Харизма за харизване

STZAGORA.NET
Кой е най-големият проблем на българската политика? Харизмата на Бойко Борисов. Поне така излиза, като навържем логиката на събитията от последните седмици и месеци.

В края на 2012 г. Сергей Станишев определи Борисов като едва ли не най-голямата кадрова грешка на столетницата. Не стана ясно какво точно има предвид лидерът на БСП, но поне можем да предположим.

С днешна дата “грешката” изглежда така: Навремето всевиждащите родни политкадровици изнамериха и вкараха в спектакъла прекалено силен актьор с нетрадиционна дарба, който бързо стана всеобщ любимец. Публиката, естествено, начаса реши, че иска да гледа само него, но… в един хубав ден другите трупи осъмнаха с празни зали.

Това бе катастрофа. Политическата ни система се оказа пред фалит. Избори до дупка и загуби до дупка за БСП, ДПС и сините – това бе перспективата. А по замисъл тези партии трябваше да се редуват на кормилото на държавата през няколко години, за да вървим напред, както се казва, и с левия, и с десния крак.

Без да искат, кадровиците бяха вкарали бръмбар в мравуняка. Това бе Бойко Борисов. Огромната му харизма подейства като хербицид срещу разноцветната политическа растителност. Под сянката на пожарникаря от Банкя тревата се смали, пожълтя и изгоря. А той остана със своята партия като цветущ оазис сред пустиня.

Нужен беше антидот, лекарство срещу тази беда. Трябваше да се намери сигурен начин Борисов, с неговото неизменно каре аса на избори, да бъде спрян.

Като начало сценаристите взривиха предварително заложените мини под премиера – криминално минало, Байърли и SIMO, Уикилийкс, Маджо и СИК. Ефектът – нула. Тогава започнаха с обстрел на всеки негов ход: новите магистрали, спортните зали, детските градини. Откриването на нов обект се оказа мръсно дело, рязането на ленти – позорно занятие, стабилността на страната в кризата – смъртна заплаха за изнемогващите българи. Плюсовете на Борисов бяха обръщани от сценаристите в минуси с отвращението на вечно недоволни от бутилката с мляко младенци.

С настъпването на изборната 2013-та година обстрелът премина в оглушителна канонада: дюни, папки “Буда”, манипулирани сметки за ток, народно недоволство, улични безредици, кръв по асфалта. Социолози натиснаха рейтинга на Борисов надолу, разтръбиха очакваното му изравняване с БСП и Станишев, но продължиха да го правят на пестил.

Успоредно с това вървеше окаритатуряване на премиера с шаржове и колажи, бълвани ежедневно от специално създадени за целта групи във “Фейсбук” и разнасяни из мрежата с мрачно злорадство от мравките на опозицията.

На стремето като обществен обвинител скочи и Слави Трифонов. С официално черен, почти траурен анти-Борисов костюм, той и неговите кучета на войната заръфаха харизмата на премиера с небивала стръв – вечер след вечер, шоу след шоу. Какво пък – щом политиката е театър, защо калъчката да не развърти и шоумен?

Дълго време Бойко Борисов отбиваше ударите и се измъкваше невредим с повратливостта на печен боец. Как само умее да оцелява! – дивяха се политолози. Но напоследък като че ли и той най-сетне разбра играта, с която му излизат. Осъзна, че това не е война срещу него, а битка за спасяването на другите изпод тежката му сянка. И като че ли започна да съдейства на общите усилия. Зачестиха странните му ходове: хвърли си неочаквано оставката, посрещна сдържано излезлите на жълтите павета в негова подкрепа фермери и ги отпрати да се разотиват, детонира от парламентарната трибуна самоубийствена бомба-лимонка, уж насочена срещу Ахмед Доган. Така премиерът в оставка заигра сам срещу себе си. Пожарникарят в него предприе самогасене.

На другата сутрин харизмата на Борисов най-накрая осъмна готова за харизване. Който си я хареса, е свободен да я вдигне, да я изтупа от праха и да си я сложи на главата като нимба на светец. Дали ще светне, е друг въпрос. Никак не е ясно и дали феновете на Борисов ще преглътнат развенчаването му, постигнато с гореописаните колективни усилия.

Покрай цялата тази одисея около премиера има и още една писта за размисъл. С нагнетяването на напрежението в Близкия изток стръмно нараства вероятността в региона да пламне война с участието на основните геополитически сили. Ако, да не дава Господ, това стане, как България ще посрещне събитието? Борисов минава за човек на Вашингтон, Станишев – за човек на Москва. Нито единият, нито другият ще са полезни начело на страната, докато бурята не премине и не се видят промените в пейзажа след нея. Едно неутрално служебно правителство е най-доброто решение, съобразено с кръстопътното място на България на границата между Изтока и Запада, при все че сме в НАТО и ЕС. И виждаме, че форсирано се върви тъкмо към такъв кабинет. Така сценарият по гасенето на харизмата на Борисов плавно преминава в предвоенен.

Максим Добрев
*

социални мрежи