Журналистът Юлий Москов: В партиен и в личен план Бойко Борисов направи гениален ход
- четвъртък, февруари 21, 2013, 18:08
- Национални
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
Агенция “ФОКУС”
Журналистът Юлий Москов пред Агенция „Фокус” за подадената оставка на правителството на Бойко Борисов и протестите в страната.
Фокус: Г-н Москов, какъв ход е решението на премиера Бойко Борисов за подаване на оставка на правителството?
Юлий Москов: Тази оставка е много мъдро политическо решение, защото това е най-добрият път към изчистване на проблема и към политически и икономически напредък. Няма никакъв смисъл да продължава безсмисленото политическо говорене, което много дълго време отегчи хората. Няма смисъл да продължава и безпътицата в енергетиката и в социалната сфера, и на много други места. Така че оставката е най-добрият и единственият ход. Оттук нататък вече може съвсем спокойно да се тръгне към изменения на ситуацията. И в партиен, и в личен план Бойко Борисов направи гениален ход, защото неговите опоненти бяха сложили неговия портрет на стената за мишена и стреляха, кой, както намери за добре. Сега той свали портрета от стената и те останаха без мишена. При това положение специално на ДПС и БСП се видяха две неща – голите им задници и пълните им джобове. Това се видя. Те нямат послания, те нямат решение, вижда се, че те нямат вътрешна политика, те имат само една озверяла борба за власт. Това е, което имат. Затова очаквам ГЕРБ да спечели смазващо изборите.
Фокус: След подаването на оставка на правителството напрежението в страната ще намалее ли и протестите ще спрат ли?
Юлий Москов: Трудно е да се прецени дали ще намалее напрежението, защото влияят много фактори. Но е по-интересно да се анализира поведението на много от протестиращите. Те казват: „Долу политическите партии”. Това е една много опасна илюзия, защото “долу политическите партии” – фактически това се е случвало вече. Политическите парти не само са свалени, а са забранени през 1917-та година в Съветска Русия, 1939-та година от Германия, практически през 1947-ма в България. Това са много опасни илюзии, които започват да създават притеснение от един летален засега, но все пак ясно различим национален социализъм. И от това аз съм много разтревожен.
Също толкова тревожно за мен е, че искаме гражданите да участваме в управлението. Хайде да го дешифрираме – кои граждани и как ще стане така, кой ще ги избере, кой ще ги припознае и кой ще ги разпознае, като компетентни и отговорни? Това е много несигурен критерий, това е много тревожно. Да, на моменти това изглежда на ръба на анархията, но не е на ръба на анархията. Това е на ръба на един нов национален социализъм. Въпреки че в България по-наивните хора си мислят, че фашизмът, национал-социализмът са десни – това не е вярно. Те са крайно леви, използват крайно лява фразеология.
И общо взето от два дни на Орлов мост се чуват тези далечни ноти, които обаче са добре познати в политиката. Това е нещо, което мен ме тревожи. Така или иначе демокрацията функционира през политическите партии. Тези хора, може би несъзнателно, но апелират за забрана на политическите партии, което автоматически води до отмяна на демокрацията. Политически партии нямаше, когато Пиночет управляваше Чили, политически партии нямаше, когато хунтата 1975-та година пое управлението на Гърция – полковниците. Това са много ясни политически фигури. Това, където улицата ще управлява – то е малко странно. Ще ви кажа и защо – коя улица. На Орлов мост колко са се събрали – 5000 – 10 000 души. Отлично. Аз съм на тяхна страна до момента, до който не искат да забраняваме партии, защото 10 000-100 000 души са на протестите, но България е 7 милиона – останалите на какво мнение са? Точно това работят политическите партии. Провеждат избори и на тях научаваме на какво мнение са всичките хора, а не само 20 000.
В призивите има нотки, които определено тревожат внимателното ухо. От месеци наред се говори, че в политическото пространство има един вакуум и че вероятно е необходимо да се появи една нова партия, която да бъде националистическа, крайно лява, агресивна, дори улична да го кажа. Не зная дали е в ход такава една случка, при която то изглежда самоорганизираща, но не е.
Вижте какво се случва в Италия. В неделя са изборите и там има един човек Джузепе Пиеро Грило, знаменит комик. Той е започнал като уличен комедиант. Никога не се е занимавал с политика, но в момента е направил партия и той е направил партия по такъв начин, че днес цифрите са: първите са социалистите и имат 36% и малко отгоре, вторият е Берлускони с 29,5% и третият и Пиеро Грило с 24-25%. С 24-25% той вчера направи в Милано митинг с 50 000. Това е било уникално нещо. Кой беше на трибуната до него? Дарио Фо. Те казват – ние сме интелектуалците. В събота ще имат митинг в Рим. Кой ще бъде на трибуната до Пиеро Грило – Адриано Челентано. Аз затова казвам, че тези протести трябва да се наблюдават много внимателно, защото в цяла Европа тече такова нещо. Но макар че то не изглежда като лява вълна, всъщност тя ще се окаже крайно лява, но не червена, а кафява. Това, което мен ме тревожи, е това, което се наблюдава с много голям интерес.