Георги Първанов: Дрънкането на оръжия около Сирия обслужи вътрешни интереси на някои страни

STZAGORA.NET
*
Дрънкането на оръжия в Сирия показва, че нещата са стигнали твърде далеч, а големите световни сили са в състояние да дискредитират мироопазващата функция на ООН. Това заяви в ефира на БНТ основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов. Според него необоснованите с категорични доказателства твърдения, които доведоха до поредна ескалация на напрежението в Сирия, международни удари по цели на територията на държавата и заобикаляне на ООН като отговорен международен фактор, са изключително притеснителна тенденция. „Това са едни силно преувеличени информации, които трябваше да послужат като алиби за един конфликт, който обслужва други интереси – геостратегически и вътрешни, защото всяка една от тези страни и тези лидери има своите вътрешни проблеми“, посочи той. „Проблемът е в това, че постоянните страни членки в Съвета за сигурност, тези, които трябва да бъдат стълбовете в ООН, всъщност те са тези, които дискредитират основно този съвет и изобщо ООН като организация с най-благородна, миротворческа мисия. Въпреки призивите на Гутериш, аз не мисля, че така наречените големи сили ще променят в близко бъдеще тази своя позиция. Те на практика си налагат каквото пожелаят“.

„Не мисля, че ситуацията в Сирия може да доведе до световен конфликт. По-скоро това е едно „дрънкане на оръжия“ в най-грубия му вариант и издание, но то идва да покаже, че нещата са стигнали твърде далеч“.

Според Георги Първанов към момента българската държава реагира адекватно на случващото се, макар че страната ни не заема категорични позиции в повечето от международните казуси. В тази връзка той коментира и резултатите от последното заседание на КСНС. „Не откривам съществени разлики в това, което казват и демонстрират като линия правителство и президент. Мисля, че различията, за които се говори между тези институции у нас са преекспонирани от някой, в търсенето на други, да ги наречем, изгоди. Не бива да забравят от двете страни на Дондуков, че КСНС е единственото място, където могат да се съберат заедно и да се разберат или поне да покажат, че работят еднопосочно. Документът, който излъчиха на последното заседание говори именно за това. И аз не разбирам защо накрая се извади и черновата на този документ и то с едно тълкувание, което няма нищо общо със съдържанието на текста, който всички ние видяхме. За никакво бягство от ЕС не може да става дума. Това, че в документа има изразена една сдържано критична позиция, не е основание да обвиним президента, че иска да извади България от ЕС или от НАТО. Нека да припомня, че когато преди време аз бях много по-критичен към ЕС и НАТО, веднага след това приключихме и подписахме договорите с тях. Т.е. добрата, силната, разумната позиция трябва да се цени. Така наречената солидарност на сляпо, солидарност без аргументи за мен не е приемлива“, посочи Първанов. Той припомни, че решенията на КСНС все още имат по-скоро препоръчителен характер, въпреки че се изготвят при максимално широко представителство на институциите в България. „Смятам, че в един момент трябва да се приеме промяна в Закона за Консултативния съвет за национална сигурност и изработените, с консенсус или близо до консенсуса, позиции в този орган при президента, с участието на изпълнителната власт и парламентаристите, да бъдат смятани за задължителни за изпълнение“.

Основателят на АБВ коментира и напрежението между управляващи и опозиция в парламента около процента, който държавата ни трябва да заделя от БВП за въоръжените си сили. „Два процента е разумен хоризонт, бих казал. Но много по-важното е за какво се изразходват тези средства. Основният процент трябва да отиде в мотивацията на военнослужещите, защото този недокомплект, за който се говори показва очевидно, че армията е непривлекателна. Не става дума само за оборудване, доходи….Трябва да има и условия за кариерно развитие. Т.е. парите, които се отпускат за армията трябва да бъдат контролирани от парламента и други контролни органи, за да може наистина ефективно да се разходват“ посочи той и допълни, че програмата, която се представи за поддръжката на бойните ни самолети МиГ е аргументирана. „Вицепремиерът Каракачанов се държи много разумно в една такава напрегната ситуация. Към него също има въпроси и атаки. Той отговаря спокойно, аргументирано. Както за това, което направиха с ремонта на сегашните ни самолети по отношение на Русия, което е по-реалистичния, работещ вариант, така и перспективата за развитието на армията ни, мисля, че е добре очертана във визията на министерство“.

Георги Първанов изрази отношение и по международните реакции, свързани със случая „Скрипал“, както и позицията на България, свързана със скандала и решението на страната ни да не отзовава руски дипломати без ясни доказателства. „За сега няма доказателства. Нещо абстрактно витае във въздуха, но доказателства няма. Аз не виждам и мотивите. Защо трябва Москва да направи такова нещо при положение, че този човек е бил в ръцете им и те са го пуснали? Освен това защо му е на президента Путин в пика на предизборната кампания, да предприема или одобрява такава операция? Това е нелепо. Аз мисля, че скандала около този случай трябваше да избие напреженията в самата Великобритания, предизвикани от Брекзит и от всичко, което произтича за тази страна от недостатъчно убедителното управление на Тереза Мей“.

„Подкрепям нашата позиция. Мисля, че тя беше разумна. Разбира се, показа се един предпазлив знак на солидарност с привикването на посланика ни и до тук. Ние не бива да забравяме, че бидейки един активен член на ЕС трябва да можем да участваме във формирането на дневния ред на Стария континент, на позициите на Евросъюза, но в същото време трябва да запазим добрите си отношения с Изтока, в това число и с Русия, защото икономическия ни интерес го предполага“, заяви той и още веднъж подчерта, че липсата на ярки лидерски качества в днешните ръководителите на ЕС е сериозен проблем, който е довел до криза на европейската идея и колебливото поведение на обединена Европа в напрегнатата международна обстановка.

Според Първанов поставянето отново на по-ясна европейска перспектива пред Западните Балкани по време на председателството на България е положителен знак. Той посочи, че работата за реализирането и на транспортните коридори също трябва да бъде активизирана така, както е било преди време, тъй като това ще доведе до отваряне и задълбочаване на отношенията между държавите в региона.
#

споделяне на връзка