Баскетбол – Мартин Раднев от БК “Берое” стана на 22

STZAGORA.NET

Мартин Раднев

На 09.09 Мартин Раднев – един от титулярите на БК ”Берое” през миналия сезон, отпразнува своя 22-ри рожден ден. Винаги засмян и зареден с позитивизъм, между две уморителни тренировки той отдели малко време, за да отговори на няколко въпроса в официалния сайт на клуба.

- Мартине, как започна всичко? Кога за първи път влезе в баскетболната зала?
- Аз съм роден в Ямбол. Там баскетболът е традиция. Идеята да се занимавам с баскетбол не беше моя. Беше на баща ми – той е бивш баскетболист. Бях в предучилищна и тогава се занимавах с акробатика. Затова съм толкова гъвкав и до днес. Мисля, че беше първият учебен ден, когато той каза, че е записал мен и брат ми на баскетбол. Така малко по малко се запалих. Беше весело. Спомням си, че тренировките бяха следобед и заедно с брат ми превъртахме часовника напред, за да ни водят по-рано в залата.
- За детските отбори на “”Тигър”” Ямбол се говори много в баскетболните среди…
- Да! Смятам съвсем заслужено! Детството ми премина в “Тигър” – Ямбол. Това е първият ми отбор. За мен този период е незабравим! От “Тигър” тръгнаха не един и двама състезатели за големия баскетбол – да не споменавам имена! Бяхме неразделни приятели… и мачкахме всички противници наред. По късно, като дойде време за мъжкия отбор, в Ямбол целите са винаги по-високи и аз като юноша не се вписвах. Имах информация, че обстановката в “Берое” е приветлива и така вече започвам трети сезон за клуба. Доста ми помогна колонията ямбоски баскетболисти тук, в Стара Загора. Нито за момент обаче не съжалявам, че се озовах в “Берое”.
- От малък ли си виждал реализацията си като баскетболист или си мечтал за нещо друго?
- Моят първи треньор беше голям психолог и така успя да ни запали по баскетбола, че аз не си представям живота си по друг начин. Виждам се само като спортист, поне засега, и смятам, че имам потенциал да се доразвивам в тази посока. По-нататък ще мисля за други работи, но доколкото се познавам, ще обикалям залите …
- Но да бъдеш баскетболист в “Берое” на този етап не е доходоносно…
- Да, за съжаление! Стара Загора е спортен град, но хората с финанси, че и Общината все още ни обръщат гръб. Миналата година се наложи да играем, както се казва, за слава – без заплати! Искахме да спасим баскетбола в града, защото каквото и да си говорим, на мъжките мачове залата се пълни. Две години подред ставаме сребърни медалисти в “А” група. Тази година стартираме с по-големи амбиции. Ако не се намерят средства за НБЛ догодина… ще бъде престъпление голям град като Стара Загора с отбор, който си струва, да крета. Може би имаме нужда от по-голяма подкрепа от общественоста на града.
- И като не се обезпечават достатъчно средства от баскетбол…
- Ами работя през лятото – вече втора година в Слънчев Бряг. Аз съм от онези хора, които като седят и започват да бездействат, веднага си търся занимание. Веднага след края на сезона заминах, за да работя. Баскетболът ме зарежда емоционално, но засега основните ми финансови облаги са свързани с летния период. Надявам се тази година да е различно.
- Случвало ли се е през лятото да ти липсват тренировките?
- Много често – не го казвам, за да впечатля Г. Младенов. Докато работех, нямах възможност да тренирам или да играя. Само плажен волейбол, и то рядко. Но баскетболът много ми липсва. Като видя баскетболна топка и сърцето ми подскача. Както се казва в един филм, това е по-силно от мен.
- Е, скоро започна тренировки, има и нови треньори. Какво мислиш за новото начало на клуба?
- Иска ли питане! Мисля, че всички момчета са доволни. Много ми е интересно да видя как биха играли отборите от НБЛ в Стара Загора, срещу този отбор, който се гради в момента. Гаранция – ще видят голям зор. Не говоря за “Левски” и “Лукойл”, говоря за останалите. Шегата настрана, всички сме много респектирани от Г.Младенов и треньорския щаб. Има дисциплина и се трудим много здраво в залата! Да не се каним излишно, но резултатите ще дойдат сами – убеден съм!
- Какво очакваш от новия сезон?
- Като класиране очаквам само първо място и нищо друго! Другото, което очквам, е да ни бъде по-тежко на тренировки, отколкото в мачовете, защото тази година в отбора има страхотна конкуренция. Лично аз обичам романтиката в играта, както казва Васко Кифев. Искам да се забавляваме и да създаваме красота на игрището. Така и повече хора ще ни уважат в залата – сигурен съм!
- Има много млади момчета, които играят в отбора. Какво мислиш за шанса, който им се дава?
- Смятам, че е много добре да се подава ръка на младите. В клуба има хубаво поколение юноши, набор 94. И аз съм бил малък и аз съм искал някой да ми даде шанс да се докажа. Те успяват да се впишат в нашия тим, просто трябва да вложат малко повече желание и хъс за игра. Трябва да имат повече желание да се развиват. Шансът за изява им е даден те трябва да искат да играят.
- Радваше ли те фактът, че миналата година залата се пълнеше и дори се оформяха агитки?
- Миналата година сезонът си струваше не като спортно постижение, а заради това, че залата се напълни с хора, които искат да ни подкепят в труден момент! Защото каквото и да си говорим, изживяхме кошмарна година във финансово отношение. Един човек повече да има в залата е допълнителен стимул и предизвикателсво за всички момчета от отбора. Какво е спортът или изкуството без публика? Колкото повече хора има, толкова повече те карат да показваш най-доброто от себе си – направо излиташ!
- Направи ни впечетлиение – доста млади дами и тийнейджърки присъстваха на баскетболните мачове.
- Ами интересно им е в залата… Хвърлям по едно око и аз! Знаете, ние сме високи, атлетични млади мъже! Ставаме за манекени. Какво да кажа – няма проблем!
- Пожелай нещо на феновете на отбора…
- На феновете пожелавам да излизат от залата всеки път щастливи. Да обичат всички отбори с марката “Берое” и благодарение на всички нас да видят НБЛ в Стара Загора час по-скоро.
- Успех, Мартине, и на добър час през новия сезон!
- Благодаря!
*

сподели бутон