Доц. д-р Борис Комитов от Института по астрономия при БАН, ръководител на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг в Стара Загора: Глобалното захлаждане е в ход, очакват ни още по-студени зими

STZAGORA.NET
*
- Доц. Комитов, от 30 години насам Вие наблюдавате влиянието на Слънцето и на космическите лъчи върху земния климат и настъпващите под тяхно въздействие промени. Сегашната много студена до момента зима потвърждава прогнозата Ви за предстоящо глобално захлаждане. В ход ли е то, наистина?

- Периодът на относително затопляне от 70-те години на ХХ век до 2007-ма година, когато температурата през август в Стара Загора достигна 44 градуса, отмина. Оттогава насам, както виждаме, летата не са толкова горещи.

През последното в Стара Загора имахме температури до 32-33 градуса. Започна и очакваното постепенно захлаждане на зимите, което се вижда и днес.

- Каква е причината за това?

- Относително по-студените зими се събират около минимумите на 11-годишните цикли в силата на слънчевия вятър и на слънчевата светимост. В момента е в ход 24-ят от тях. В момента имаме типичен случай на това, как при прехода от максимума му, който беше през 2014 г., към минимума зимите стават по-студени. Очаквам към края на цикъла през 2019-2020 г. да имаме и други такива, дори още по-студени зими. Въпреки това обаче сега по-скоро сме в период на климатична пауза. Тя ще продължи докъм 2030 г., когато 200-годишният слънчев цикъл ще навлезе в низходящ етап. Тогава ще настъпи много по-рязко захлаждане, под чийто знак ще премине и останалата част от 21-ви век. Неговият минимум очаквам да бъде към 2060-2070 година.

- Как слънчевият вятър влияе върху земния климат?

- Слънчевият вятър задава по-висока концентрация на слънчево вещество в междупланетното пространство. То играе ролята на екран, който поглъща и отразява обратно галактичните космически лъчи, тъй като е по-плътен от тях и пречи на проникването им в Слънчевата система, респективно към Земята. Те се образуват в ядрата на галактиките, както и от неутронните и свръхновите звезди, квазарите, черните дупки и др. Когато достигнат земната атмосфера, въпросните космически лъчи стимулират образуването на аерозоли и облачност, които отразяват слънчевите лъчи. Така земната повърхност се затопля по-слабо. Обратно на това, високата слънчева активност определя по-топъл климат на Земята. По време на 11-годишните слънчеви минимуми обаче слънчевата активност е ниска, слънчевият вятър отслабва, екранният ефект намалява, а галактичните космически лъчи проникват по-силно в земната атмосфера. Тук те увеличават електрическите заряди в ниската атмосфера (тропосферата), близо до повърхността. На свой ред те стимулират образуването на аерозоли и облаци, тъй като точно заредените частици играят ролята на кондензацонни ядра, и климатът се захлажда.

- Това ли става в момента?

- Да, слънчевата активност е във фаза на дългосрочно понижение. Следва епоха на няколко относително слаби по мощност 11-годишни слънчеви цикли – така наречения “свръхвекови слънчев минимум”. Той ще продължи няколко десетилетия. Сега сме в неговото начало. Сегашният 24-ти Цюрихски 11-годишен цикъл е първият от тази поредица. Както споменах, това нещо е наложено върху по-дългосрочна тенденция, също низходяща. Затова можем да очакваме, че сред следващите 3-4 зими ще има и такива, които са доста по-студени и нетипични за последните 30 години – такива, каквито ги помним. Те ще приличат на зимата на 1985 г. или дори на тази през 1954 г., когато е имало дори частично замръзване на крайбрежните води на Черно море.

- Доколкото е известно от публикациите Ви, Вие не приемате версията за причиненото от човешка дейност изменение на климата на Земята.

- Антропогенното изменение е незначително в сравнение с влиянието, което ни оказват Слънцето и далечният Космос. Съотношението “природа-човек” днес, в началото на 21-ви век, от гледна точка на енергетичен потенциал, е многократно в полза на природата. Като цяло “приносът” на човешката дейност за затоплянето на климата през последните 150 години е едва около или под 0.05 градуса, т.е. 14-15 пъти по-малко от това, което наблюдаваме.

- Във Вашата книга “Влиянието на слънчевата активност върху климата, миналото и съвременността. Следствия за България” Вие проследявате въз основа на исторически сведения как се е променял климатът по нашите земи през вековете. Какви са примерите за това?

- През 1443 г. например много студена зима е станала причина да бъде прекратен първият поход на полския крал Владислав Варненчик срещу турците. Описани са екстремално студени зими и преминаването на различни племена през замръзналия Дунав, включително и на Аспаруховите българи от Онгъла в Мизия през 678-680 г., в търсене на по-благоприятен климат.

- Може ли и съвременната миграция от арабските страни към Европа да се обясни с климатични промени?

- Подобни миграции на народи от Западна Азия към Европа е имало неведнъж в миналото, но само в епохите на относително по-топъл климат – например нашествието на арабите през 8 век, когато са достигнали до Пиренейския полуостров. Обратно, Реконкистата, или изтикването на арабите от там, е съвпаднало със застудяването на климата в Западна Европа. Сегашната обаче не е такава. Тя е провокирана от допълнителни фактори и няма бъдеще. Днес дългосрочната тенденция, която ще продължи през 21 век, е към захлаждане на климата. Тя ще стопира тези миграционни процеси. Нещо повече, по-дългите зими и падането на добивите на селскостопанска продукция при всички случаи ще намалят възможностите на западните общества за социално подпомагане на мигрантите поради поскъпването на основните храни и на енергията. Това ще засилва допълнително негативизма към тях. Съвременното преселение няма да завърши добре за Европа, но няма да завърши добре и за мигрантите.

- А какви ще са последствията за нас, в България, от един студен 21-ви век?

- Ние трябва да си развиваме енергетиката на базата на класическите източници – въглища, АЕЦ. Отдавна трябваше да имаме нови ядрени мощности. Не трябваше да залагаме на възобновяеми източници, защото това е скъпа енергия. Ние трябва да бъдем индустриално-аграрна страна. Когато България е била такава, е била добре. Поради очакваното все по-голямо захлаждане трябва да акцентираме върху класическите култури в селското ни стопанство, на индустрия и евтина електроенергия. Правим ли го, е отделен въпрос. Моето мнение е, че не го правим. Доста възможности загубихме – и технологични, и хора, и материална база. Вместо да въведем в експлоатация нови блокове на АЕЦ, ние затворихме работещи, а от друга страна пуснахме 1000 мегавата от ВЕИ-та. От 2000-та година, когато започнах да говоря тези неща след извода за настъпващия свръхвекови минимум, досега сме изгубили поне 15 години. Системата ни за справяне с бедствия и аварии също не е добра. Тази дни държавата пак блокира – не вървят влакове, в Североизточна България не могат да стигнат до основните градове, до областните центрове, поради непроходими пътища. Днес се хвалят, че закарали хляб до Шумен. А представете си една много по-студена и по-дълга зима. Какво повече да говорим? Няма кой да чуе. Правят се точно обратните неща. А ни чакат много по-студени зими, особено между 2030-2045 година, когато застудяването на климата ще стане много рязко.
#

бутон за споделяне