Пуснаха петиция за изграждането на тунела под Шипка след интервю на министър Томислав Дончев. Пълният текст на интервюто. Подкрепете петицията! – линк

STZAGORA.NET
Петиция за изграждането на дълго подготвяния тунел под Шипка е пусната за подписване от всички желаещи в Интернет на адрес http://www.peticiq.com/tunel_pod_shipka. Това стана след интервю на министър Томислав Дончев по темата, публикувано в габровския сайт “100 вести” . Интервюто е под заглавие “Шипка е решен проект. Само жалбите могат да му навредят”.

По-долу публикуваме пълния текст на интервюто:

Томислав Дончев

Допреди месец-два започването на строителството на тунел под Шипка изглеждаше по-сигурно от Валутния борд. През 2011-та това съоръжение, като част от Коридор №9, бе обявено за свръхприоритетно от Европейската комисия. Правителството пък го обяви за национален обект и го вкара в Стратегията за развитие на пътната инфраструктура до 2020 година. Заедно с високоскоростен път Русе-Маказа. Техническата готовност на проекта му даде зелена светлина за ОП „Транспорт“ 2014-2020 г., от която вече има заделени за него 150 милиона евро. Наскоро китайски инвеститори се наредиха на опашката от 32 компании, които още преди 4 години заявиха готовност да го реализират за своя сметка. И най-важното – зад тунела стои сериозно лоби, сред което ще откроим двама – президента Росен Плевнелиев, който преди година обеща, че до средата на 2012-та ще е готова апликационната форма за проекта, и човекът, идентифициран с европарите, габровеца, министъра Томислав Дончев.

При всички тези „за“ мисията изглежда повече от възможна. Колебанията в душите на габровци събуди министър Лиляна Павлова, която потърси катарски инвеститори за Русе-Маказа, но, прокарвайки го през „алтернативния“ Хаинбоаз. Уж сигурното започване на строителството на Западния обходен път пък може да се отложи заради поредното обжалване, сега пред Върховния административен съд, на приетия ОВОС. Жалбите са на Петър Петров от габровската ул. „Латинка“. Според него проектът е противозаконен, трасето трябва да мине по Източния обходен път, а тунелът да е между Шипка и Бузлуджа. Втората жалба е от ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България и е депозирана пак от габровци – от Николай Цветанов и Росен Димов. Двамата, които изложиха тезата си и по време на публичното обсъждане на Оценката за въздействие на околната среда, отричат изцяло същата и пред ВАС.

Възможността за пореден път да се провали стратегическия за развитието на помръкналия Български Манчестър проект сериозно разтревожи местния бизнес. Затова „100 вести“ отново връща на страниците си тази болезнена тема, този път под рубриката „светлина в тунела“. А първият лъч потърсихме от министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

Г-н Дончев, обратим ли е все още процесът „Тунел под Шипка със Западен обходен път“?

Всеки проект, особено ако е от големите, е като сложна машина – т.е. винаги може да се счупи нещо. Следващите 6- 7 месеца ще са критични за проекта по много причини – от една страна този проект е в конкуренция с други, които също чакат за пари, после никой не иска да се занимава с „нервни“ проекти, които предизвикват трудно разрешими противоречия и не са обект на консенсус. Също така средствата от Европейския съюз трябва да носят ползи и одобрение, а не конфликти. Като правило не строим инфраструктура за десетки милиони на сила и не на последно място – времето ни притиска – през 2013 г. изтича крайният срок за договаряне в рамките на този програмен период.

Накратко – да, процесът е обратим, но няма да допуснем обрат.

„100 вести“ преди време направи на интернет сайта си проучване, в което се включиха около 6125 души. 5593 (91 %) от тях бяха „за“строителството на тунела. Същите са резултатите и от анкета проведена от „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“ и Община Габрово след публичното обсъждане на ОВОС. Стои ли този вариант в Европейския съюз – малцинството да определя? Ясно е, че дори теоретично не съществува проект, който да е единодушно подкрепян.

Всяко мнение е важно, дори да е мнението на един човек – то трябва да бъде чуто, обсъдено, аргументите трябва да бъдат претеглени спрямо фактите. Ако има основание, мнението се приема. Ако ли не, се продължава напред, давайки си сметка, че има и несъгласни. Вземенато на решения не е процедура по надвикване, а въпрос на анализ, основан на факти и данни при пълно съответствие със закона. Така работи демокрацията.

Лошо е, че когато това е в наш интерес, казваме, че „справедливостта възтържествува“, а когато не е – че “системата е порочна“.

В конкретния случай въпросът не е колко габровци подкрепят проекта и колко – не. Сигурен съм, че са повече от колкото е показала анкетата. Въпросът е кой е по шумен – имаме едно мълчаливо подкрепящо мнозинство и шумно и активно малцинство, което е против.

Разбира се, мнението на габровци има значение, но те не се единствените, които трябва да бъдат питани. Тук тежи мнението на всички региони, през които минава коридор № 9 – Русе, Велико Търново, Стара Загора, както и мнението на тези, които ще ползват пътната връзка – българи и чужденци. За изненада ли не, някои от тях са доста по-категорични в подкрепата си от габровци.

Габровският бизнес предложи да финансира представително допитване до населението, ако това се налага, за строителството на тунела. Въобще нужно ли е все още някъде да се доказва, че Габрово иска това съоръжение?

Не. Това, от което има нужда, е да бъде чуван гласът на всички. За момента чуваме най-вече гласовете на тези, които са против, а не тез, които са „за“. Така има опасност да се създаде впечатление, че градът е против. Представете си експертите в Европейската комисия, които освен данните, техническата и финансовата обосновка, апликационната форма, имат на бюрото си и жалби от недоволни граждани и петиции от иницативен комитет. Нищо друго. В такава ситуация лесно би могло да се създаде кривото впечатление, че това е нежелана инвестиция.

Смятам обаче, че подписката, която беше направена, както и всичко свършено от вас, е силен аргумент, който може да бъде използван. Така да се каже, защитниците на проекта все още не са казали най-силната си дума.

Тръгне ли да се „събаря“ някакво инвестиционно намерение, екоорганизации – утвърдени или новородени, винаги са начело. Екомотивите ли най-лесно минават пред Брюксел? Вече често се прокрадва мнението, че зад техния ентусиазъм често стоят проектантски или други бизнес интереси. Познавате Европа. Как се решават подобни казуси там? Като погледнем картата, тунели и магистрали – дал Господ?

Уважавам еколозите – както тези, които работят в публични организации, така и тези от неправителствения сектор. Те имат мисията да бдят, за да пазим страната и планетата чиста – за нас и още повече за нашите деца. Абсолютно грешно е, обаче, да се допуска, че държавата не се тревожи за екологията, а тя е грижа само на екологичните организации. Напротив. Стотици милиони се дават за мерки за опазване на биоразнообразието, вкл. и при строителство на инфруструктура. Стараем се всичките ни проекти да са „environment friendly“- т.е. приятелски към природата.

Българското министерство на околната среда и водите е одобрило проекта още през месец април в рамките на процедура по ОВОС. Аз нямам основание да не вярвам на българските експерти, а и на министър Караджова, която си е сложила подписа под документа.

От тук нататък, ако някой не е сългласен – има право да си търси правата, вкл. и чрез съда. И го прави.

Колкото до Брюксел, там на тези неща се гледа изключително сериозно, само че не на ниво емоции, а на ниво процедури и експертни аргументи. Не забравяйте, че това не е първият инфраструктурен проект в Европа в подобна ситуация. Не забравяйте също, че инициативният комитет против западен обходен път и тунел пише на европейските институции от 4- 5 години.

Съвременните технологии вече позволяват да се строи така, че да пазим природата, както и здравето на хората. А и в България вече се учим да го правим. Това е, което интересува европейските институции, особено когато говорим за инвестиция на европейски TEN- T коридор.

Ако трябва да бъдем точни, хората от Чехлевци, Хаджицонев мост не са срещу тунела, а по-скоро срещу трасето на Западния обходен път. Шум, замърсяване, обгазяване – това са „не“-тата. Кои ще са ползите за тези квартали? Има ли такива?

Когато се избира трасе за път, имат думата инженерите и експертите. Макар и да познавам инвестиционния процес на всичките му нива, аз не претендирам да разбирам повече от тях. Честната позиция на всички протестиращи трябваше да бъде „на нас не ни харесва този път да минава от тук“ или „не го искаме“. Те решиха да станат по-големи експерти от всички експерти, работили по проекта през последните 30 години. Тяхна воля. Всеки сам взема решение как да защитава правата си. Иронията е, че точно хората, които имат имоти в близост до трасето, вероятно ще имат най- голяма полза. Който познава проекта, знае, че обходът не преминава транзит край града, а има съоръжения за свързване със съществуващите улици – и в кв. Чехлевци, и край Хаджицонев мост. Това създава нови възможности за бизнес – инвеститорите веднага ще прояват интерес – бензиностанции, магазини, заведения за обществено хранене… цената на имотите със сигурност ще скочи.

Един ден хората ще са благодарни, но явно трябва още път да се извърви. Боли ме, като чета в писма и жалби, писани от габровци, че налагам на сила един умрял проект. Да, добре е Габровци да знаят, че има изключително активни техни съграждани, които правят точно това. Разбира се, добрият политик не може да се сърди на гражданите. Той има правото само да ги убеждава, това се и опитвам да правя.

„Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“ поддържа от години тезата, че тунелът под Шипка не е алтернативен на Хаинбоаз, на подобно съоръжение край Троян, на Еленския, Ришкия, Върбишкия и прочие проходи. Защо обаче анонсът на Лиляна Павлова за катарския инвеститор в Габрово събуди един възглас – „Ясно, няма да има тунел“?

Неуместен възглас, защото едното няма връзка с другото. Коридор № 9 минава през прохода Шипка. Това е проектът, който трябва да се гради с европейски пари. От там нататък е хубаво, че има и други проекти, включително и такива с частни инвеститори, но те не са алтернатива на първия. Дано един ден има поне 3 бързи трасета за преминаване на Балкана.

Ако погледнем картата на България, виждаме почти завършена магистрала „Тракия“ и пълзяща през десетилетията „Хемус“. Страната, особено зимно време, си е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Няма ги напречните връзки. Има ли стратегия за това в Стратегия ’2020?

Точно така. България трябва да инвестира в т.н. напречни връзки. При силно развит юг в транспортно отношение /от там минават много транспортни коридори/ и север с по-слабо развити връзки, от първостепенно значение е да се правят бързи връзки в посока север- юг. Това включва не само преминаването на Балкана, но и довеждащите пътища. Миниму 3 трябва да бъдат големите връзки – една по коридор № 4 т.е. от Видин към София – още повече там ще имаме построен мост към края на годината, Коридор № 9 и още поне една връзка на изток, осигуряваща бързо придвижване в посока Варна – Бургас – така наречената Магистрала „Черно Море“. От тези връзки най-напреднала като подготовка е тази по коридор № 9.

Дано да има и други възмоожности и бързите връзки да бъдат повече от 3.

Не са ли разнопосочни анонсите, които дава правителството – визирам министър Павлова, по отношение на пътната инфраструктура? Коридор номер 9 стана твърде „плаващ“ обект. Уж минава под Шипка, после се оказа, че може и през Хаинбоаз, сега високоскоростният път се измести край Разград…

Вече обясних. Едното няма връзка с другото. Шипка е вече решен проект, където само жалбите и възраженията могат да го поставят под въпрос. Другото са нови инициативи, по които се работи. Дано се случи и едното, и другото.

Същото ще ви обясни и министър Павлова- неведнъж сме обсъждали темата с нея.

Вие еднозначно сте „за“ тунела? Защо тунелът трябва да го има? Защо това съоръжение е толкова важно за Габрово?

Мога да цитирам технически, икономически и дори екологични аргументи /Да! При тунел ще има много по-малко щети върху околната среда спрямо тези, които предизвиква сега съществуващият проход/. Ще дам обаче няколко прости примера – представете си, че Стара Загора се превърне в град, който е толкова близко, колкото е Велико Търново. Това дава нови възможности – бизнес, работи, посетители, туристи. Ползи за всички. Районите от север и от юг се отварят един към друг, от което печелят всички. Да не коментирам, че трафикът от една страна се изнася от града, от друга се създават много възможности да се печели от него – услуги, продажби, не на последно, а може би на първо място – всички райони по трасето стават по-атрактивни за инвеститори – те са много по-достъпни.

Всичко, което се случва, е не само изпитание за управленците, а и за градът като общност. Всеки трябва да реши за себе си, а после и като общност, какво избира – да мълчи или да пустосва под мускак този или онзи, или да каже „Да! Искам това и ще отстоявам позицията си“. Въпреки всички болки и рани, понесени от града по време на прехода, не вярвам на това, което твърдят някои, че се е превърнал в град на мълчаливите мърморковци. Такова нещо може да твърди само човек, обиден на себе си и на околните.

А за България?

Защо само за България, а за Европа? Всички пътища, които следват пътя на парите и стоките, се приоритетни сега – особено тези, които отварят Европа към пазарите на юг и изток. Това беше потвърдено на последната европейска TEN- T конференция в Антверпен.

Колкото да България – ще отворим севера към юга и обратното. От това полза ще имат всички.
______
Б.Р.: Надяваме се, че старозагорци, които са силно заинтересовани от това, тунелът под Шипка да стане час по-скоро факт, масово ще подкрепят петицията. Ето отново връзката към нея: http://www.peticiq.com/tunel_pod_shipka. В дъното на страницата се попълва име, фалимия и адрес на електронната поща. След това трябва да отворите изпратеното на пощата ви автоматично съобщение и да потвърдите подписа си чрез кликването върху посочения линк.
*

сподели ме