Любомир Левчев ще представи пред старозагорци новата си книга в четвъртък

STZAGORA.NET
На 17 ноември, четвъртък, от 18:00 ч., почитателите на Любомир Левчев от Стара Загора ще имат възможността лично да се срещнат с автора в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – залата на първия етаж.

„Панихида за мъртвото време“ – едно изпълнено обещание на Любомир Левчев за отговори и разкрития в роман от спомени

„Ентусиаст“ издава мемоарната книга на големия български поет и писател

„Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман…“, споделя Любомир Левчев със своите читатели в излязлата през 1998 г. автобиографична книга „Ти си следващият“. Тринайсет години по-късно новият му роман „Панихида за мъртвото време“, който „Ентусиаст“ публикува в края на септември, е изпълненото обещание на големия български поет и писател. „Панихида за мъртвото време“ не са просто мемоарите на една голяма личност – това е съкровената изповед на поета и човека Любомир Левчев, критичен поглед към изминалото време в търсене на идеала. Роман от спомени, изпратени в „мъртвото време“, където като призраци изникват много личности от близкото ни минало и настояще. Тази книга е „пътеводител“ за съвременния кандидат-интелектуалци. Литературен „паметник“ на нелекото минало на превратности и премеждия.

„Панихида за мъртвото време“ побира между кориците си лирични редове, епиграфи, експресивни моменти, стихове. В нея има усещане за болка, страх и смърт, и едновременно за надежда, радост и оптимизъм. Тя разкрива живота и поезията на Левчев в цялото им многообразие от спомени за стихове, за личности, за мигове, които са пресъздадени с внимание и подробности. Толкова много хора населяват страниците на тази книга. Голяма част от тях вече са преминали отвъд, така че тя се превръща в панихида за интересни и ярки личности, останали завинаги в историята. Не малко страници са посветени на невероятната Ванга, на Людмила Живкова и нейните идеи и проекти и на отношенията ? с най-близките, на Тодор Живков и неговите странности и маниери в многолетното му управление, на популярни български и чужди писатели, поети, художници, артисти, интелектуалци.

Авторът споделя наблюдения върху историческите механизми, които доведоха до „внезапното“ рухване на съветската система; разказва от първо лице историята на световните писателски срещи; прави портретни скици от натура на някои от най-крупните образи на писатели и политически личности от XX век; говори за мир и изолация във времето на мъртвата хватка на Студената война; спомня си събития, които хвърлят светлина върху образа на загадъчната Людмила Живкова; прави ни свидетели на срещи с пророчицата Ванга; размишлява за приятелството – спасителния благодетел на човека.

Книгата разкрива какво е да бъдеш председател на Съюза на българските писатели почти десетилетие (1979–1988), как се събират големи творци за срещи в София по време на социализма, как действа цензурата. Тя разказва за общуването със силните на деня, за това как се случва перестройката и как се сменя политическата система, за отношенията между България и Съветския съюз. За очарованието, но и капризите и детинщините на известни личности, за ролята на случайностите в политическия и светския живот у нас. За интригите, симпатиите и нехаресванията сред писателите, за много книги, които се раждат и издават въпреки трудностите, за стойността на литературните награди, за това как се „издигат и свалят“ хората на словото. Това, което Любомир Левчев е извадил на показ, като съвременник и участник в случващото се, няма да остави никого безразличен.

„Защо се ровя в сънищата си като клошар“ – пита писателят и за мнозинството тази метафора е ясна. Още с първите редове на романа читателите вече са наясно с предложението да съпреживеят дните на поета и да приемат поканата за едно вълнуващо пътуване във времето. „Това са моите дневници, а дневникът е едно дълго пътуване. Аз сам се уплаших колко много съм пътувал“, споделя Любомир Левчев. „Преследван от себе си“, взрян в дните си, той предлага дълбочината и съкровеността на своите преживявания. „Панихида за мъртвото време е третата ми изповед“, признава писателят, убеден, че „вероятно до края на дните си ще стоя сам между това, за което съм писал, и това, за което никога няма да успея“.

Отзиви за книгата „Панихида за мъртвото време“

Тази книга, извън всичките си останали достойнства, е безподобно свидетелство за една напълно реална литературна слава. Животът на Левчев – това е животът на победата. (Кеворк Кеворкян)

Всяка писателска изповед е свидетелство, но не всяка е завещание. В новата книга на Левчев – безспорна изповед с акценти на участник и свидетел, най-впечатлен бях от неговите ударения върху миналото, които ще ни бъдат жизнено необходими утре. И се сетих за един графитен надпис в малка уличка: „Бъдеще има все още…“ Тази гама е завещание. Ще четете книга за миналото, в която се разказва за бъдещето. (Николай Петев)

Откъс от романа „Панихида за мъртвото време“

…
Веднъж ми се обадиха от софийското летище:
– Другарю Левчев, вече половин ден при нас се мотае някакъв възрастен англичанин. Или е куку, или е кука… Никой не го посреща, а той забравил кой го е поканил. Какво да го правим?
– Защо се обаждате на мен?
– Защото прилича на културен…
Беше неделен ден.
– Качете го на едно такси и го пратете на моя адрес. Аз ще платя на шофьора.
След малко вкъщи се озова висок възрастен англичанин, облечен с елегантна небрежност. Не показваше никакви признаци на безпокойство. Дора му предложи соленки, а аз – чаша вино, и успяхме все пак да разберем, че идва по линия на културното министерство. Ясно! Трябваше да се скарам на Протокола.
– Но как се казвате?
Той отвори паспорта си и аз прочетох: Сър Стивън Рънсиман. Не помня дали изпуснах паспорта, но душата ми падна на колене пред него:
– Сър, не мога да повярвам! Аз съм ви изучавал в университета. Аз съм плакал над вашата „Първа Българска империя“… Тези негодници, които не са дошли да ви посрещнат, ще присъстват на собственото си изпращане.
– О, не се безпокойте – каза лордът. – Аз съм свикнал. Когато дойдох за първи път в България по покана на цар Борис III, също бяха забравили да ме посрещнат. Само че тогава чаках на железопътната гара.

„Панихида за мъртвото време“
Роман от спомени
Любомир Левчев
Дата на излизане: 26 септември 2011 г.
ISBN: 978-954-2958-05-5
Обем: 636 стр.
Корица: мека
Формат: 14,5 х 21 см.
Цена: 20 лв.

За Любомир Левчев

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 година в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Председател на съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

Първата му стихосбирка „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория“ (1967), „Дневник за изгаряне” (1973, 1975), „Заклинания“ (1981), „Лък“ (1983), „Самосъд’83“ (1983), „Метроном“ (1986) и „Небесен срив“ (1996).

Автор на романите „Убий Българина!“ и „Ти си следващият“ и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“.

58 негови книги са преведени в 36 страни.

През 2006 Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина – първа степен“, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“. През 2008 получава наградата „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество.

Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на златен медал за поезия на Френската академия със звание Рицар на поезията (1985); голяма награда на института „Ал. Пушкин“ и Сорбоната (1989); световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993); „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010).
-

бутон за социални мрежи