Начало » Стара Загора » Регионалният исторически музей в Стара Загора представи нови ценни находки от разкопките до Античния форум

Регионалният исторически музей в Стара Загора представи нови ценни находки от разкопките до Античния форум

сряда, ноември 7, 2012, 21:45
Стара Загора
Добавете коментар

STZAGORA.NET

За трети път от лятото насам Регионалният исторически музей в Стара Загора представи ценни находки, открити при разкопките под платното на бул.”Митрополит Методий Кусев” до Окръжния съд, в пробива към Античния форум на главната улица на Августа Траяна (предишните две публикации – тук и тук).

Научният ръководител на разкопките Димитър Янков разказа следното:

- Най-интересният експонат, който напоследък разбуни духовете, е бронзов съд, наречен “секстарий”. Названието му е изписано върху два реда латински текст в горния му край, който в превод гласи следното: “Нашият господар Зенон – вечен август. Точна мярка, направена за сиятелния мъж Себастиан, префект на претория и бивш консулар. Секстарий (следва знакът за секстарий) – 23 унции течност.”

Този съд е бил за обем (по начало секстарият е за обем), но обозначението “23 унции” е за тегло. Правихме експерименти, които показаха, че съдът събира 966 грама вода. Те обаче не отговарят на 23 унции (636 грама). Като материал на това тегло отговаря единствено брашното. От него секстарият събра 638 грама – поне от това, което успяхме на този етап да свършим, тъй като работата по реставрацията на съда и по разчитането на надписа продължава. Тук не мога да не спомена името на нашия колега Николай Шаранков от Софийския университет, който разчете надписа. Ще направим сигурно и една бърза публикация на самия надпис, защото е твърде важен с това, че е единственият в границите на Източната римска империя (Византийската империя) от времето на император Зенон (Флавий Зенон – един от най-видните ранни императори на Византия. Управлява от 474 до 475 г. и отново през 476-491 година. По негово време Римската империя на запад престава да съществува, което бележи края на Античната епоха, по данни на bg.wikipedia.org – бел. ред.).

По това време градът се нарича Берое и този секстарий е бил направен за префекта Себастиан на претория Изток, в която влиза Берое. Споменава се и титлата му ексконсуларий (бивш консул), която досега не е известна за него. Този Себастиан е бил твърде интересна личност и за него има малко писано в писмените източници. Той е бил дясна ръка на император Зенон (нещо като негов пръв министър) и раздавал държавни длъжности за пари. Обявявал ги дори на търг. Т.е. корупцията не е от днес и от вчера. В изворите дори е отбелязано, че Зенон би бил много по-добър император, ако Себастиан не му е бил влязъл под кожата.

Секстарият е имал дръжка. Изработен е от бронз и тежи 1004 грама. В долния му край има запълване, което означава, че или е бил използван по-дълго време, или е имал шупла в материала. Този вид съдове се изработвали в императорските работилници в Константинопол. По какви причини се е озовал в Берое, засега можем само да гадаем. Но във всеки случай показва важната роля на града в икономическо, а и в духовно отношение по време на управлението на Зенон (по онова време един от беройските архиепископи – Демофил, откровен арианин, е избран за константинополски патриарх).

В България досега са известни три секстария – един от Дебелт, един от Сердика (по-ранни) и нашият. Това са еталонни мерки, които се използват в границите на империята. В света са известни 7-8 такива съда. Има и други подобни, които са използвани като еталонни мерки, само че с друг обем или друго тегло – за други стоки. С тези еталони се контролирали търговците.

Въпросният “сиятелен мъж” Себастиан, чието седалище е било в Константинопол, е ставал два пъти префект на преторията – веднъж от 476 до 478 г., и втори път през 484 г.

Димитър Янков с новооткрития мраморен свещник от 4-5 век.

Освен секстария, през последните дни открихме още една уникална находка – мраморен свещник с кръгла основа от 4-5 век. В момента временно е привързан с канап, тъй като е горял и от него се е отчупило парче. По време на реставрацията му частите ще бъдат слепени.

Той бе намерен заедно с една обикновена, стандартна за епохата си глинена лампичка с плоска дръжка до него, която вероятно е стояла отгоре му вместо свещ. Тя е с две дупки. От едната се налива маслото, а през другата в края минава фитилът. Уникалното на свещника е, че за друг такъв в България засега не знаем.

Открихме и две малки съкровища (с термина “съкровище” е прието да се обозначават намерените повече от 3 монети на едно място при археологически разкопки). Едното е от 22 медни монети, другото – от 16. Те бяха открити в непосредствена близост едно до друго, непоставени в съд. Монетите са в близост до опожарената сграда от 4-5 век северно от централната улица на Августа Траяна, която разкопаваме. Тази сграда е имала хипокауст (система за подподово отопление). На този етап е трудно да изказваме хипотези за това, какво е предизвикало пожара.

Намерихме и великолепен средновековен съд от сграфитокерамика – голяма трапезна паница за плодове и др. Засега спорим дали е внос или местно производство. (Според помощник-научния ръководител на разкопките съдът е от 13 век и е произведен в Константинопол. Той е с много характерна украса – две животни в ловна сцена – куче и заек. Бил е красив, луксозен съд, определено не масов за времето си. От него са останали само две парчета, които се виждат на снимката. Ще се изчака краят на разкопките, за да се реши по какъв начин да се експонира. Това може да стане чрез рисунка отдолу, за да стане ясно на всеки как точно е изглеждал и каква е рисунката, според реставраторката Ренета Караманова).

За още една много интересна находка разказа директорът на музея доц.д-р Светла Димитрова. Може би знаете, каза тя – че имаме една много богата колекция от надгробия от възрожденската епоха, които преди години колегите Христо Буюклиев и Величка Койчева са публикували в “Известия на музеите от Югоизточна България”. Една част от тези надгробия съдържат много ценна информация за фамилии и личности от старозагорското Възраждане и в момента са експонирани в двора на Хилендарския метох. Други са прибрани на депо. За тях имаме идея в двора, където са, да направим лапидариум (експозиция на открито). Но в хода на разкопките бе открита още една много интересна плоча (на следващата снимка).

По време на сегашните разкопки плочата е била забелязана на Античния форум, без да се знае как и кога е попаднала там, уточни Димитър Янков. Тя произхожда от Стара Загора. Не е известна досега. Представлява надгробие, върху което са изписани имената на няколко, вероятно близки хора. Интересна е с това, че е най-ранният възрожденски надписи в Стара Загора. Самият текст е на български: “Помини, Господи, рабъй Божия Стояна, Петко Хаджи, Славо, Миню, Енчо, Братан. На предпоследния ред се чете: “И писа Георгий Зограф”. Можем да кажем, че имаме името поне на първия известен зограф в нашия град. Поне досега не ни е известен по-ранен зограф на такъв вид паметници. Надписът е много изчистен. В горната му част има релефен кръст. Накрая с букви е изписана годината – едно “алфа”, едно “пси”, “m” и “s”, което отговаря на 1756-та година. Друг подобен ранен надпис, известен досега, говори за възстановяването на черквата “Св.Димитър” и се сочи 1762 година. Той е малко по-късен от това великолепно надгробие. Надписът е бил изчукан. При разкопките намираме и други детайли и не изключвам вероятността този надпис да е бил открит действително на Античния форум, когато бяха вдигани колоните зад сцената и бе правен площада. Тъй като и сега, по време на разкопките, откриваме едни отцепки от антични ари (постаменти), и то в голямо количество. Явно това е било прийом старите постаменти да се цепят на отделни стели (плочи) и да се използват било в строителството, било за такива цели.