Очевидец на събитието от 1969 година: Криминален осуети бунта в Старозагорския затвор

STZAGORA.NET

Алфредо Фосколо

“Бунтът на политическите затворници в Старозагорския затвор през 1969 г. е част от съпротивата срещу комунистическия режим, за който настоящите поколения трябва да знаят.” Това заяви френският юрист Алфредо Фосколо, който беше сред участниците във второто издание на конференцията “Изстраданата европейска мечта на България (1944-1989), проведена под егидата на евродепутатите от ЕНП Илияна Иванова и д-р Андрей Ковачев, със съорганизатор Съюзът на репресираните от комунистическия терор в България.

По време на бунта на политическите затворници през октомври 1969 г. Алфредо Фосколо е излежавал присъда за шпионаж и е бил очевидец на бунта. Пред “Старозагорски новини” той разказа какво точно се е случило зад решетките. Истина, която е била пазена в дълбока тайна цели 20 години по времето на социализма и бегло спомената след промените през 1989 г.:

“Бях в Първи отряд, известен като отряда на политическите затворници. През 1969 г., във връзка с 25-годишнината от 9 септември, някои колеги се надяваха да получат амнистия. Амнистия обаче нямаше и това стана пряката причина за организирането на бунта.

Идеята беше да бъде превзет затворът с цел бягство. Изкопан беше 16-метров тунел. Всички знаехме за тунела, но до 16 октомври – денят на бунта, никой от затворническата управа не научи за него. Де факто през нощта петима младежи на възраст 20-22 години успяха да минат по него и да превземат първата врата. И щяха да успеят с плана си, ако не е бил един криминален затворник. Той е бил в киносалона на затвора и когато видял какво става, предупредил охраната на портала. И за минути затворническата охрана се въоръжава и ги пресрещат.

После започнаха да стрелят от вишките. Един стар затворник започна да вика: “Лягай по земята, защото стрелят през прозорците!” Имало е един убит затворник, мисля, че името му беше Чобанов. Но после изкараха, че той се бил самоубил. Другите ги хванаха и след дълго и мъчително следствие ги осъдиха на по 20 години. Впоследствие разбрах, че трима от бегълците са излежали пълните си присъди. Бяха млади по време на бунта, а са излезли от затвора четиридесетгодишни!”, приключи разказа си Алфредо Фосколо.

За себе си той сподели, че е роден в България от смесен брак – баща французин и майка българка. На 7-годишна възраст напуска родина си, тъй като баща му прибира семейството си във Франция. През 1968 г. при посещението си в България помага на студенти да разпространят един позив, заради което е задържан заедно с Петър Бояджиев и Александър Иванов.

Осъден е на 15 годими затвор за шпионаж. Сега Фосколо твърди, че тогавашният шумен за времето си процес е бил нужен за социалистическа България, която е трябвало да разобличи “гадните” империалисти. В старозагорския затвор прекарва три години. Освободен е преждевременно, тъй като през 1970-1971 г. в ход е било Хелзинкското споразумение за свободно придвижване през България на чужди граждани. А и предстояла визита на френския министър на външните работи. След като се прибира във Франция, Алфредо Фосколо завършва право в Париж и славянска филология, специалност български език. Понастоящем е пенсионер и прекарва половината от времето си в България с децата и внуците.

Йовка ВЕЛИКОВА
Б.р. На изпроводяк г-н Алфредо Фосколо обеща, че ще ни предостави публикации от западната преса за първия антисталинистки протест у нас през 1953 г. Помоли ни да ги публикуваме, след като ги получим, за да знае настоящото поколение, че в България е имало съпротива срещу комунистическия режим, доста по-силна от тази в Чехия и Унгария. Но дълбоко засекретена от тогавашната власт, която в годините на събитията не е допуснала в България западни кореспонденти. Фосколо е категоричен, че тези факти трябва да намерят място в учебниците по българска история.
-

spodelime