Отвлеченият златар Иван Методиев: Похитителите плашеха, че ще ми дялкат пръстите

Иван Методиев не пожела да бъде сниман и затова скри лицето си зад “Старозагорски новини”.

Bечерта на 11 ноември т.г. един от най-известните златари в региона – казанлъчанина Иван Методиев беше отвлечен от двама маскирани с черни качулки мъже, въоръжени с пистолет. Методиев е похитен в двора на къщата си в село Енина,минути след като е паркирал лекия автомобил “Опел”. Представяйки се за полицаи и лансирайки версията, че ще го водят на разпит в полицейското управление, маскираните го повалят на земята и му закопчават белезници. След това облепят с дебело тиксо очите и устата му и със скоча омотават здраво краката му.

Напълно обездвижен, Методиев е принудително качен в собствения си автомобил. Но в вместо в полицията, златарят е закаран в собствената му вила в село Средно изворово. Там похитителите вече му заявяват в прав текст, че “работата е за много пари”. Със заплахи и употреба на сила му отнемат ключовете за златарското ателие и се снабдяват с кодовете на двата СОТ-а. След което изоставят жертвата си, както е завързана. Методиев е открит в 10 часа на следващата сутрин от полицията, след като в 21.40 часа на 11 ноември в РУ “Полиция” – Казанлък е получено съобщение за два горящи автомобила в района на с. Енина, единият от които се оказва, че е “Опел”-ът на златаря,а другият – на похитителите (откраднат на 22 октомври от Първомай).

Де факто Методиев е престоял във вилата си – завързан и тръпнещ в очакване на най-лошото, повече от 12 часа. Дванадесет дни след случилото се той с мъка говори за изживяното. Срещата на “Старозагорски новини” с пострадалия се състоя в златарското му ателие в центъра на Казанлък. За половин час, докато траеше разговора ни, поне двадесетина граждани му помахаха за поздрав през витрината. Един от познатите му сподели, че Методиев се занимава с изкусния занаят от 40 години и е един от най-добрите моделиери на бижута, почитан и уважаван от целия град. Не е дължал никому пари, нямал е и да взема.

“Отвличането ми беше с цел обир”, смята Методиев. Той категорично изключи журналистическата ни версия, че е възможно похитителите да са свързани с кражбата на злато от митниците, които сега търсят някой изкусен майстор, който да го превърне в бижута. Той отхвърли тази версия първо, защото Казанлък е малък град и това няма да остане незабелязано, и второ – защото в България има цели златарски индустрии, които обработват на ден килограми, а не като него грамове злато. В потвърждение на твърдението си, че целта е обир, златарят изтъква факта, че това е петото по ред посегателство. Три пъти преди това са разбивали апартамента му, а миналата година неизвестни крадци опитали да проникнат в златарското ателие през дупка в стената, но за тяхна зла участ се озовали в книжарски склад.

До 11 ноември т.г.обаче не е бил отвличан. И въпреки че похитителите му са разполагали с ключовете за ателието и СОТ-кодовете, през нощта на похищението те не са посмели да проникнат в него и да извършат обира. За нас този факт е странен. Той обаче е на друго мнение.

“Те не откраднаха златни накити и пари, но това беше най-голямото посегателство срещу мен”, споделя Методиев. Не крие, че е бил много уплашен. “Те ме плашеха,че ще ми издялкат пръстите или ще ме захвърлят в планината, ако съм ги излъгал. Не знаех кое от двете е по-страшното. Не ги излъгах, но когато си тръгнаха след близо час разпит, очаквах всеки момент да се върнат и да ме завлекат някъде в Балкана, което за мен щеше да сигурна смърт”, допълва потърпевшият. Не вярва, че скоро похитителите му ще бъдат открити, защото са действали без да оставят нито една следа както във вилата, така и в автомобилите, които са унищожени напълно от огъня.

Въпреки изживения кошмар златарят не е загубил чувство си за хумор. Сподели, че когато на 12 ноември сутринта във вилата му дошли пазителите на реда и му казали: “Ние сме от полицията”, първата негова реплика била: “Те и снощните уж бяха полицаи…”

За случилото се днес напомнят белезите от прангите, с които е бил заключен повече от 12 часа. Те след седмица ще минат, за разлика от спомена, който никога няма да го напусне. Единствено лекарство за него остава надеждата, че момчетата с маските рано или късно ще бъдат открити. Защото и най-тренираните престъпници правят грешки. Я някоя кола пак ще задигнат, я някой обир ще опитат отново…

Йовка ВЕЛИКОВА
-

бутони към социални мрежи


echo
Copyright © 2024 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн