Във вторник започват Яворовите януарски дни в Чирпан

STZAGORA.NET

На 13 януари за 47-ми път в Чирпан ще бъдат открити традиционните Яворови януарски дни, посветени на 137-та годишнина от раждането на поета. Домакин на знаковото за общината събитие е къща-музей “Пейо Яворов”. В 4-дневната програма на Яворовите дни са включени поетична вечер и изложба, кръгла маса, посветена на работата на Яворов като журналист и образователни игри за учениците. Ще бъдат обявени резултатите от конкурсите за поезия и рисунка.

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет-символист и революционер, воевода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е един от най-големите български поети на 20 век.

Роден е в Чирпан на 14 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало и София.

Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. През 2013 г. домът и експозиционната зала бяха обновени с 1,4 млн. лв. по европроект, спечелен от общината.

* * *
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание “Мисъл”. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга “Мисъл” и се превръща в неделима част от него, е поемата “Калиопа”. През 1901 година издава първата си стихосбирка “Стихотворения”, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – “В полите на Витоша” (1910) и “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).

Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния й дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка “Безсъници”, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов – метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за “вечните въпроси, що никой век не разреши”, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, въпреки че не присъства лично, Яворов е избран единодушно от делегатите за съветник (допълнителен член) на нейното задгранично представителство. Няколко дни по-късно напуска работата си в Народната библиотека в София и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО.

През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета “Подир сенките на облаците”, чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния Централен комитет.

При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Награден е с кръст “За храброст”. Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: “Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея”). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

#

бутон за сайт