Старозагорци посрещнаха с изключителен интерес романа на Светлана Савицкая за Руско-турската война “Балканът”

STZAGORA.NET
Авторката ще използва свои контакти в Холивуд, за да филмира историческата сага за трагичната съдба на старозагорци по време на опожаряването на града

Руската писателка Светлана Савицкая

Новият документално-художествен роман-епопея на руската писателка Светлана Савицкая – „Балканът”, издаден от старозагорското издателство “Лаген”, бе представен тази вечер в Регионалния исторически музей, непосредствено след откриването на веществено-документалната изложба „Освобождението и паметта”, посветена на 137-годишнината от Старозагорския бой (19/31 юли 1877 г.).

Представянето на романа пред ценителите на художественото слово в Стара Загора премина с голям успех. То идва броени дни след премиерата му в Руския културно-информационен център в София, последвана от срещи с читатели в Габрово, Казанлък, Крън и курортния комплекс “Камчия” на Черно море.

Книгата разказва за любовта на двама млади – мюсюлманин и християнка, по време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. Действието в романа е разгърнато на фона на боевете за Стара Загора в трагичните юлски дни на 1877 година, когато градът е нападнат от пълчищата на Сюлейман паша.

Организатор на събитието бе Славянският културно-информационен център “Евразия-България”. Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Община Стара Загора.

По време на Руско-турската война Ески Загра (Стара Загора) има население от 25 000 души, половината от които са българи-християни, а другата половина са турци, евреи и цигани – припомни д-р Динев. – Заедно с Русе Ески Загра е най-големият от българските градове по население, но в културно отношение го превъзхожда, тъй като се е намирал в близкия хинтерланд на османската столица Цариград, или Истанбул. Той, заедно с Пловдив и Одрин, са далечните форпостове на Цариград откъм Европа. Всичко това говори и за тежестта и значението на града, което му е отдавала и османската власт. Авторката Светлана Савицкая е успяла за един много кратък период от около една година да напише романа, който е изключително въздействащ най-вече от емоционална гледна точка. В него по един прекрасен художествено-исторически начин са пресъздадени съдбите както на поробения български народ, така и на русите-освободители. Освен това в сюжета авторката майсторски е успяла да вплете и нишката, връзката с мирното мюсюлманско население в лицето на героя Джамал и неговия дядо Бекур бей, които са изцяло положителни герои в романа. Те живеят в Стара Загора от столетия, още от 15-ти век датира заселването на рода им в Ески Загра. Бекур бей е типичен представител на османската Улема – т.е. просветената аристокрация, която има най-голяма заслуга за възхода на Османската империя, за завоюването на балканските провинции, както и на провинциите в Мала Азия и Африка. В същото време той е един изключително благороден човек, истински наследник на философията на Омар Хаям, на древните араби; просветен, с високо за времето си образование, притежаващ много добродетели. Той е възпитал своя внук Джамал в такъв дух, че младежът се влюбва в една красива българка, негова съседка – Живка. Това е чисто човешката страна на сюжета на ромата, която се вплита с историческата страна – събитията непосредствено около Руско-турската война както в Стара Загора, така и в съседната Долина на розите и Казанлък.

В романа основните политически и военни събития са пресъздадени с максимална достоверност, изцяло базиращи се на историческите извори за войната – за боя при Стара Загора, за съдбата на града, дори за етническия произход на командващия 15-хилядната османска войска Сюлейман паша – френски евреин, еднакво жесток и към българското население, и към собствената си армия за неговата съдба след края на войната, както и за съдбата на някои от руските генерали и офицери, командвали частите при Стара Загора – разказа Ангел Динев.

Може би най-важното достижение на произведението, по думите му, е атрактивното пресъздаване на реалните събитията в Руско-турската война – като се започне от Манифеста на цар Александър II за обявяване на войната, дебаркирането на русите на южния бряг на Дунава при Свищов, напредването на челния отряд на генерал Гурко на юг към Стара планина, минаването през старата столица Велико Търново, на Балкана през Хаинбоазкия проход, първото освобождаване на Стара Загора на 10 юли 1877 г., уреждането на местната власт в града, макар и просъществувала само 9 дни. И, разбира се, апотеозът, акцентът на романа са събитията, трагични за тогавашните старозагорци, около боя на 19 юли 1877 г. И тук, както и в целия роман, се спазват двете нишки – едната, човешката, индивидуалната, т.е. разгорялата се пламенна любов, на пръв поглед изглеждаща невъзможна, между Живка и Джамал, и, от друга страна – нишката на конкретните исторически събития – напредването на многобройната османска армия на Сюлейман паша, следвана от също толкова многобройни башибозушки и черкезки отряди. Колизията – сражението, поражението на българските опълченци и на руските войски, и връхлетялата след това трагедия в храма “Света Троица – изкланите там 2500 мирни българи – мъже, жени, деца и старци; борбата за спасяването на Самарското знаме, загиването на петима последователни знаменосци, последният от които е командирът на Трета опълченска дружина, едва 30-годишният млад руски офицер подполковник Петър Павлович Калитин… – всичко това при четенето несъмнено докосва струни в душата на читателя по един изключително силен и дълбок начин, който оставя траен отпечатък у него. Всеки, който прочете тази книга, няма да я забрави в скоро време – обобщи д-р Ангел Динев. Тази книга, каза той, е един принос към старозагорското краезнание, който трудно би могъл да бъде отречен оттук нататък от когото и да било.

Светлана Савицкая с членове на старозагорския “Руски клуб и приятели” пред Самарското знаме в Регионалния исторически музей. Снимка – “Руски клуб и приятели”

Освен в амплоато си на писател, авторката Светлана Савицкая е позната и като журналист, бард, преводач от български и сръбски и телевизионен водещ. Написала е над 40 книги, издадени на различни езици в много страни по света. Тя е председател на ръководството на националната литературна премия на Руската федерация “Златното перо на Русия” и посланик на мира при ООН.

Голям принос за създаването на романа има Любомир Вълков, председател на Славянския културно-информационен център “Евразия-България”


За обстоятелствата около зараждането на идеята за романа Светлана Савицкая разказа накратко за stzagora.net. Съвременна Русия не помни на практика нищо от Руско-турската война – сподели тя – но пък България помни. В началото заедно с Любомир Вълков, председател на Славянския културно-информационен център “Евразия-България”, който я е поканил у нас да види всичко по историческите места със собствените си очи, са смятали, че ще се получи статия или разказ, или дори повест от разкази. “Но когато дойдох в Стара Загора, аз разбрах, че това е моят град, че тук се е вселил някакъв дух на времето, неизползван досега от никого сюжет – и това легна в основата на романа “Балканът”. По време на обиколката си из България Светлана Савицкая е посетила 30 града, в това число столицата София и всички градове с военно-исторически музеи – Габрово, Плевен, Бяла и много други.

“В България има 440 паметника за Руско-турската война, а в Москва зная само за един такъв” – каза авторката на “Балканът”. – Примерно в същото съотношение са познанията за войната тук и у нас. Затова романът се оказа нужен именно сега. За да не забравяме, че славянските народи са едно цяло. “Българският и руският език са не само близки, те са почти идентични – категорична е тя. – Обиколила съм 17 страни, в Европа има много славяноезични държави. Но констатирах факта, че руският и българският имат само около 20% нееднокоренни думи, което е доказателство за общия ни произход. Дори украинският език се отличава силно от руския, докато българският е на практика същият като нашия” – заключи Светлана Савицкая. Тя сподели и още нещо – че любимата й учителка по руски език от средното училище, която от рано е събудила интереса й към писаното слово, е била българка по произход. И че ще опита да задейства някои свои контакти в Холивуд, за да филмира романа.

Утре тя ще участва в тържественото общоградско честване на 137-та годишнина от боевете за защитата на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война, което ще се проведе на мемориалния комплекс “Бранителите на Стара Загора” (Самарското знаме).
#

социални бутони

5 коментари on “Старозагорци посрещнаха с изключителен интерес романа на Светлана Савицкая за Руско-турската война “Балканът””

  • Светлана wrote on 2 август, 2014, 11:17

    Благодарю за велиоклепную публикацию”!!!!! Светлана

  • Павлина Тодорова wrote on 4 август, 2014, 13:38

    А ние благодарим за чудесния Роман! Стилен, “многоцветен”, точно пресъздаващ атмосферата на 1877/1878 години. С ярки запомнящи се герои: Бекур бей, Живка, Селма, Джемал, Карине, Емин бей, Павел Петрович Калитин, генералите Скобелев, Столетов, Баронеса Юлия Петровна Вревская, децата…

  • Анонимен wrote on 4 август, 2014, 21:08

    Очень хорошая статья о Светлане Савицкой .С какой теплотой говорится об авторе романа ” БАЛКАН”, да и вообще как о человеке !

  • Валентина Кайль wrote on 25 август, 2014, 17:11

    Отличная статья! Познавательная и в то же время тепло характеризующая Светлану Васильевну Савицкую, талантливую российскую писательницу, внесшую огромный вклад в развитие русского языка, в развитие дружественных связей со всем пишущим миром нашей Планеты, человека большой души и, наконец, просто красивой, обаятельной женщины! Спасибо Вам!
    С любовью, Валентина Кайль, жительница Германии.

  • Volodiz Morgan wrote on 26 август, 2014, 3:47

    Искренний привет из Канады, друзья! Мы вас любим. Примите в подарок:
    http://wemontreal.com/?p=31638


echo
Copyright © 2021 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн