Становище на “Зелени Балкани”: не застроявайте Бедечка!

STZAGORA.NET
Становище против застрояването на парк „Бедечка” предоставиха от природозащитната организация „Зелени Балкани”. Те са направили подробен научен анализ на биоконсервационната стойност на парка, на видовете в него и на перспективите на екосистемата в района.

Забрана за строеж на всякакъв вид сгради и съоръжения по смисъла на Закона за опазване на околната среда в парка, предписват експертите.

„Поради уникалния за района характер на екосистемата и местообитанията й, както и наличието на голямо количество редки, ендемични и защитени животински и растителни видове на територията и акваторията на парк “Бедечка” ние считаме, че паркът трябва да бъде съхранен във вида в който се намира в настоящия момент, като всяка намеса увреждаща комплекса от живи организми и нежива природа би била противозаконна”, пишат експертите.

Експертите се позовават на българското природозащитно законодателство и предлагат забрана за култивиране на земи на територията на парка, както и за променяне и коригиране на коритото на реката. Те предлагат и съхраняване на естествено възникналия храстов подлес, явяващ се основен фактор за гнезденето на пойни птици в парка.

В същото време приетитят преди половин година подробен устройствен план заплашва да превърне коритото на реката в „заден двор” на постройки от двете й страни. До средата на месеца работна група от общинари ще трябва да реши как да защити парка, след като преди седмица стотици старозагорци протестираха с искане за запазването му срещу готвеното застрояване, а от половин година текат различни граждански акции по този повод.

Биоконсервационна стойност на парк “Бедечка”
Становище на “Зелени Балкани” – Стара Загора

Подробните резултати на изследванията могат да бъдат предоставени от архива на “Зелени Балкани” и част от тях от катедра “Екология и опазване на околната среда” при ПУ “Паисий Хилиндарски”. Веществен и снимков материал може да бъде предоставен от “Зелени Балкани” и катедрите на Биологическия факултет към ПУ по зоология и екология и опазване на околната среда.

БЕЗГРЪБНАЧНИ (IVERTEBRATA)
От безгръбначните животни е установен защитеният с приложение 3 към Закона за биологичното разнообразие вид Formica rufa. Видът е включен в червения списък на IUCN.

От сухоземните охлюви Gastropoda са установени 44 вида, което характеризира парка с високо видово богатство – 18,64% от българската малакофауна и 82% от тази на град Стара Загора. Поради уникалния характер на хабитатите единствено в парка се среща характерният за заливните и лонгозни гори по Черноморието и р. Дунав вид Pseudotrichia rubiginosa. Балкански ендемити са 6 вида: Lindholmyola corcyrensis, Cecilioides spelaea, Argna macrodonta, Deroceras sturanyi, Tandonia kusceri, Limax macedonicus. В парка се среща и българският ендемит Bulgarica varnensis. Установени са три нови за науката видове охлюви: Vitrea vereae, Radomaniola bulgarica и Belgrandiella zagoraensis. Последните два вида се срещат само в няколко малки карстови извора в близост до реката.

ГРЪБНАЧНИ (VERTEBRATA)
За прегледност данните за отделните групи гръбначни животни са представени таблици, като е акцентирано върху природозащитния статус на видовете. Легенда: 1 – приложение 3 към чл. 37 на ЗБР; 2 – приложение 2 към чл.6 ал. 1 на ЗБР; 3 – приложение 4 към чл.41 ал. 1 на ЗБР; 4 – видове, вписани в Червената книга на България; 5 – Red list IUCN; 6 – видове, включени в Приложение II и Приложение III на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Берн, 1979г.); 7 – видове, включени в Директива 92/43 на 3 Съюза на Европейската икономическа общност за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (21.05.1992г.)- приложение II, IV, V; 8 – видове, включени в CITES-конвенцията (Вашингтон, 03.03.1973); 9 – видове, включени в Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (Бон, 23.06.1979); 10 – видове, включени в Директива 79/409 на Съюза на Европейската икономическа общност за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (02.04.1979г.); 11 – европейски статус на застрашеност (според Tucker, Heath, 1994); 12 – видове с европейско природозащитно значение (според Tucker, Heath, 1994); 13 – видове, включени в Конвенцията за влажните зони с международно значение, като местообитания на водолюбивите птици.

Установени са 9 вида риби, главно със стопанско значение. Един вид е включен в приложение 3 на Бернската конвенция. Важността на рибите в района се определя като висока поради факта, че са важна хранителна база за различни защитени и редки видове влечуги, птици и бозайници. Поради сравнително неголемите размери на река Бедечка рибните и ресурси са силно уязвими. Лимитиращ фактор е и замърсяването на водите в долното и течение. (Следва списък на видовете риби).

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ (AMPHIBIA ET REPTILIA)

Установени са 5 вида земноводни и 9 вида влечуги, което говори за високо видово богатство на сравнително малка територия. В парка не се срещат отровни и опасни за човека видове от херпетофауната. Видовете от сем. Colubridae са главен регулатор на количеството на гризачите.

ПТИЦИ (AVES)
Следва списък със 107 вида птици, пребиваващи в парк “Бедечка” – гнездящи, мигриращи и зимуващи. Д

БОЗАЙНИЦИ (MAMMALIA)
От установените видове бозайници, парка е от особено значение за видрата. На територията му обитава 1 женски екземпляр от този вид, който е обект на нашите изследвания. Размножаването му е успешно и ежегодно се раждат малки. Видрата е изключително застрашен вид в Европа, символ е на Бернската конвенция.
(Следва списък със 17 вида бозайници)

Река Бедечка и паркът около нея са местообитание и на
защитени видове прилепи, от приложение 3 на Закона за
биологичното ранообразие. Паркът и реката се използва
от прилепите като хранително местообитание, летателен
коридор, предоставят места за пиене на вода или
убежища за 11 вида прилепи (следва таблица).

РАСТЕНИЯ (PLANTA)
Растителността в парка е основен фактор за създаване облика на ландшафта, обособяване на специфичен микроклимат и специфика на биоценозите. На територията на парка се намира защитено вековно дърво Стария чинар (Глава 5 от ЗБР). 9 От защитените видове (прил. 3 на ЗБР) е установен Capsella thracica, който е и ендемит. Предстои проучване на видовете с висок природозащитен статус в парка. Множество лечебни и хранителни видове могат да се използват от посетителите на парка. (Следва списък с 42 вида растения).

ЦЯЛОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ОЦЕНКА НА ЕКОСИСТЕМИТЕ В ПАРКА
Специфичния комплекс от влажни и заливни горски участъци по поречието на река Бедечка е уникален за 10 района на град Стара Загора и Старозагорска община. Този тип местообитания са включени в приложение 1 към чл.6, ал. 1, т.1 на ЗБР и са приоритетни за опазване. Откритите терени в околностите на реката, заети от ксеротермни тревисти видове в комбинация с декоративни храсти и дървета, играят роля на буферна зона и предпазват крайречната екосистема от силен антропогенен натиск.

Течението на реката в комбинация с Казанлъшкия проход е важен и единствен в района миграционен път за птиците при преминаване на планинската верига на Сърнена средна гора.

Фауната и флората в парка са най-богати в сравнение с тези на другите паркове в Стара Загора. Установени са 44 вида сухоземни гастроподи, множество насекоми, от които защитеният вид Formica rufa, 9 вида риби, 5 вида земноводни, 9 вида влечуги, 107 вида птици, 17 вида бозайници, множество хигрофитни, лечебни, хранителни и декоративни растителни видове. Общо са установени 6 балкански ендемични вида, 1 български ендемичен вид, 1 вероятно нов за науката вид и нов за фауната на Европа, 110 размножаващи се в парка, зимуващи или мигриращи през него животински видове. На територията на парка се намира вековното дърво Стария Чинар.

ПРЕПОРЪКИ
Поради уникалния за района характер на екосистемата и местообитанията и, както и наличието на голямо количество редки, ендемични и защитени животински и растителни видове на територията и акваторията на парк “Бедечка” ние считаме, че парка трябва да бъде съхранен във вида в който се намира в настоящия момент, като всяка намеса увреждаща комплекса от живи организми и нежива природа би била противозаконна. Съгласно Българското природозащитно законодателство и проведените от нас дългогодишни изследвания ние считаме, че за правилното управление на парк “Бедечка” са нужни следните действия и мерки:

1. Забрана за строеж на всякакъв вид сгради и съоръжения по смисъла на Закона за опазване на околната среда в парка
2. Забрана за култивиране на земи на територията на парка
3. Забрана за променяне и коригиране на коритото на река Бедечка на територията на парка
4. Съхраняване на естествено възникналия храстов подлес явяващ се основен фактор за гнезденето на пойни птици в парка
5. Залесяване на обезлесените от незаконни сечи участъци с автохтонни растителни видове
6. Да се извърши възстановителна дейност във връзка с опазването на вековното дърво Стария Чинар
7. Засилен контрол относно: бракониерството и в частност убиването на птици с въздушна пушка, миенето на автомобили в реката, незаконната сеч
8. Забрана на риболова
9. Забрана на пашата на домашни животни
10. Забрана за палене на огън
11. Поставяне на табели указващи позволените и непозволени дейности в парка
12. Посещения на деца и др. с учебна цел
13. Поставяне на хранилки и къщички за птици
14. Обособяване на естествено развиващи се в процеса на сукцесията участъци от парка: 2 или 3 разлива със заливна гора
15. Целогодишен биомониторинг.

Съставители:
Д-р Дилян Георгиев – ПУ “Пайсий Хилендарски”, биолог
Елена Стоева – “Зелени Балкани”, еколог

*gerb

споделяне във facebook


echo
Copyright © 2024 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн