Българската олимпийска статистика. Ще се оттласнем ли от дъното след Лондон ’2012?

STZAGORA.NET
България е участвала досега в 19 олимпиади от 1896 до 2008 г. На тях е спечелила 51 златни, 84 сребърни и 77 бронзови медала, или общо 212. Падат се средно по 11 медала и нещо на олимпиада.

Интересно е да проследим как сме се представяли в съревнованието по нации през най-новата епоха – от 1980 г. насам, т.е. през последните 32 години. Статистиката е следната:

Москва ’1980: 8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови – общо 41 медала, 3-то място по медали (западните демокрации бойкотират олимпиадата).
Лос Анжелис ’1984: не участваме поради бойкота на Източния блок (без Румъния и Китай).
Сеул ’1988: 10 златни, 12 сребърни, 13 бронзови – общо 35 медала, 7-мо място по медали.
Барселона ’1992: 3 златни, 7 сребърни, 6 бронзови – общо 16 медала, 18-то място по медали.
Атланта ’1996: 3 златни, 7 сребърни, 5 бронзови – общо 15 медала, 22-ро място по медали.
Сидни ’2000: 5 златни, 6 сребърни, 2 бронзови – общо 13 медала, 16-то място по медали.
Атина ’2004: 2 златни, 1 сребърен, 9 бронзови – общо 12 медала, 33-то място по медали.
Пекин ’2008: 1 златен, 1 сребърен, 3 бронзови – общо 5 медала, 42-ро място по медали.
Лондон ’2012: 0 златни, 1 сребърен, 1 бронзов – общо 2 медала (благодарение на Станка Златева и Тервел Пулев – да са ни живи и здрави!), и 63-то място по медали.

Развитието ни според броя на спечелените златни отличия: 8-10-3-3-5-2-1-0.
По брой на медалите: 41-35-16-15-13-12-5-2.
По място сред останалите нации: 3-7-18-22-16-33-42-63.

Тези цифри са сериозен повод за размисъл. Несъмнено българският спорт върви надолу. По-зле от това е единствено пълното зануляване. Не че е кой знае каква трагедия – нациите без спечелен медал на всяка олимпиада са повече от взелите отличия.

Но все пак – какви са причините за негативния спортен тренд? Те отдавна са пред очите ни. Народът го е казал много ясно и точно: гладна мечка хоро не играе. Днес можем да допълним: гладна нация медали не печели.

За елитен спорт и дума не може да става, когато 40-годишните крадат храна от мола, за да се нахранят, а подрастващите – тениски, за да се облекат, според полицейската хроника от последните два дни в Стара Загора.

Докосването на дъното си има обаче и своите предимства. Най-вече това, че оттук нататък шансът да започнем да растем отново е доста висок. Но само ако погледнем на себе си с нови очи. Старата олимпийска слава на България е венецът на една безвъзвратно отминала епоха. Днес трябва да намерим новото си място, да стъпим здраво на него и да започнем да градим от нулата нагоре.

Ще спечелим ли след 4 години в Рио де Жанейро поне 3 медала? Ще тръгнем ли пак напред? Бас ловя, че ще го направим. Но само ако се хванем за мотиките, според една друга чудесна наша поговорка.

Максим ДОБРЕВ
*

сподели ме