. На 75 години.
Обадих се на личния лекар, дойде и прецени, че е за хирург. Отидохме едвам с наш автомобил до кабинета, взехме направлението и се отправихме към една от частните болници в Стара Загора. Там изключително любезен лекар я прегледа, изказа опасения, че е доста сериозно и най-вероятно ще се наложи операция. И тъй като те са частна болница, доплащането при тях за подобни операции е над 1000 лв, пък и идвали празници… посъветва ни съвсем добронамерено да отидем в Спешния център на Окръжна болница. За прегледа не взе нито пари, нито направлението.
В Спешен център след като два пъти помолих учтиво да излезе някой (две сестри си приказваха вътре в стаичката и видимо не бяха заети) излезе старшата и в момента, в който видя направлението в ръцете ми, ми вдигна такъв скандал… Изобщо не ни изслуша даже защо сме стигнали до тях, не погледна на майтап болната, изгони ни по най-просташкия начин – не сме били за болнична, а за доболнична помощ. При тях не преглеждали, само лекували. Нямало лекар, който да ни помогне при тях…
Отправихме се към другата частна болница. На рецепцията се оказа, че до 8 май нямат свободен час, но момичетата ме посъветваха да помоля в кабинета и ако се съгласи хирургът да я прегледа.
Хирургът при първите ми думи още каза, че сме за спешен център. При тях най-рано към 20 май могат да я приемат, разполагат само с 10 легла в отделението… При което не издържах и се разплаках…Разказах му, че са ни изгонили оттам…Реагира, но не и с учудване….Каза ми да се успокоя, ще се оправят нещата…Проведе няколко телефонни разговора и ми каза да тръгваме веднага за спешния, но да търсим определен кабинет, хирургът оперирал,но ще дойдел след това да я прегледа…
В 12.03 влезе на преглед, 13.30 я приеха в хирургия заради жлъчката.
Та толкова за спешното, човещината и Хипократовата клетва…
Мария Димитрова Пълни идиоти. Това си плаче за една хубава жалба и проверка от касата. А в спешното не се моли, там от “добър ден” и “моля” не разбират.
Elitsa Daneva Ужас!
Roska Ta Боже, мили, Господи! Пази ни от болести, дано да си умрем здрави!
Даниел Йорданов В спешното влизаш с ритник и бутонките…! Деее*а…
Elena Kirova Ужас…
Violina Ivanova Много хубаво разказваш! Прииска ми се да отида и да оскубя старшата! Аз от опит знам, че трябва да се говори с лекар и сестрите не помагат в Спешен център! Но не знам на кого можем и как да се оплачем, за да бъдем чути!
Максим Добрев Да се потърси персонална отговорност от старшата сестра, която ви е върнала от Спешното.
Marusya Radeva Нямам думи…
Dessislava Vassileva Пуснете оплакване от сестрата в спешното. Лекарите определят кой случай е за тях и кой не – не сестрите. Сега прочетох и горния коментар – към кого трябва да се оплачете. Пишете писмо до шефа на Спешен център с копие до Министерство на здравеопазването. Така е сигурно, че МЗ ще изиска проверка по случая и нещата вероятно ще се случат.
Elka Syarova На мен ми се дорева само като го четях, а представям си на теб какво ти е било.
Milka Koldamova Болковият синдром е посочен в КП № 33 като критерий за спешна хоспитализация поради това, че често болката е с неясен произход, а изясняването й в амбулаторни условия изисква време, което понякога е съдбоносно за пациента. Целта на всяка хоспитализация е предприемане на своевременни мероприятия за решаване на възникналия здравословен проблем.
Nina Vasileva За съжаление всички сме слушали или участвали в подобни ситуации, особено със Спешна помощ. Дано да се оправя бързо и да забравяте за преживяването.
Maria Gorcheva Очевидно е, че трябва да се заемеш с писмата. Посъветвали са те към кого. Не чакай. Нека случаят бъде пресен. На твое място бих писала на Господари на ефира. На всички познати медии, за които се сетя. Който е готов да съдейства за разгласяване на случая…Не може така. Човешкият живот се превърна в търговия на направления… Много ми е тъжно! Дано твоята близка се оправи! Искрено го желая. Но ти не чакай, а пиши…
Kate Weber Пак много си издържала! Аз шях да я награбя тая за куфилото и да премета целия спешен център на място! Хич не си поплювам в такива моменти и ми падат скрупулите.
Hristiana Pyuskyuleva-Bahchevanova Отвратително. Стискам палци и пожелавам успех с операцията!
Katya Dyankova Това, което става ясно от разказа на Милка е, че именно докторите са направили всичко възможно, за да й помогнат. В случая старшата сестра в спешното се е направила на по-важна, отколкото е. Работа на Милка е да прецени дали да заведе оплакване срещу нея за превишаване на компетентността й.
Мирела Близнакова Мда, имала съм такива случки в Спешното и мога само да съчувствам с разбиране.
Aqua Nuda Жалбата до спешните с копие до РЗОК, НЗОК, Министерството, Лекарския съюз, медицинските профсъюзи, медии. Със заплаха със сигнал до прокуратура за застрашаване здравето и живота поради небрежност, незаинтересованост и/или некомпетентност. И друг път искай такива кикимори да напишат на гърба на направлението, че отказват преглед и да се мотивират, с дата и подпис.
Бел. ред.: След всичко казано – има думата ръководството на Спешния център. И не само то. Случаи като този трябва да се изкоренят веднъж завинаги от ежедневието ни. Става въпрос за човешки живот, за Бога! Накъде вървим?!
#
Аз не съм от Стара Загора. Споделих историята на г-жа Колдамова на собствената си стена и реакциите далеч не са само старозагорски, но са в един и същи дух…
мен ме върнаха с детето което беше на 6 години-при бъбречна криза-защото това не е детски кабинет. за разстрел са някой от тях
Защо тази толкова “тежко болна ” жена е напуснала хирургичното отделение на болница Киркович същата вечер самоволно?Каква е тази частна болница,която декларира че ше работи по 194 клинични пътеки и има толкова “добри ” хирурзи и космическа техника,но най напред запоичва с парите от пациентите? За какъв хуманизъм ше говорим?Болница Киркович може да приема болни 24 часа,а другите когато искат и който искат.Защо няма коментар по този казус?Преди малко цигани си взеха излекуваното дете от Болница Киркович,които работят в Дания,заявявайки,че нямат пари!Лечението струва 640 лева.Питам,в коя частна болница щяха да го лекуват?Така че едната страна на въпроса е можеш ли да се лекуваш в болница,която “режи глави”за пари или не?Всеки може да е любезен когато избира пациентите си .Що за болнично заведение е това,което през почивните дни изпразва отделенията,за да не се натоварв финансово?
По повод грозните коментари за мед.обслужване на пациентката мога да заявя,че състоянието и не е оценено като тежко и спешно,тъй като тя е била с мед.направление за консултация,а не за хоспитализация-разликата е огромна.Фактът,че е била планувана за преглед и планов прием от две частни болници за дати далеч след празниците е красноречиво ,че не е за залата за реанимация на Спешно отделение,където се обслужват наистина спешни пациенти с риск за живота и най-често дошли не на крака и да вдигат скандал,а докарани на носилка.Спешно отделение не е амбулатория!Въпреки всичко ,чрез ходатайството на хирург от частната болница пред хирург от държавната болница въпросната пациентка е приета в хирургия на държавната болница,за да може същата да напусне отделението по собствено желание и на самоход още същата вечер на приема-29.04.2014.Питам аз:това спешен пациент ли е и какъв му е зорът да оплюва мед.персонал на Спешно отделение и как търси помощ от хора,които не почита,които обижда вулгарно и на които няма доверие?От практиката зная,че тежко болен и спешен пациент не вдига скандал,не обижда и не крещи.Зная също ,че при нужда се обръщам за помощ към хора,на които имам доверие и с уважение,а не със скандал.В Спешно отделение работят прекрасни медицински служители,които спасяват човешки живот ,работят свръхинтензивно и безотказно за наистина СПЕШНИ пациенти и с многообразна патология-от инфаркт до политравми.Питам:какво и беше спешното на пациентката,която няколко часа след приемането и в отделението е напуснала болницата по собствено желание?Срам и позор!
Да,за жалост така стоят нещата в нашата спешна помощ!Случай много могат да се опишат….Пациенката е изкарала късмет,че не са я държали 5-6 часа в залата на спешен център…
Разстроени придружители, страдащи пациенти, огромна загуба на време, нерви и усилия. Каквито и доводи да се привеждат постфактум, щом това го има, значи нещо не е наред и трябва да се коригира. Пациентката не била за тях? Ами като я боли и повръща? Как да не е за тях!… Жена на 75 години! Кой може да е сигурен, че не умира? Защо веднага не е прегледана от лекар в това състояние, а е отпратена от медицинска сестра? Защо не е инструктирана какво да прави? Защо не й е дадено лекарство – да речем поне обезболяващо, жлъчогонно или нещо друго, което да облекчи състоянието й? Ами като не може една обикновена българка посред бял делничен ден да получи елементарна грижа, за какво са целите тези огромни медицински структури и милиони разходи? По-добре да си мрем по домовете, да си мълчим, докато берем душа и да не разчитаме на общественото здравеопазване, така ли? Защо плащаме здравни осигуровки, щом като в отговор получаваме проблеми като описания по-горе?
Неприемането, отпращането на страдащ пациент трябва да се разглежда като най-тежък грях от страна на съответното медицинско лице. И никога да не остава без последствия. Нямам предвид наказания. Ако подобно нещо се случи, причините за него да бъдат щателно анализирани и да се предпримат коригиращи действия за недопускане вбъдеще!
Уважаема Дарина Драгова, спестете си това “Срам и позор” и обяснете кратко и ясно какво трябва да предприеме пациент с болки, който не може да се справи с тях в домашни условия, не знае как да постъпи и се паникьосва от състоянието си. Щом не е за Спешно приемно отделение, къде да отиде, към кого да се обърне и изобщо – какво да направи? Обърнете внимание, че в случая личният лекар е дошъл, прегледал е пациентката и е преценил, че е за хирург. Не след 20 дни, а веднага. Хайде казвайте Вие оттук нататък къде да отиде и към кого да се обърне. Само не я пращайте на частен прием, тъй като е здравно осигурена, пък и в днешната криза не всеки има заделени свободни средства да се лекува на частно.
Има принцип за безотказност на здравната помощ! Аз също съм бил пациент на Спешния център. Според мен неразбориите дойдоха след отделянето на спешното от дежурния лекар. Това обикновено се получава през почивните дни. Болният не може да прецени за кого е – за доболнична помощ или за спешното и оттук идват конфликтите, жертва на които съм бил и аз – т.е. въпрос на организация. Към това се прибавя и грубото отношение на сестрите най-вече. Гопода хуманисти, оправете си организацията – пациентите нямат никаква вина за вашата сбъркана организация. Те трябва да са водещи – какво сте без тях! Разделете се най-после с остарялото си мислене и алчността!
Г-н Добрев,пояснявам Ви,че за такива пациенти като въпросната госпожа има личен лекар,неотложен кабинет ,ДКЦ-ве и МЦ-ве,където работят специалисти за консултация и в планов порядък.Спешно отделение е наистина за СПЕШНИ пациенти,със застрашаващи живота състояния.Едва ли една жлъчна кризи,която се оказа ,че не е криза,застрашава живота на 75 годишната пациентка ?Защо не се обърнахте по същия начин и със същите въпроси към лъскавите частни болници,които имат договор с НЗОК,а се обръщате и оплювате държавната болница,където служителите нямат право на подбор на пациенти,работят свръхнатоварено и за много по-ниско възнаграждение?Ще Ви отговоря веднага:защото там където в пълна сила е намесен факторът ПАРИ не може да се рита,там се влиза с наведена глава и смирено и уважението е на лице,а там където здравеопазването е безплатно уважението липсва,всеки пациент идва само с високи изисквания,оплюва системата,държи се арогантно,обижда вулгарно и всеки от медицинския персонал му е длъжен.Ще Ви отговоря:никой на никого не е длъжен!Всеки е длъжен единствено на родителите си и на децата си!Отговорността за здравето е лична отговорност.Приемно отделение е точно за това приемно,когато пациентът е насочен с направление за хоспитализация в спешен порядък,той да бъде преценен и обработен от дежурния спешен екип,да бъде консултиран и евентуално хоспитализиран от консултанта от съответното отделение и то ако има индикации -ясни и безспорни за спешна хоспитализация.В цял свят Спешната помощ е най-скъпа,но не като заплащане на персонала,а за самата болница,защото там се извършват 70% от медицинските изследвания необходими за остро настъпило състояние,а персоналът от отделението е достатъчно компетентен ,за да прецени дали пациентът е спешен.Ето за това иде реч.
Г-жо Драгова!
Прочете хартата за правата на пациента и ми посочете, моля, къде и в какво сбърках аз, търсейки помощ за нашата близка?
Коя е МОЯТА грешка?
Благодаря предварително.
И ако ми позволите…
Изказвате се се като достатъчно запозната със случая на Марина Георгиева.
Моята информация е, че е напуснала отделение “Хирургия” на 30.04 пообед/ поне след визитация/, след като е отказала да бъде оперирана, но от какво и тя не можа да ми обясни.
При ехографски преглед беше установено, че проблемът е в жлъчката, а не както се предполагаше първо – преплетени черва или апендицит / не от мен, разбира се, от медицински лица/
Вие твърдите, че не е било криза. Какво е било тогава? Защо и е предложена операция?
Г-жо Колдамова ,грешката Ви е ,че сте правилно насочена с направление за консултация,но сте отишли на неправилното място. Хартата е всеизвестна – там пациентът има само права,но без задължения.
Дарина Драгова,
В ПОСЛЕДСТВИЕ се оказало, че жлъчната криза не е жлъчна криза. Ако жената беше прегледана от ХИРУРГ (според направлението от личния лекар) в т.нар. Спешно и консултирана адекватно, макар и в неживотозастрашено си състояние, а не отпращана от мед. сестра, била тя и сестрата на Господ, дали щеше да има подобен разговор?
А ако някъде в последствието се окажеше, че жлъчната криза е животозастрашаваща, и изходът беше друг, дали щяхте пак да давате уроци по навеждане на глави (?!???), смирение (?!!!!????) и уважение???
И преди да казвате, че всеки е длъжен на родителите и децата си, бихте ли казали откъде точно идва заплатата ви в държавна болница? И за какво ви я дават?
Едва ли някой ви плаща, само защото дължите нещо на родителите и децата си. Защото в цял свят в спешните отделения никой не се връща, затова и спешната медицина е по-скъпа – в света. В България, особено след разсъжденията ви, ще излезе, че ви плащаме твърде много – особено след като нищо не ви дължим, защото дължим само на родителите и децата си…
Само за момент си представете, че тази 75-годишна жена е майка ви… Или нямате майка? Това би обяснило всичко…
Един апостроф относно “безплатното” здравеопазване. Дори и в държавните болници то съвсем не е безплатно. Не забравяйте, че от приходите ни се удържат доста високи здравни осигуровки. Т.е. платили сме си предварително правото да получаваме медицинска помощ, когато се нуждаем от нея. А когато такава ни бъде отказана под един или друг предлог, това вече е неправомерно, подлежи на анализ, санкциониране и коригиране.
И още един апостроф: Неприемливо е когато ви се посочи проблем или недостатък в работата, да окачествявате това като оплюване. Никой не желае да ви оплюва. Желанието ни е да намерим решение на очерталия се проблем, за което е нужно да съдействате, а не да се засягате. Нека бъдем по-делови.
Г-жо Драгова,
Във всяко едно от здравните завидения съм влязла с еднаква тревога, притеснение и надежда да помощ. Абсурдно е това, което пишете. Какви наведени глави, какво смирение?
И понеже Вие повдигнахте въпроса за парите – нека изясним конкретния момент – защо на пациент, на когото Вие твърдите, че нищо му няма, му искат подпис за съгласие за операция?
Ще дам пример за чирпанската бърза помощ. Ако искате някой да ви убие, направо отивайте натам. Без извинение! 82-годишен пациент, линейката идва след час, тъй като има само две за цялата чирпанска община с предимно възрастно население. След като приемат дядо ми в отпуснато състояние и в безсъзнание, излиза от реанимацията лекарката, в ръката си държи котешка храна и с думи “маци-маци”, започва да храни котка и да й говори миличко, майка ми ходи след нея със сълзи на очите и я пита за състоянието му, а “лекарката” говори на котето и не ни поглежда. След молбите на майка ми и ридаенето онази се обръща призрително и заявява “Ако зависеше от мен нямаше да го пипна тоз пияница. Мъртво пиян е”. Обясняваме, че той не пие и води здравословен живот и е добър човек, да му обърнат внимание, а получаваме хилене и подигравки. Чакахме 3 часа, за да станат кръвните изследвания и през цялото време обсъждаха по коридора любимия ми дядо с насмешка и ирония. След три часа идват кръвните проби, резултатът е – никакъв алкохол и чак тогава викат специалист. Оказа се инфаркт! Ако не беше майка ми и дядо ми, щях да ударя един тупаник на лекарката, барабар с половината хилещ се персонал. Добро лечение съм получавала само с връзки и със солидно заплащане. Ако имате пари, мили хора, отивайте в частните болници.
Мога да Ви кажа, че аз съм от Стара Загора и отношението на лекарите в спешния кабинет е точно такова. На мен ми се е налагало да използвам помощта им и съм получавала същото отношение. Ще ви кажа обаче как постъпих аз. Помолих лекарите да се разпишат на един лист, че ми отказват лекарска помощ и знаете ли ,че се получава така че ме приемат веднага и изпълняват даже задълженията си както трябва. Отношението на всички лекари е отвратително в цялата страна, така че не очаквайте нищо добро. Просто за да ви обърнат внимание трябва ” с лопатата” иначе не става!
аз имам чувството, че това е практика от години,защото преди 6 години моя мъж 2 дни го връщаха със симптоми за инфаркт и все нищо му няма, лекаря спи, сестрата го ослужва и накрая му се пръсна сърцето. Кой виновенгарван гарвано око не вади, а моя мъж гние във гроба
naskoro i na men mi se naloj da potarsq speshna pomosht,vratata beshe zaklychena
izleze oxrana i mi kaza da potarsq drygade pomosht,pradstavqte li si.