В ТЕЦ „Марица-изток 3“ полагат цветя пред плочата с имената на жертвите от „черния понеделник“ преди 20 години

STZAGORA.NEТ
Христо ХРИСТОВ, pressadaily.bg

На 10 октомври, понеделник, 1994 г. точно в 10,56 часа 2000 тона вряла вода помитат един от цеховете в държавната тогава ТЕЦ „Марица-изток 3“ и стават причина за мъчителната гибел на 21 мъже и жени. Водният стълб е с височина близо 9 м, за части от секундата врящата вълна се разстила на над 100 м разстояние. Всичко, изпречило се по пътя й, е изгорено.

С 20-годишна давност инж. Христо Христозов, който тогава работел в химичния цех на централата ще си припомни: „Наоколо се търкаляха сварени дюли. Тревата покрай базалтовата пътека беше като осланена. Гледката беше кошмарна. Дебелата почти 2 см метална обшивка на бака, където се съхраняваше отработената от котлите вода, беше направо издухана. Резервоара с височина близо 10 м го нямаше. А още не знаехме какво ни очаква вътре в помещенията с избити прозорци и врати…“

За трагедията си спомня и тогавашният директор по производството и преноса на еленергията на НЕК инж. Трифон Цветков:

„Бях в кабинета си в София, когато на вътрешния телефон позвъни директорът на ТЕЦ-3 инж. Янко Ангелов. Спомням си, че каза нещо от сорта на „Случи се нещо, има загинали хора…“ После връзката прекъсна. Минути по-късно се обади колегата от ТЕЦ „Марица-изток 1“ инж. Пенев. Гласът му трепереше. За броени минути уговорих транспортен самолет да натовари екип хирурзи от „Пи-рогов“. Спомням си, че кацнаха на летище Узунджово. Пристигнах със служебната кола почти заедно с тях в централата. Сред загиналите беше приятелят ми, началникът на цеха, инж. Атанас Стоянов.“

Лекари слагали морфин на ранените, за да ги разсъблекат. Първи притекли се на помощ на мястото на трагедията са лекари от най-близката болница – гълъбовската, която е обновена и модернизирана през същата 1994 г. Парите са осигурени от Комитета по енергетика, припомня си тогавашният й главен лекар д-р Янчо Карагьозов.

„Мобилизирахме всичко, което можеше да се движи, само и само да пренесем колкото е възможно по-бързо ранените. Беше ужасно. Хората бяха в съзнание, дрехите им висяха на парцали по телата. След разговор с клиниката по изгаряния в Пловдив към нас излетя военен хеликоптер“, припомня си медикът с опит от войната в Ангола през онези вече далечни години.

„Бях в централата може би час след сигнала от дежурната стая в тогавашната регионална дирекция на МВР-Стара Загора. Още пазя служебния си бележник, в който съм записвал имената на пострадалите. Земята, по която вървяхме при огледа, още беше топла от излялата се вода“, разказва пенсиониралият се вече следовател Пейчо Пеев.

Той поема разследването на най-голямата и с най-много жертви в историята на енергетиката ни производствена авария.

Досъдебното производство е с №104 от 10 октомври 1994 г. по описа на тогавашната окръжна следствена служба. Ден или два по-късно в разследването се включват и колегите му от националното следствие Петър Мишев и Петър Манолов. Действията им се наблюдават от окръжния прокурор в Стара Загора. Разпитахме кого ли не, проверихме всички книжа, разпоредени бяха множество технически експертизи. Стана ясно, че основната вина се носи от хората, които в далечната 1977 г., когато е монтиран резервоарът, са извършвали заварките на метала. Били са с висока квалификация. Направен бил и дефектоскопски анализ от специализирана лаборатория. Стигнахме до името на бригадира, казваше се Михаил Кисьов. Нито тогава, нито по-късно успяха да го открият. Дали е бил извън страната, дали е починал – така и не се разбра.

И днес в централата има на работа хора, преживели ужаса на черния 10 октомври. Има и близки на загиналите. Повечето от тях предпочитат да не си спомнят за трагедията. С мисълта „да не дърпаме дявола за опашката“. След приватизацията, първоначално от италианската „Енел“, а след това и от американската „Контур глобал“ аварията е включена в специализираните дни, посветени на мерките за безопасност.
Снимка 3e-news.net
#

share button