КЗК поставя каруцата пред коня и прави неверни заключения, за да бастиса новата зала на Стара Загора

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) хвърли завчера в коша проекта за новата зала в Стара Загора и нулира многомесечни усилия на много хора, тъй като след отварянето на имената на участниците в конкурса стана ясно, че авторът на класираната на първо място разработка е колега по университет (УНСГ) с трима от седемте членове на журито.

Твърде разтегливото понятие “конфликт на интереси”, за чието обяснение на КЗК са били необходими 15 големи, гъсто изписани страници, поставя много въпросителни. Когато променливите в една задача са прекалено много, като при това подлежат и на противоречиво субективно тълкуване, резултатът накрая може да бъде всякакъв – според сръчността и мотивацията на решаващия уравнението. В случая резултатът е бастисване на един харесван от старозагорци проект.

В случая трима от оценителите и двама от участниците в конкурса, в това число и авторът на проекта-победител, са от най-големия български университет по архитектура. Какво странно и неприемливо намери КЗК в това? С работата са се заели всепризнати авторитети в своята сфера. Струва си да попитаме откъде КЗК ги иска да бъдат – специалисти по млеконадой ли да правят проекта за зала? Или журито да е от тъкачки-многомашиннички? И откога е забранено на професори от УАСГ да участват в жури или като автори на проекти в един или друг архитектурен конкурс?

Най-същественият въпрос в случая е били ли са наясно членовете на журито чии са анонимно представените проекти, които са разглеждали и оценявали? Знаели ли са, че проект “В3″, получил най-високата комплексна оценка и класиран на първо място, е изготвен от фирма на техен колега, с привлечени за участие други архитекти и инженери? Очевидно не. Но цялата пледоария на КЗК е изградена върху мълчаливо допуснатото противоположно твърдение. Това е очевадна грешка и недопустима слабост на решението на Комисията, която го прави нелогично и несъстоятелно.

Защо тълкуването на казуса от КЗК изглежда субективно и противоречиво? Съдете сами:

“От морална гледна точка е неприемливо в процедура по възлагане на обществена поръчка експерти да оценяват проектите на други експерти в същата област, които освен това се явяват техни колеги по служба. КЗК счита, че конфликтът на интереси се изразява във връзката между членовете на журито и законните представители на юридическите лица-участници” – пише в решението на КЗК. Ето тук точно 7-членният състав поставя каруцата пред коня. Обърква причина и следствие. Смесва хронологията. Използва по некоректен начин предпоставките, за да формира неправилно съждение. От което по превратен начин Комисията извежда решение, касаещо много хора, много труд, много интереси.

Та нима докато журито е разглеждало и оценявало 10-те анонимно представени проекта, е знаело кой на кого е? Нали точно затова по регламент всеки проект влиза в конкурса с кодово име, като авторът му остава напълно неизвестен докрай. За какъв нарушен морал говори случай КЗК? Каква връзка открива между явно жури и анонимно представени проекти? И за какво пледира? Какво казва КЗК? Буквално – че “експерти е неморално да оценяват проекти на други експерти в същата област”. Тоест – че архитекти не могат да оценяват проекти на други архитекти. Ами че това е тъпо, с извинение. Би било и смешно, ако не идваше написано черно на бяло от авторитетна институция като КЗК.

Какво още се твърди в текста на решението на КЗК? Че журито е оценявало проекти на техни колеги по служба. Откъде накъде се прави този извод? Ако помислят още малко, авторите на това твърдение би трябвало да се сетят, че докато си е вършело работата, журито е оценявало единствено проекти, чиито автори не са му известни. Не проекти на техни “колеги по служба”.

Обстоятелството, че два от проектите са се оказали на техни колеги по служба, е станало известно на тримата в журито от УАСГ не по време на конкурса, а СЛЕД обявяване на резултатите от него. Постфактум! Което не е оказало по никакъв начин влияние върху формирането на оценката за всеки един от проектите. Обстоятелството не е било известно, поради което е нямало абсолютно никакъв начин да окаже каквото и да било влияние върху работата на журито. Може ли КЗК да докаже обратното с юридически значими аргументи? Не може.

След като бастиса конкурса за новата зала в Стара Загора, остава да чуем откъде КЗК предлага да са участниците в новата процедура, ако такава въобще бъде проведена. След като не дава и жури, и автори да са от една съсловна общност, тоест архитекти. И след като не може, според КЗК, в журито и сред участниците да има специалисти от един и същ университет, макар и оставащи анонимни един за друг по време на конкурси като този за новата зала на Стара Загора.

България е малка страна. Всички сме или почти роднини помежду си, или колеги в един или друг смисъл. И интересите ни често се преплитат на един или друг етаж от ежедневието. При добро желание или мотив уличаващи взаимовръзки може да се изнамерят за кого ли не. Тази мешавица започна да поражда проблеми – наред с безкрайните обжалвания, бавещи важни проекти. Но би трябвало да е по силите ни в един момент да осъзнаем и ограничим проблема дотолкова, че да не спъва драстично нормалната ни дейност. Ако не го направим, резултатът със сигурност няма да ни хареса.

Максим Добрев

Още по темата:

ВАС отмени нескопосаното решение на КЗК относно залата в Стара Загора - април 2021
Проект на професор от УАСГ е победител в конкурса за новата зала в Стара Загора
Правителството дава още 10 млн. лв. за залата в парк “Артилерийски”

#

сподели ме