Стара Загора издигна на Самарското знаме 300-метровия национален флаг

STZAGORA.NET
*
С тържествен ритуал за издигане на националния флаг започна днес честването на 139-та годишнина от Освобождението на България в Стара Загора. В него участие взеха общинското и областното ръководство на Стара Загора, общински съветници, първият секретар в посолството на Руската федерация в България Роберт Шестаков, хиляди старозагорци и гости на града. По време на церемонията химнът на Република България бе изпълнен от Орлин Горанов и артисти от Драматичен театър „Гео Милев“.

С поздравителни думи към събралото се множество се обърна кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров:

Днес повече отвсякога трябва да се замислим върху заветите, които ни оставиха нашите герои: да не се разединяваме, да бъдем обединени. Защото нито един политик, нито една партия не са по-големи от българския народ и от България. Затова ние трябва да бъдем единни и заедно да се борим с проблемите. Както казва Левски, “За Отечеството работя, байо. Кажи ми ти моите, и аз твоите кривини, па да се поправим и да вървим всички наедно.”

Гледам площада, гледам вас, виждам всички тези млади хора тук. И си мисля, че България е жива. Честит празник, българи! Бъдете живи и здрави, и нека Бог Ви пази!

В похода на знамето към Старозагорската Шипка се включиха и представители на прабългарската школа “Бага-Тур”, на дружество „Традиция”, ученици, обществени организации, военни и др.

Хиляди старозагорци и гости на града понесоха 300-метровия български трикольор на ръцете си и извървяха пеш 3-те километра до заветния хълм. Най-дългото знаме в България „прегърна” 50-метровия монумент на Самарското знаме и се извиси над вечната стража под него – шестимата български опълченци и руския офицер с щикове, символ на непреодолимата преграда и саможертва.

Топовни изстрели посрещнаха многохилядното шествие и националния трибагреник на монумента „Бранителите на Стара Загора”. Тук, на хълма, където през 1877 г. се е разгоряла битката за града, бе кулминацията на общоградското честване „Пред падналите за България – поклон!”.

В подножието му се състоя военен ритуал по поднасяне на венци и цветя от Община Стара Загора и Старозагорския военен гарнизон, Общински съвет, от областния управител, представители на България в европейския парламент, териториални държавни структури, политически, неправителствени и патриотични организации, много граждани.

В похода на знамето към Старозагорската Шипка се включиха и представители на прабългарската школа „Бага Тур”, на дружество „Традиция”, ученици, обществени организации, военни и др.
Хиляди старозагорци и гости на града понесоха 300-метровия български трикольор на ръцете си и извървяха пеш 3 км до заветния хълм. Най-дългото знаме в България „прегърна” 50-метровия монумент на Самарското знаме и се извиси над вечната стража под него – шестимата български опълченци и руския офицер с щикове, символ на непреодолимата преграда и саможертва!
Тук, на хълма, където през 1877 г. се е разгоряла битката за града бе кулминацията на общоградското честване „Пред падналите за България – поклон!”.
В подножието му се състоя военен ритуал по поднасяне на венци и цветя от Община Стара Загора и Старозагорския военен гарнизон, Общински съвет, от областния управител, представители на България в европейския парламент, териториални държавни структури, политически, неправителствени и патриотични организации, много граждани.







*

Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора”

На Чадър могила (днес парк „Българско опълчение”) се извисява 50-метров монумент, който е талантливо пресътворяване на Самарското знаме и е дело на скулпторите Крум Дамянов и Божидар Козарев, на арх. Богомил Давидков и Благовест Вълков, на инж.-конструктора Антон Малеев. Строителната бригада на Генадий Милованов превръща в реалност мечтата на старозагорци да издигнат паметник на Самарското знаме.
Монументът е с оригинално пластично решение. Три мощни колони носят конструкцията на развятото знаме, в чиито основи е положена костницата. Тя ще напомня винаги кървавия епилог на паметното сражение от 19/31 юли 1877 г. Върху саркофага са изписани думите на поета М. Берберов „Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели в кости забити…”

На вечна стража пред знамето стоят фигурите на шестима опълченци и руски офицер. Те напомнят непреодолимата преграда, която възпира неприятеля при спасяването на знамето и 6-те опълченски дружини, от които се ражда бъдещата българска армия.

Конструкцията на вечния огън е отлята във формата на щикове и напомня непреходността на спомена за онези, отдали живота си за свободата на родината.

Другата част от паметника – мемориалните стени – напомнят чрез текстове пътя на Самарското знаме: чрез речта на Пьотр Алабин при връчването му в Плоещ на 6/18 май 1877 г., чрез думите словата на ген. Гурко и упоменаване на състава на Старозагорския отряд, защитавал града в боя на 19/31 юли 1877 г.

Впечатление прави и цялостното композиционно решение с ясно разграничени две зони:

- Първата е монументалното стълбище със 100 стъпала, напомнящи факта, че паметникът е издигнат по повод 100 годишнината от боевете.
– Втората – три последователни тераси, които свързват отделните композиционни части от комплекса в едно цяло.

Мемориалният комплекс е открит тържествено на 30 юли 1977 г.

На площадката в подстъпите на Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора” по повод 130-годишнината от Старозагорския бой през 2007 г. е монтиран оригинален гранитен монумент, символ на героизма на руските воини и българските опълченци в битката за Стара Загора. Кръстът е направен по идея на един от авторите на целия монумент – Крум Дамянов, а реализацията е на старозагорския скулптор Филип Папазов, който ръководи и монтажа. Паметникът е висок 2,5 м и тежи 7 тона. Изработен е в с. Гранитово, Тополовградско.

Фирмата, която осъществява монтажа, е “Декада Проект – импорт-експорт” ЕООД от Стара Загора.

По повод 130 години от Старозагорския бой по идея на на клуб “Традиция” – Стара Загора за пръв път бе направена възстановка на събитията, свързани с паметния в историята на Стара Загора ден – 31 юли 1877 г. на Чадър могила.

Ваня ДОНЕВА,
зав. отдел “България XV-XIX век”,
РИМ – Стара Загора
#

бутони за споделяне