Да почетем богомилите! 11.11.11 – 900 лета от изгарянето на кладата на Bасилий Bрач

STZAGORA.NET
11.11.1111 г. остава в историята ни с трагичната смърт на Василий Врач – един от най-видните богомили, изгорен на кладата в Константинопол.

Днес, 9 столетия по-късно, датата 11.11.2011 г. свързваме с духовния преход в историята на човечеството, в който водеща роля имаме ние – българите, както пише акад. Дмитрий Лихачов.

Нека на тази дата всеки от нас да поиска прошка за насилствената смърт на над 18 000 богомили.

Казват, че на 11.11.2011 г. можем да пренапишем бъдещето си, ако направим нещо добро и изчистим кармата си.

Групата Велика БОЛГАРИА, съвместно с националното сдружение Велика БОЛГАРИА – кани всички свои приятели, съпричастни към българската кауза, да отделят няколко минути на тази дата, за да помолят за прошка… Чакана векове от богомилите молитва за вечен покой на душите им!

Ето какво казват нашите духовни учители за прогонването на богомилите и последствията за нас и до днес:

Петър Дънов:
“Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин. Но за това изгонване българите платиха с 5-вековно турско робство, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.”

Слава Севрюкова:
“България се срива под турско робство, поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно, въпреки многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост… Затова не е изцяло изплатена кармата ни.”

* * *

КОЙ Е ВАСИЛИЙ ВРАЧ?

Василий Врач, един от най-известните български богомили, е изгорен на кладата в Константинопол на 11.11.1111 г.

Първи април 1081 година. На византийския престол се възкачва Алексий I Комнин и ликуващият Константинопол му отдава блестящи почести. Освен корона, на този ден новият император получава и хороскоп, в който астролозите му предсказват щастлив живот и велики дела в прослава на Бога и Византия.

Ръководен от повелята на звездите, Алексий I Комнин започнал безпощадна борба срещу манихеите и богомилите – “скверната ерес”, която подкопавала устоите на официалната църква и царската власт. В тридесетата си годишнина от своето царуване любимецът на небесните звезди достигнал върха на богоугодната си дейност. Под предлог, че иска да се запознае с учението на поп Богомил, той поканил в двореца си Василий Врач – главният богомил на Тракия, чиято популярност била толкова голяма, че изпълнил цялата Вселана със своите “сквернения”. Без да подозира, че зад завесата е скрит бързописец, който записва цялото му слово, Василий доверчиво и най-подробно изложил своите идеи. Така Комнин, чийто живот по думите на собствената му съпруга се отличавал с коварство, а речта му – с хитрост, се снабдил с необходимите му доказателства и богомилът бил осъден на смърт. “Кой е той?” питали се с недоумение чужденците, които през тези дни пребивавали в неспокойния Константинопол. “И защо го изпращат на кладата?”

Името Василий Врач се споменава в различни византийски извори, като хрониките на Йоан Зонара и Михаил Глинка, “Паноплия догматика” на Евтимий Зигавин, “Алексиада” на Ана Комнина. Авторите, враговете на България и българската ерес, говорят за него с гняв и омраза. Независимо от това, изнесените факти разкриват една изключителна личност, надарена с необикновени способности.

Родното му място не е известно. Някои предполагат, че е роден около 1028 г. в Охридската енория, и се е учил в манастира “Св.Пантелеймон”. Приемник на поп Богомил, Василий в продължение на 15 години изучава неговото учение и повече от 40 г. го разпространява из тракийските села.

Висок, с изпито лице, без брада и мустаци, облечен в черно монашеско расо, винаги заобиколен от дванадесет “съвършени”, сред които и жени. Така Ана Комнина, известна византийска писателка и дъщеря на императора, описва Василий като “много опитен в проповядването на безбожието”.

Наред с проповедническата си дейност Василий се е занимавал с лечителство, заради което почитателите му го наричали “врач”. Наричали го още “учител”, “главатар”, а враговете му – “архисатрап на Сатанаил”.

Чудеса Василиеви…

Неслучайно царица Ирина намира височайшия си съпруг за коварен и хитър. Въпреки великодушното си държане той осъдил на смърт заловения с измама монах. Но нито суровата присъда, нито обещанията могли да разколебаят пламенния проповедник. Отблъснал с гордо презрение всички обещания и заплахи, последните си дни той прекарал в малка стара къща. И тук станали онези чудеса, които Ана Комнина е принудена да признае. Някой си Параскевиот, разказва тя, бил определен да пази “дяволския старец”. Той се заклел с най-страшна клетва, че всичко, което разказва, е видял със собствените си очи: била ясна вечер, звездите блещукали, на чистото небе греела новородена луна. Изведнъж Параскевиот забелязал как летящи камъни започнали да падат един след друг върху къщата със затворника. Камъните се сипели с трясък върху керемидите на покрива, без никой отнякъде да ги хвърля. По същото време къщата се залюляла от земетресение, от което покривът заскърцал и замята затреперила. Но старчето било влязло и си стояло вътре и пазачът, като разбрал, че това е дяволска работа, решил да избяга. “Дело на дявола” според Комнина са и събитията, които последвали по-късно.

Този ден Константинопол е необикновено оживен. Към хиподрума от всички страни се стича пъстър поток от мъже и жени. Сред неспокойно блъскащата се тълпа се чува различна реч, мяркат се възбудени лица в очакване на поредното зрелище. Какво ще бъде то? Борба между атлети, весели клоуни или надбягване с колесници? Огромната камара от дърва, издигната недалеч от двореца, и прииждащите колесници на знатната аристокрация подсказват, че този път зрелището ще бъде необикновено. Мълвата бързо се разнася – ще горят Василий, главния богомил на Тракия! Многобройните скамейки на хиподрума се запълнили до краен предел.

Появата на осъдения люшва като вятър хилядната тълпа, тя ахва за миг и притихва в тревожно очакване. Но Василий е невъзмутим и с презрение гледа кладата, готова всеки миг да лумне. Пазачите приближават и той запява Давидовия псалм: “До теб не ще се доближи, ти ще го видиш само с очите…”

Изведнъж гръмват литаври, екват тържествени тръби. Завесата на императорската ложа се вдига и множеството се изправя на крака, за да приветства Алексий Комнин, блестящ във великолепното си празнично облекло. Певците от църквата „Света София“ запяват химн в негова чест и той вдига тържествено ръка, за да благослови своя народ. В ложата са съпругата му Ирина, заобиколена от придворните си дами и Ана – дъщерята на Комнин, възхваляваща делата на своя баща. По-късно тя ще свидетелства и за невижданото чудо, което става този ден.

Настъпил часът и пазачите изплашени да не би с позволението на Бога дяволите отново да извършат нещо необикновено, та хората да видят нечестивеца да излиза невреди от пламъците, бутнали Василий в огъня заедно с обувките и дрехите. “И пламъкът го глътнал така – пише Комнина, – като че ли бил разгневен срещу него. Нито се почуствала миризма, нито димът се променил, появила се само една тънка струя пара в средата на пламъка…”

Нека запомним този факт – мъченикът изчезва “яко дим”, без стон, без характерната миризма при горене на жива плът. Нима наистина го изнасят ангели, както Василий твърди преди смърта си? Или това е още едно доказателство за психическия заряд на българина? Сирийският философ–платоник Ямблих дава следното обяснение на феномена: „Мнозина екстатици не изгарят в огъня, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях, макар и да изгарят, не чувстват това, понеже през същото време не водят телесен живот. Пробождат се с шиш и не усещат нищо. Недостъпното става достъпно за изпълнените с дух и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват река, подобно на жрицата в Кастабала. Тези неща доказват, че под влияние на вдъхновениетохората са извън себе си, че водят едно друго, божествено съществуване…” Това е мнението на философ – идеалист.
Историците отминават равнодушно, но отбелязват един друг факт, който е не по-малко значим за нас българите: Василий Врач изгаря на кладата три века преди Ян Хус и пет века преди Джордано Бруно.
-

spodelime