Проф. Иван Станков, водач на листата на АБВ в Стара Загора: Целта ни е икономическо възраждане и благосъстояние

STZAGORA.NET

Водач на листата на коалиция АБВ в 27-ми Старозагорски многомандатен избирателен район е проф.д-р Иван Станков, ректор на Тракийския университет, бивш министър на земеделието в служебното правителство на Марин Райков. Проф. Станков е специализирал в Аграрния колеж „Харпър Адамс” в Ню Порт, Англия (1995) и в Университета в Дижон, Франция (1996). Написал е повече от 200 научни труда, учебници, ръководства и справочници в областта на животновъдството.

- Проф. Станков, как ще убедите избирателите от Старозагорска област да изберат бюлетината на коалиция АБВ с номер 14?
- Времето е много кратко, за да ги убеждавам. Аз ще направя максималното, което зависи от мен – да им кажа каква е нашата програма, какви са нашите идеи. Те са ясно и точно формулирани. Три основни цели, 15 основни задачи, които ние ще разясняваме на хората. АБВ е изцяло обърната с лице към хората. Това е може би най-социалната партия. Защото – аз и друг път съм го казвал, и сега няма да го скрия това – че БСП се отклони съществено от лявата идея. Докато АБВ с това, което е заложила като програма, отстоява лявата идея, отстоява социалното. АБВ е коалиция на съгласието. Нека да има културен диалог. Изключваме всякакви разправии, неморални и неетични действия. Основната ни грижа – това е битът и благосъстоянието на хората. Да има повече работни места. Да решим проблема за чистия въздух над Стара Загора. Да се преструктурира здравеопазването. На следващо място е демографският срив. Нужна е стратегия за това, как да съхраним нацията. Всяка година България се стопява с населението на един голям град – около 87 000 души. Докато след Освобождението тенденцията е била точно обратната – всяка година сме нараствали с по един град. А сега, само за 25 години, сринахме всичко и намаляхме с 2,5 милиона. Другата ни цел е икономическото възраждане. Трябва да се обединим около няколко важни приоритета. Един от тях е земеделието. То решава продоволствения проблем. То доставя суровините.

- Как според Вас успяхме при тези чудесни климатични и почвени условия у нас да си докараме земеделието до тоя хал – вместо да изнасяме продукция, да внасяме от чужбина?
- Като отхвърлихме плановата икономика, отидохме към пазарна, без да бъдем готови. Това бе крайно погрешен модел. Този свободен пазар не ни доведе доникъде. Защото стана не свободен, а стихиен пазар. Вместо приватизация и ликвидация на кооперативните стопанства трябваше да използваме опита на Германия, на Чехия и Словакия. Не в реални, а в идеални граници да се връща земята. Всеки да знае, че има някаква земя, но да се запази целостта на нивите. Защо трябваше да се връщат животните на хората, когато не бяха готови за това? Много грешки се допуснаха в началния период. Сривът в земеделието е до 1994 г. Изписал съм хиляди статии за това.

- Какви мерки за възраждане предлага Националната стратегия за развитие на земеделието в България, която излезе под Ваша редакция и обобщава позициите на 102-ма авторитетни агроспециалисти?
- В тази “Библия на земеделието”, както я наричат, сме посочили, че едрото производство няма да ни доведе доникъде. То не носи добавена стойност. Големите зърнопроизводители произвеждат, изнасят директно на пазара. Те не правят от зърното брашно, нито го използват за храна на животните. А ако се направи това, можем да направим преработката, да развием промишлеността и да имаме добавена стойност.

- А какво може да се направи, за да се прекъсне тази порочна практика на износ на суровина, вместо на готов продукт?
- Трябва най-напред да убедим големите фермери, че освен със зърнопроизводство, което се запазва като приоритет – аз не казвам, че трябва да се ликвидира нещо работещо, защото са много чувствителни зърнопроизводителите на тая тема – но една част от зърното трябва да се преориентира за изхранване на животни. Да създадат животновъдство. Не е задължително непременно да е млечно. Може да бъде и по-лесното животновъдство – месодайното. Говедовъдство и овцевъдство. А също така да се развие и зеленчукопроизводството. Големите трябва да направят това. От друга страна трябва да защитим малката ферма и тя да тръгне към биологично производство – това, което много се търси и което може да прави дребният производител в тежките райони, в планинските и полупланинските. Това са чистите райони.

- Каква роля възлагате на програмата “Млад фермер”?
- Там нещата, за съжаление, напълно зациклиха. Знаете, че класирането на проектите стана съвсем наскоро. Не са изплатени сумите за тази година, пък и за миналата година още, а да не говорим, че тази година ще бъде прескочена за младите фермери. И тези, които направят 40 години, ще изтърват лимита. Но младият фермер също е една от добрите възможности.

- Всички тези организационни форми – национални доплащания, европейски помощи – в състояние ли са изобщо да извадят аграрния сектор от точката на замръзване?
- Трудно мога да ви отговоря при сегашното състояние на нещата. На всички нива съм поставил въпроса, че трябва да се децентрализира Държавен фонд “Земеделие”. Защото това, което стана, е страшно. Абсолютна бюрокрация. Хората се страхуват от нея. Срещнах се с хората в Смолян, в Кърджали. Те точно за това настояват. Вместо да ходят в София големите проекти – по места. Нека се съкратят малко повече чиновници от министерствата и от всичките тези агенции и фондове, и да се изпратят по места хората. Службите за съвети в земеделието също трябва да се ангажират много сериозно. Ако се намали бюрокрацията, ще се облекчи много разработването на проектите, класирането им ще става по места. Хората там малко или много се познават, знаят се какви са фермерите в областта. По този начин ще можем да усвояваме много повече пари. Защото срамота е хората да ни ги дават, а ние заради бюрократични пречки и заради корупционните схеми да не можем да ги усвояваме. А корупцията в страната, трябва да ви кажа, е страшна.

- Какви мерки предлага АБВ за издигане ролята на образованието и науката?
- Първото нещо е да се увеличи процентът от брутния вътрешен продукт за образование и наука. В момента за тях се заделя само 0,68%. Това е много малко. Докато хората имат по 1,5% и много повече, особено в северните страни. Да се приеме цялостна нова стратегия за науката специално. Защото сега тя е в немилост. Трябва да се изгради вертикалната й структура. А в образованието нещата са още по-сериозни. Мисля, че трябва да се пристъпи към обединяване и окрупняване на вузовете. Нашият Тракийски университет може да служи за образец, за пример в това отношение. През 1995 г. на територията на 4 областни града – Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково, стана точно това. Всички колежи, всички висши училища – институти наречени тогава – се обединиха в един общ университет – Тракийския. Това трябва да направят и другите. На една борса в Македония до нас – наредени Варненският икономически, Варненският медицински, Варненски технически, Варненски свободен… Оттам нататък – пловдивските изредени. Да не говорим за софийските. И македонците се чудят. И казват за нашия – “Ово е университет!” Докато другите – що за университети са? Трябва да се направи това обединяване. На България й прилича да има около 20-25 вуза, което означава наполовина от сегашните.

- Ръководеният от Вас Тракийски университет е пети по рейтинг в страната. В него 640 преподаватели обучават 8200 студенти. За пръв път тази година бюджетът на ТрУ достигна впечатляващите 25 милиона лева. Половината са собствени средства – от проекти, такси и наеми. Можете ли да увеличите този дял?
- Засега сме с вързани ръце, тъй като университетите у нас нямат право на стопанска дейност. В парламента на първо място ще поставя този въпрос. Защото това, което съм видял и в Русия, и Европа, и в Америка, и в Турция – е, че всички студенти работят във фермите, в лабораториите. Плаща им се. Хем се учат, хем получават пари. Те се издържат по този начин, а и помагат на университетите си. Защо те имат право на стопанска дейност, а ние не?

- Вие скоро бяхте в Турция. Какво е отношението на комшиите към висшето образование?
- Трябва да ви кажа, че Турция е в страхотен възход в областите, които познавам – образованието и земеделието. На образованието те дават страшно много пари. Те вече са направили това, което сега искаме ние. В Одрин например висшето училище се е интегрирало много тясно с всички средни училища. И са в синхрон. Това, което готви вузът, го имат като професионални училища, и те подават кадри. И когато връчват дипломите на студентите, всички средни училища са там. Прави се реклама на специалностите. Много пари за образование, тясна интеграция, абсолютно положително отношение. Тук в България кой го брои ректора… Докато в Одрин например валията е с 001 номер на колата си. Ректорът е с 002. Така е и другите градове. Истанбулският ректор – ние му казваме “Големия ректор”, тъй като в тамошния университет се обучават над 100 хиляди студенти, е почти наравно с големия кмет на Истанбул. Така че – хората имат отношение към образованието. Докато при нас в основното образование нещата много се влошиха с тая прекалена слободия. Докато в Турция децата са с униформи. Всяко училище си има униформа и се спазват стриктно правилата. А вижте какво е при нас.

- Вие предложихте създаването на Асоциация на балканските университети. Как се разви идеята Ви?
- Предложението бе прието присърце от всички балкански страни. Преди няколко дни в Одрин се събрахме 42-ма ректори от България, Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Косово, Хърватска и Черна гора. Най-много бяхме от България. И на 11 септември Асоциацията беше създадена. Решихме да обменяме преподаватели, студенти, информация, публикации, иновации – всичко възможно. Приехме наши правила. Приехме седалището на Асоциацията на балканските университети да бъде в Одрин, а председателите да се сменят през година. Първият председател е г-н Енер Юрук, ректор на Тракийския университет в Одрин. Следващото председателство от 2016 до 2018 г. ще бъде наше. За него предложих ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев, който взе участие във форума, и предложението бе прието.

- От 35 години сте пряк свидетел и участник в процесите във висшето ни образование. Какви са впечатленията Ви от политическата активност на студентите? Избори идват – ще ги видим ли като гласоподаватели пред урните?
- Като цяло студентите ни са деполитизирани. Това не е лошо. Само една много малка част от тях е политизирана, и то силно. Повечето обаче не ги интересува абсолютно нищо от политиката. Това е поколението, израснало в годините на прехода. От друга страна, листата на АБВ за Стара Загора и региона, освен мен е съставена изцяло от млади хора. Аз много им се радвам. Това е новото, ведрото лице на българската политика. Те са млади, умни и мъдри.

- Какви са приоритетите на АБВ за Старозагорска област?
- На първо място – да има достатъчно работни места. Безработицата не е толкова висока, но трябва да се прави всичко възможно всеки в своята област да създава работни места. Изключително важно за нашия град е да опазим и околната си среда. Имахме проблеми, които още не са отшумяли. Това е също приоритет, по който ще работим. Друг е здравеопазването. Може би от всички региони в страната нашето здравеопазване е в най-тежко състояние. Наистина стана обединението между двете болници, персоналът се събра и трябваше да се направят драстични съкращения, натрупаха се прекалено много дългове. Трябваше да се направи нова стратегия, което е трудна задача. Това ще бъде наш приоритет над приоритетите. След работните места, околната среда и здравеопазването – образованието. Нещото, на което ние ще обърнем много сериозно внимание, е интеграцията на Тракийския университет със средните учища в нашия и съседните региони.

- Водите две листи на коалиция АБВ. Ако Ви изберат и в двата района, от кой ще влезете в парламента?
- Разбира се, че от Старозагорския. Живея в този град, бил съм винаги съпричастен към това, което се прави в него и за него. Така че ще представлявам в парламента избирателите ми от Старозагорския район.

- Според Вас какво правителство ще излъчи 43-тото Народно събрание? Ще има ли възможност то да се случи, или ще минаваме от избори в избори?
- Много трудно ще се случи, защото няма нагласа за това съгласие, за което АБВ постоянно говори. Противопоставянето между партиите е голямо. Има няколко варианта, както д-р Желев вече посочи: или самостоятелно правителство на победителите с неявната подкрепа на друга партия, или неголяма коалиция, или да се направи германският модел. Ако това се случи, то ще бъде най-доброто за България, защото тя не може да остане така – забита дълбоко в тинята. Ние продължаваме да затъваме. Виждаме, че всичко е погрешно. Когато говорим за възстановяване на държавността, имаме предвид целия модел в следната последователност: референдум, Велико Народно събрание, промяна на Конституцията. В нея има неща, които непременно трябва да се променят. Аз съм за президентска република. Съществуват много аргумети и доказателства, че когато има единоначалие, когато един човек е поемал отговорността за държавата, не парламента като цяло, а точно президент с по-големи отговорности и пълномощия, винаги тогава държавата е вървяла добре. Вижте големите наши царе. Знаете каква велика България е била – точно когато е имало единоначалие. Виждаме това и във Франция, и в Америка. Имам стаж във Франция и знам какво е президентска република, въпреки че тя не е точно като американския модел, не е и като руския.

- Виждате ли ДПС отново във властта?
- ДПС е една много сериозна партия, без която политическият живот в България няма да е същият. Тя ще продължи да бъде значима партия, да има влияние. Но смятам, че прекалено дълго беше във властта. Нуждае се от малка почивка, като остане в опозиция.

- АБВ първа се обяви против подготвената “Визия 2020″ за България в НАТО и в европейската отбрана, в която бяха заложени непремерено остри думи спрямо Русия. Коя е, според Вас, правилната политика за България към нея?
- Само преди 20 дни се върнах от Русия. Винаги съм бил много позитивно настроен към тази страна, защото за много неща сме се учили именно от нея. Тук при нас са пренесени много от руските школи. За нас тя е и обширен пазар, и възможност за контакти в областта на науката, образованието, в икономиката. Във всички случаи моето отношение, пък и на ПП АБВ, е позитивно спрямо Русия. Тя никога не бива да се изключва като партньор. Особено в областта на земеделието. Имам подробна статистика. За Русия сме изнасяли бяло саламурено сирене и кашкавал толкова, колкото е цялото ни производство в момента. Да не говорим за нашите консерви, за виното, за напитките, които сме изнасяли. Русия е сериозен пазар. България е малка страна, зависима и от ЕС, и от другите големи страни. Моят принцип е такъв: България не бива да воюва, а да търгува. Много важни са и арабските пазари. Само експорта на птиче месо, мед и агнета в един Катар например, ще ни реши проблемите. Те разполагат с много средства и са готови да инвестират. Ние смятаме, че трябва да се изгради АЕЦ “Белене”, също и 7-ми реактор на АЕЦ “Козлодуй”.

- Хората искат нов морал, нови принципи в политиката. Как може да дойде новото?
- Ние в АБВ казваме – трикратно намаление на субсидиите за партиите. Предлагаме и премахване на партийните назначения и квоти, за граждански контрол върху партиите. Предлагаме и създаването на държавна агенция, която да се бори с корупцията. Обявяваме се за справедлива данъчна система с прогресивна схема на три равнища – 10% за ниските доходи, 15% за средните и 20% за високите. Предлагаме и почасово заплащане, като минималната тарифа да бъде 4 лева за час. Ако в бъдеще се наложи другото ни предложение – 50% пропорционален и 50% мажоритарен избор, в парламента ще влязат депутати, които са предпочитани от хората. Там трябва да са хора с морал – такива, които ще мислят какво да направят за района, от който са избрани. И да дават отчет какво са свършили. Апропо, нещо, което прави кметът на Стара Загора Живко Тодоров всяка година. Новият морал ще дойде с новите лица в политиката.
#

бутон за социални мрежи