И ГЕРБ, и БСП пресолиха манджата покрай Бузлуджа – коментар

петък, август 12, 2011, 0:59
Коментари
Добавете коментар

Коментар на STZAGORA.NET
Бузлуджанският празник на БСП разпали подранили предизборни страсти. Първия камък в ленивото лятно политическо блато хвърли областният управител на Стара Загора Йордан Николов. Точно когато социалистите тръгнаха към култовия си връх, той неочаквано забрани достъпа до Дома-паметник на партията. Защо? Опасно било. Заради рушащата се сграда.

Не че червените бабички щяха да се запровират вътре. Йордан Николов едва ли се е опасявал точно от това, спокойно наблюдавайки вече две години, откакто е на губернаторския пост, как от цяла България прииждат млади и стари и разглеждат Чинията отблизо. Постройката се бе превърнала в любимо място най-вече на казанлъшките ученици въпреки едро изписания над входа й призив на английски да забравят миналото си. Вътре, макар и пълно с отломки от 20-годишния погром, все пак бе сравнително чисто. Чинията определено ставаше за разходки. И хората си ги правеха. Без каквито и да било произшествия. А в кръглата зала се срещаха с позабравени от по-старите или направо непознати за по-младите посетители емоции, струящи от демократично изчовърканите социалистически мозаечни пана.

Но перспективата в юлската нощ посред натовска България да изгрее една огромна петолъчка очевидно се е сторила някому твърде еретична. И ето ти заповед на губернатора. Неочаквана, силова заповед. На която, естествено, бе отговорено в същия брутален стил – с кордон от гардове. И петолъчката все пак светна. Пито – платено. Око за око, зъб за зъб. Проблемът е, че понякога такива дребни конфликти нарастват като снежна топка по планински склон.

Скандалното посегателство върху традициите и символите на левицата бе туширано от жеста на управляващите да й върнат Дома-паметник. Който междувременно бе започнал да се възприема като олицетворение не толкова на Партията с главно “П”, колкото на мощта на социалистическа България в най-добрите й години по времето на Тодор Живков. Когато никой не трепереше за бъдещето си, когато здравеопазването и образованието бяха наистина безплатни и когато българските спортисти се връщаха от олимпиадите с по 10-12 златни медала.

Колкото повече страната ни затъваше в проблемите и немотията на безотговорно реанимирания див капитализъм, толкова по-отчетливо Домът-паметник, макар и увенчан с трънения венец на разрухата, се извисяваше като непоклатим символ на изгубения златен век на разцвет на България.

Но този път и БСП не уцели ваксата. Защо им беше на другарите в София заедно с връщането на Чинията да искат и оставката на Йордан Николов? Той че ги подразни преди празника – едно на ръка. Макар че не е ясно решението изцяло негово ли беше, или му бе подсказано от радикално настроени съпартийци. Но е истина и че вината за разрухата на Бузлуджа в никакъв случай не е негова; тя не е дори от последните 2 години на мандата му, а много по-отдавнашна. Свидетели сме на усилията на губернатора да намери прилична нова “служба” на Дома-паметник. Той писа писма до министри, разгонва табуни с коне, които цапаха около постройката, изобщо – действаше разумно. На този фон да му се иска оставката прозвуча, меко казано, неуместно. И даде повод за нови разправии, за нови ъперкъти и десни прави в посока на червеното трико.

Само че ние, неизкушените в тази висша политика българи, все по-трудно понасяме да живеем на ринга, вместо в обикновена, спокойна и благополучна страна.

Максим ДОБРЕВ
-

Това бе “парадният вход” в Дома-паметник, който използваха стотиците туристи, преди да затворят и него.

“Забравете своето минало!”

Нелегалните посетители обичаха да седят с часове безмълвно на “илюминаторите” без стъкла и да се любуват на величествената панорама пред очите им.

Докато в "Чинията" все още можеше да се влиза през отвора от северната страна, през летните месеци вътре беше истинска върволица от туристи от цялата страна. Тук бе любимото място на младежите от Казанлък, Стара Загора и Габрово за час-два свобода и приключения из развалините на колосалния символ.