Край Стара Загора оживяха сцени от битката за Самарското знаме

STZAGORA.NET

Боевете край Стара Загора и битката за Самарското знаме преди 135 години бяха пресъздадени снощи на поляните край Мемориалния комплекс “Бранителите на Стара Загора”. През 1877 г., в разгара на Руско-турската война, боят е първият за Българското опълчение, което се превръща в ядрото на бъдещата българска армия.

С много ентусиазъм членове на Национално сдружение “Традиция” пресъздадоха сцени от битката за града, довела до пълното му опожаряване и погубването на хиляди старозагорци. Сюжетите се доближаваха максимално до историческата действителност, с добавка на художествени елементи за подсилване на въздействието, по думите на организаторите. Канонадата на огневата линия включваше и отделни изстрели с автомат, които бяха произведени от професионални войници, за по-голяма автентичност на усещането от боя. Общо 4000 халосни патрона бяха изстреляни по време на “сражението”, в което участваха и 7 топа.

Стотици старозагорци изгледаха с интерес възстановката, която се прави за втори път, с участието на близо 150 членове на “Традиция” от 22 клуба в страната, деца от Стара Загора и клуб “Млад родолюбец от Нова Загора.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров благодари на участниците за всеотдайността, с която участват в претворяването на “живата история” пред присъстващите млади хора. “Трябва българщината да се брани, трябва да се помни как заедно руси и българи са защитавали нашия град и България. Подвигът на всички, дали живота си в битката, е в основата на днешна Стара Загора, такава, каквато е”, каза още кметът. Всички участници получиха грамоти от председателя на Общинския съвет Емил Христов.


Възстановката наблюдаваха още народният представител Нели Калнева, областният управител Недялко Недялков, зам.-кметът Иванка Сотирова, бриг.ген. Петър Петров, командир на Втора Тунджанска механизирана бригада, общински съветници и др. Тук бяха и членовете на делегация от побратимената със Стара Загора Самара (Русия), които са на четиридневно посещение, във връзка със 135-та годишнина от боевете за Стара Загора. Програмата на Община Стара Загора по отбелязването й ще завърши с тържествена заря-проверка на 31 юли от 20,30 ч. на площада пред Общината.

Възcтановиха битката за защита на Самарското знаме

И преди 135 години лятото е било така жежко, а реколтата – пребогата, както и сега. Въпреки реалната заплаха от турски набези, стопаните са бързали да приберат хляба, да направят последните хармани, да овършеят житото и да го приберат в хамбарите. Но челният турски отряд е много близо и се натъква на полските работници. Черкезите на Такир ага и Тафик бей убиват мъжете, а вземат момите и невестите за харемите си.

Така започна възстановката “Защитата на Самарското знаме” на 28 юли т.г. вдясно от Мемориалния комплекс “Бранителите на Стара Загора”. Стотици старозагорци и гости се стекоха на събитието, посветено на 135-годишнината от боевете за града-герой, за да засвидетелстват почит и признателност към подвига на героите, дарили свободата ни с цената на живота си.

Сред официалните лица бяха делегация от побратимения руски град Самара и деца от родния град на Калитин – Холм, кметът Живко Тодоров и председателят на Общинския съвет Емил Христов, заедно с много съветници, народният представител Нели Калнева, областният управител Недялко Недялков, генерал Петър Петров и др.

С много ентусиазъм членове на Национално сдружение “Традиция” пресъздадоха сцени от битката за града, довела до пълното му опожаряване и погубването на хиляди старозагорци. Сюжетът се доближаваше максимално до историческата действителност. В битката участваха над 150 руси, българи и турци, които изстреляха над 4000 халосни патрона, а 7-те топа непрекъснато бълваха огън.

На 31 юли 1877 г. от Айданлий, днешният квартал “Зора”, до града са разположени Първа и Трета дружина на българското опълчение, Казанският и Астраганският драгунски полк, 16-а и 10-а конна батарея, Хусарският киевски полк. Руси и българи заедно са в освободена Стара Загора. Но лошата вест се оказва вярна. Към големия и богат град настъпва войската на амбициозния турски пълководец Сюлейман паша, придобил военен опит в не едно сражение. Армията му се състои от 60 батальона, 3 ескадрона, 1200 башибозука и черкези и 9 батареи с 54 оръдия.

Идва времето за първата атака.

Донесението е, че на бойното поле е голяма руска дивизия. Сюлейман заповядва прегрупиране на силите така, че да обхване и затвори обръча към десния фланг.

Със зурни, топове, пушки, с викове “Аллах”, сините с червени фесове настървено нападат укрепленията на българи и руси. Боят е неравен, но в този момент командващият руските части заповядва контраатака. Нашите се бият безстрашно, като лъвове, водени от Самарското знаме, но първият знаменосец пада пронизан с куршум. За да спести нови жертви, командирът заповядва да се прекрати атаката, всички да се приберат в укритията и да се подготвят за нова атака.

Тогава турците атакуват българо-руските позиции с желанието да ги затворят в обръча и по този начин да се прекрати пътят към прохода. Опълченците се събират в каре, за да запазят знамето. Командващият руски офицер издава заповед на резерва незабавно да се притече на помощ и с подкрепата на планинската артилерия да спре многочисления противник. Щурмът на руси и българи е толкова неудържим, че турците са принудени да се скрият зад оръдията си.

Завръщат се зад укритията си и шепата останали защитници, за да се приберат ранените и убитите, които застилат бойното поле.

Въодушевени от офицерите си, българи и руси с изключителен героизъм и себеотрицание защитават позициите си. В 11.15 часа пристига генерал Раух и поема командването на отбраната на сектора. Той нарежда да се подсили с резервни роти и взвода на 10-а батарея. За около четвърт час Втора дружина отблъсква няколко атаки. Оръдията на капитан Константинов, които с прецизната си стрелба всяват ужас сред противника, стрелят непрекъснато. Но загубите на двете дружини са големи. Боят продължава три часа. Уверени в численото си превъзходство, турците засилват още повече атаката си срещу Трета дружина на подполковник Калитин. Намерението им е да отрежат пътя за отстъпление към прохода и да пленят Самарското знаме, което толкова силно повдига духа на бойците. В боя са хвърлени всички резерви. Един след друг знаменосците са тежко ранени, но знамето все така гордо се вее. Пада и поредният знаменосец, държейки в ръка знамето-светиня. Виждайки това, подполковник Калитин се спуска с белия си кон, взема го от смъртно ранения знаменосец, развява го и тръгва към врага.

От най-задните турски редици гръмват само две пушки. Калитин трепва, олюлява се и се отпуска в ръцете на опълченците, но святото знаме, пронизано с куршуми, продължава бойната си слава. И до днес.

Дотук свърши възстановката. Командващият заповяда: “На колене! Шапки долу!” Всички присъстващи замряха в минута мълчание пред великия подвиг. После гръмнаха аплодисменти и възторжени викове. Публиката се смеси с опълченци и воини за поздравления, за снимки, разменяха се шапки, саби и пушки. Едно велико патриотично опиянение обхвана народа, който има защо да се гордее със своето минало.

“Днес можем да кажем, че подвигът на всички загинали за свободата на България и на Стара Загора не е бил напразно. Днес виждаме пред нас възроден, модерен град, който без тази велика саможертва не би съществувал. Благодаря на всички вас, които пазите историята, предавате я на идните поколения, на старозагорци и гостите от Самара, затова, че сте тук, че сте част от историята на града и че се съхраняват традициите”, каза градоначалникът Живко Тодоров.

Във възстановката “Защита на Самарското знаме” участваха членове на Национално дружество “Традиция” от клоновете София, Пловдив, Панагюрище, Нова Загора, Русе, Плевен и Ловеч, Благоевград, Копривщица и Добрич, Сопот, Карлово, Априлци, Троян, Ямбол, село Баня, Панагюрско, село Мирково, Казанлък и Велико Търново, Силистра, Бяла, Бяла черква и Стара Загора, деца от Стара Загора и клуб “Млад родолюбец” от Нова Загора.

Росица РАНЧЕВА
*

бутони към социални мрежи