HAARP ли предизвика червеното сияние, което наблюдавахме?

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

Червеното сияние, заснето от с. Руен, обл. Бургас. Снимка: Meteo Bulgaria

След червеното сияние, което беше наблюдавано в България и съседните страни, хората започнаха да се питат дали пък то не е предизвикано от работата на Програмата за високочестотни активни аврорални изследвания (HAARP) на САЩ. В сайта на NOAA се твърди, че най-южната ширина, на която може да се наблюдава северното сияние, минава примерно през средата на Германия и Полша, и то при силна геомагнитна буря с индекс G=5 и планетарен индекс Kp=9 (https://www.swpc.noaa.gov/content/tips-viewing-aurora). Това е на около 1000 километра северно от България.

В отговор на питанията предоставяме информация директно от сайта на HAARP. Още в заглавната му страница четем най-отгоре следното съобщение:

HAARP обявява нова изследователска кампания, 4-7 ноември 2023 г.

(https://haarp.gi.alaska.edu/nov23campaign)
Програмата за високочестотни активни аврорални изследвания (HAARP) ще проведе изследователска кампания от 4 до 7 ноември за изследване на изкуственото сияние на въздуха и радиовълните с много ниска/изключително ниска честота (VLF/ELF). Основните цели на тази изследователска кампания са да се разберат по-добре механизмите в йоносферата, които произвеждат оптични емисии, и да се проучи дали определени видове вълни в йоносферата могат да усилят VLF/ELF вълните. Допълнителни експерименти се стремят да определят дали сателитите могат да използват плазмени вълни в йоносферата за откриване и избягване на сблъсък.

Радиолюбителите могат да намерят копие от известието за предаване на HAARP от ноември 2023 г. тук (https://drive.google.com/file/d/1427HexSpmtbvPzczLCqzH_U7OU6Wq4ay/view?pli=1) (част от връзката е отворена на редовете по-долу – бел. ред.); този документ включва информация за текущо планираните часове и честоти на предаване, както и друга информация, която може да представлява интерес за радиолюбителите и широката общественост.

* * *

Ръководство за наблюдател на AIRGlow (въздушно сияние – бел. ред.)

(https://drive.google.com/file/d/1427HexSpmtbvPzczLCqzH_U7OU6Wq4ay/view?pli=1)

Експериментите AIRGlow включват и изключват предавателите на HAARP, за да създадат и радиоиндуцирано сияние известни като въздушно сияние и изкуствено сияние. Включените трансмисии добавят енергия към или възбуждат газовете в горната атмосфера, което кара електроните да се освобождават от техните атомни връзки, процес, наречен йонизация. По време на прекъсване на предаването електроните се рекомбинират с молекулите и атомите и газовете на атмосферата се обезвъзбуждат. Девъзбуждането създава видимо въздушно сияние между около 200 и 250 км (120 и 150 мили) надморска височина.

Изкуственото въздушно сияние може да ни помогне да научим за естественото сияние и да отговорим на въпроси като: Какво причинява най-яркото светене на въздуха и защо се случва това и как радиовълните взаимодействат с йонизираните газове (плазма) в горните слоеве на атмосферата?

Феноменът, ако е видим, ще изглежда като бледо червено или евентуално зелено петно. Заради начина, по който човешкото око работи, сиянието на въздуха може да се види по-лесно, когато се гледа само отстрани. Земята кривината предотвратява наблюденията на въздушното сияние от по-големи разстояния и, разбира се, небето трябва да бъде без облаци между наблюдателя и въздушното сияние. Възможно е планини, сгради или високи дървета ще попречи на линията на видимост на наблюдател към HAARP. Дори ярко естествено сияние или ярка луна може да измие видимостта на изкуственото сияние.

Хората в рамките на около 500 км (300 мили) от съоръжението HAARP могат да се опитат да забележат въздушното сияние и дори да се опитат да го снимат. Графиката по-долу показва ъгъла на издигане (ъгъл над хоризонта), който наблюдателят ще търси въздушното сияние. Например, кажете, че има наблюдатели в Анкоридж или Феърбанкс. И двете места са на около 300 км от HAARP. Първо намерете 300 км на долната хоризонтална скала и след това погледнете директно отгоре до пресечната точка със синята крива. Прочетете ъгъла на издигане директно вляво от това кръстовище. В този пример ъгълът на повдигане е около 35°. Наблюдателите в рамките на 100 км (60 мили) ще гледат почти право нагоре. Ограничението от 500 км, споменато по-горе, се базира на ъгъл на издигане от 20°. Възможно е, че някои наблюдатели, по-далеч от 500 км, биха могли да имат ясна линия на видимост към зоната на въздушно сияние отгоре HAARP, въпреки че ъгълът на издигане е под 20°. Обратното е вярно за по-близките наблюдатели, които имат планини или високи дървета в пряката видимост.

* * *

Раздел “Често задавани въпроси”

(https://haarp.gi.alaska.edu/faq)

Може ли HAARP да създаде изкуствено северно сияние?
Естественото полярно сияние се създава, когато частици с много висока енергия в област от пространството, известна като магнитосферата, се отклоняват към магнитните полюси на Земята и се сблъскват с газови молекули, съществуващи в горната атмосфера. Енергията, включена в този процес, е огромна и е напълно естествена.

Енергията, генерирана в HAARP, е толкова по-слаба от тези естествено възникващи процеси, че не е в състояние да произведе типа оптичен дисплей, наблюдаван по време на полярно сияние. Въпреки това слаби и повтарящи се оптични емисии са формирани с помощта на HAARP (и докладвани в научната литература) и наблюдавани с помощта на много чувствителни камери.
Какво е HAARP?
Програмата за високочестотни активни аврорални изследвания (HAARP) е най-мощният високочестотен (HF) предавател в света за изследване на йоносферата. Основният инструмент е Ionospheric Research Instrument (IRI), фазова решетка от 180 HF кръстосани диполни антени, разположени на 33 акра и способни да излъчват 3,6 мегавата в горните слоеве на атмосферата и йоносферата. Честотите на предаване могат да се избират в диапазона от 2,7 до 10 MHz и тъй като антените образуват сложна фазирана решетка, предаваният лъч може да приеме много форми, може да се сканира в широк ъглов диапазон и могат да се образуват множество лъчи. Съоръжението използва 30 убежища за предаватели, всеки с шест чифта от 10 киловата предаватели, за да постигне мощност на предаване от 3,6 MW.

За какво се използва HAARP?
Целта на изследването в HAARP е да проведе фундаментално изследване на физическите процеси в най-високите части на нашата атмосфера, наречени термосфера и йоносфера. Това изследване попада в две категории (1) активно, което изисква използването на инструмента за изследване на йоносферата и (2) пасивно, което използва само инструменти за наблюдение.

Йоносферата започва от около 60 до 80 km надморска височина и се простира до над 500 km надморска височина. В йоносферата има свободни електрони и йони, с които радиовълните могат да взаимодействат. Радиовълните на HAARP загряват електроните и създават малки смущения, които са подобни на видовете взаимодействия, които се случват в природата. Природните явления са случайни и често са трудни за наблюдение. С HAARP учените могат да контролират кога и къде възникват смущенията, за да могат да измерват ефектите им. В допълнение, те могат да повтарят експерименти, за да потвърдят, че измерванията наистина показват това, което изследователите смятат, че правят.

Защо е разработен HAARP?
Програмата за високочестотни активни аврорални изследвания започна през 1990 г. като инициатива на Конгреса за разширяване на познанията ни за горните слоеве на земната атмосфера и техните ефекти върху разпространението на радиовълните. Особен акцент беше поставен върху способността да го разбирате и използвате за подобряване на комуникациите и системите за наблюдение както за граждански, така и за отбранителни цели.

Между 1990 г. и 2014 г. HAARP беше съвместно управлявана програма на Военновъздушните сили на Съединените щати (USAF) и ВМС на САЩ. Целта му беше да изследва физическите и електрическите свойства на йоносферата на Земята, които могат да повлияят на нашите военни и граждански комуникационни и навигационни системи.

Кой е собственик на HAARP?
Повече от 25 години Дирекцията за космически превозни средства на Изследователската лаборатория на военновъздушните сили (AFRL) във военновъздушната база Къртланд, Ню Мексико, и Университета на Аляска Феърбанкс (UAF) си сътрудничат в йоносферните изследвания в HAARP. Когато финансирането на USAF за изследвания и развитие намаля, бяха положени усилия да се намери решение за запазване на този единствен по рода си национален изследователски ресурс.

През август 2015 г. изследователското оборудване беше прехвърлено на UAF съгласно Споразумение за партньорство в образованието (EPA). За да се осигури власт и контрол върху управлението на UAF, беше създадено Споразумение за съвместни изследвания и развитие (CRADA). CRADA са уникални споразумения, които предоставят достъп до обширни финансирани от правителството ресурси, които могат да бъдат използвани за постигане на мощни резултати. Обичайна практика е правителствените агенции да прехвърлят собствеността върху изследователското оборудване на университетите за продължаване на подкрепата на науката. Отговорността за съоръженията и оборудването на HAARP официално е прехвърлена от армията на UAF на 11 август 2015 г.

Как работи HAARP?
Учените от HAARP използват високочестотни радиопредаватели, за да нагряват малки области от йоносферата и да наблюдават ефектите (включително нагряване на йоносферата). За традиционните космически изследвания, използващи наземни наблюдения или експерименти върху сондажни ракети, може да отнеме изключително дълго време (дни, седмици, дори години), за да се получат желаните естествени условия над главата. Сателитите могат да натрупат много по-големи бази данни, но е трудно да се координира сателитът с желаните явления. Със съоръжение като HAARP е възможно да се извърши експеримент по желание, за да се създадат плазмени структури и неравности, да се използва йоносферата като антена за възбуждане на нискочестотни вълни, да се създадат слаби светлинни сияния, подобни на [северно - бел. ред.] сияние, и различни други експерименти.

Защо HAARP е в Гакона, Аляска?
Земята, върху която е изграден HAARP, първоначално е била придобита от USAF за изграждане на радар за обратно разсейване над хоризонта. Краят на Студената война през 1991 г. и промяната на приоритетите за финансиране доведоха до отмяната на радара преди началото на строителството.

ВВС на САЩ избраха Гакона, Аляска, като място за HAARP, защото отговаряше на критериите за избор на място за (1) намиране в авроралната зона, (2) близо до главна магистрала за целогодишен достъп, (3) далеч от гъсто населени райони, електрически шум и светлини, (4) на относително равен терен, (5) с реалистични и разумни строителни и експлоатационни разходи и (6) минимално въздействие върху околната среда.

Кога е създаден HAARP?
Строителството на изследователската станция HAARP започна през 1993 г. Първото функционално съоръжение беше завършено до зимата на 1994 г. с три пасивни диагностични инструмента и прототип на HF предавател за оценка, състоящ се от 18 антенни елемента с нетна излъчена мощност от 360 kW. До 1999 г. HAARP беше разработен до средно ниво, способно да извършва висококачествени изследвания на йоносферата с добавянето на няколко допълнителни инструмента към диагностичния пакет и подобрен HF предавател с 48 антенни елемента и нетна излъчена мощност от 960 kW. Между 2003 и 2006 г. към съоръжението бяха добавени нови инструменти, включително UHF йоносферен радар и телескопичен купол за оптични наблюдения. Окончателното изграждане беше завършено през 2007 г., като HF предавателят сега се състои от 180 антенни елемента с нетна излъчвана мощност от 3600 kW или 3,6 MW.

Какво е изследователска кампания?
Изследователските кампании са разработени за оптимизиране на логистиката и времето на персонала чрез комбиниране на множество експерименти във фиксиран период от време. Такива кампании се планират приблизително шест седмици предварително и се провеждат три до четири пъти годишно. Поради променливостта на йоносферните условия и слънчевите земни събития, действителните времена и честоти за даден експеримент в рамките на кампания не могат да бъдат определени освен в реално време.

Между 1999 г. и 2014 г. в съоръжението бяха проведени над 20 големи изследователски кампании и множество по-кратки проучвания. Оперативните кампании варираха от 130 дни (2008 г.) до 15 дни (2014 г.).

След прехвърлянето на сайта през 2015 г. UAF проведе десет изследователски кампании: (1) 19-23 февруари 2017 г.; (2) 21-25 септември 2017 г.; (3) 6-14 април 2018 г., (4) 30 юли-1 август 2018 г., (5) 29 ноември до 3 декември 2018 г., (6) 25-28 март 2019 г., (7) юни 2021 г., (8) ) 11-28 октомври 2021 г., (9) 13-14 януари 2022 г. и (10) 22 март-7 април 2022 г. Следващата изследователска кампания е октомври 2022 г.

Кой провежда изследвания в HAARP?
Учените, които могат да провеждат изследвания, са университетски физици и инженери, техните студенти, правителствени учени и учени от търговски фирми, които се интересуват от йоносферата и от теорията и приложенията на науката за комуникация и радио. Няколко университета са изиграли основна роля в HAARP от създаването му до днес, включително Университета на Аляска, Станфордския университет, Пен стейт университета, Бостънския колеж, Дартмутския университет, Корнелския университет, Мерилендския университет, Масачузетския университет, Масачузетския технологичен институт, Университета на Калифорния в Лос Анджелис, университета Клемсън и университета в Тулса.

Какво е SAGO?
SAGO е Subauroral Geophysical Observatory for Space Physics and Radio Science, финансирана от NSF обсерватория за изследване на близката до Земята геокосмическа среда. Централната част на обсерваторията е съоръжението HAARP, но също така използва и друго оборудване. Целта на SAGO е да наблюдава и активно да изследва горната атмосфера на Земята и геокосмическата среда в субавроралните и авроралните зони. SAGO се управлява като общностно изследователско съоръжение с рутинна работа на научна диагностична апаратура и с предаватели HAARP, работещи в режим на кампания периодично за няколко дни в годината.

Има ли някакви дългосрочни ефекти от йоносферното нагряване?
Не. Тъй като йоносферата по своята същност е турбулентна среда, която се раздвижва и обновява от слънцето, изкуствено предизвиканите ефекти бързо се заличават. В зависимост от височината в йоносферата, където първоначално се получава ефектът, тези ефекти вече не могат да се открият след времена, вариращи от по-малко от секунда до 10 минути.

Добра аналогия на този процес е пускането на камък в бързо движещ се поток. Вълничките, причинени от камъка, бързо се губят в бързо движещата се вода и са напълно неоткриваеми малко по-надолу по течението. Учен от Геофизичния институт на UAF сравни HAARP с поставянето на „потопяем нагревател в река Юкон“.

Има ли опасности за здравето, свързани с електромагнитните полета, произвеждани от HAARP?
Високочестотният предавател с висока мощност е фиксирана система и напрегнатостта на полето, свързана с неговата антенна система, намалява по известен методичен начин с разстоянието от антената. Скоростта на намаляване е обратно пропорционална на разстоянието и силата спада бързо до нива, типични за тези, срещани в близост до AM/FM/TV предавателни станции.

Здравето и безопасността бяха основен фокус при проектирането на високочестотния предавател и антенната решетка. Няма места на или извън обекта, където електромагнитното поле надвишава стандартите за безопасност за излагане, както е определено от IEEE/ANSI C95.1-1992 и доклад № 86 на NCRP. Всъщност електромагнитните полета, измерени в най-близката обществена точка за достъп, са по-ниски отколкото съществуващите в много градски среди. Единствените точки на сайта, които се доближават до стандарта за електромагнитна безопасност, са близо до или директно под и над самата антена. Ограда около чакълената площадка на антената огражда ограничената зона под антените, където полетата може да надхвърлят стандарта. Извън тази ограда електромагнитните полета спадат много бързо и винаги са под стандарта. Най-близката обществена точка за достъп до съоръжението на магистрала Ток е на около 3000 фута от оградата на антената и полето в тази точка е намаляло до 10 000 пъти под стандарта.

Може ли HAARP да контролира или манипулира времето?
Не. Радиовълните в честотните диапазони, които HAARP излъчва, не се абсорбират нито в тропосферата, нито в стратосферата – двете нива на атмосферата, които създават времето на Земята. Тъй като няма взаимодействие, няма начин да се контролира времето.

Системата HAARP е основно голям радиопредавател. Радиовълните взаимодействат с електрически заряди и токове и не взаимодействат значително с тропосферата.

Освен това, ако йоносферните бури, причинени от самото слънце, не влияят върху времето на повърхността, няма шанс и HAARP да може. Електромагнитните взаимодействия възникват само в близкия вакуум на разредената, но електрически заредена област на атмосферата над около 60-80 km (малко над 45 мили), известна като йоносфера. Йоносферата се създава и непрекъснато се допълва, когато слънчевата радиация взаимодейства с най-високите нива на земната атмосфера.

Може ли HAARP да упражнява контрол над ума на хората?
Не. Неврологията е сложна област на изследване, извършвана от медицински специалисти, а не от учени и изследователи в HAARP.

Може ли HAARP да създаде Chemtrails?
Не. Теорията предполага отчасти, че обратните следи, които се образуват зад самолети или редки облачни образувания, са химически и/или биологични агенти, които се освобождават върху широката публика. Това не е вярно. Следите се произвеждат от кондензация от изгорелите газове на реактивни двигатели. Точно както водата, идваща от ауспуха на вашия автомобил, кондензира, за да произведе ледена мъгла в студена зимна сутрин в Аляска, водата от изгорелите газове на реактивните двигатели кондензира в много студените горни слоеве на атмосферата.

HAARP не произвежда вода в атмосферата, няма способността да освобождава газове или течности и не взаимодейства със съществуващата вода в облаците.

Колко енергия е необходима за работа с инструмента за йоносферни изследвания?
IRI е в състояние да произведе приблизително 3,6 MW радиочестотна мощност. Въпреки това, предавателите на HAARP са проектирани да работят линейно, така че да не създават радиосмущения за други потребители на радиочестотния спектър. За да се постигне тази степен на линейност, предавателите работят с ефективност от само 45 процента. За всеки 100 вата входна мощност се генерират 45 вата радиочестотна мощност. По-голямата част от останалата част се губи в корпуса на предавателя като топлина. (Като аналогия, 75-ватова крушка с нажежаема жичка става доста гореща, докато произвежда светлината, която всъщност виждате.) Освен това петте дизелови генератора на място трябва да осигурят захранване за друго оборудване, използвано от предавателите, включително охлаждането система и усилвателни стъпала с ниско ниво. В резултат на това са необходими приблизително 10 MW основна мощност, когато предавателят работи на пълна мощност.

*   *   *
След всичко прочетено можем да заключим само едно: Истината е някъде там…, както знаем от “Досиетата Х”.

#

spodelime.com