Пристига изложба с картини от Рабиндранат Тагор

Рабиндранат Тагор

От 8 септември 2011 г. изложба от 45 графични художествени творби на Рабиндранат Тагор е подредена в Регионална библиотека „Захарий Княжески”. Организаторите, Индологическа фондация “Изток-Запад”, със съдействието на посолството на Република Индия в България, посвещават събитието на 150-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на големия индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик.

Старозагорци ще имат уникалната възможност да видят дигитални отпечатъци на рисунки, съхранявани в музея „Джорасанко Тхакур Бари” в град Калкута, Западен Бенгал, Индия.

Рабиндранат Тагор (1861-1941) е роден и възпитан в знатно бенгалско семейство от кастата на брахмините. Той е четиринадесетото от петнадесетте деца в семейството. На бенгалски език името му означава „Повелител на Слънцето“. Неговият дядо Дварканат Тагор, роден през 1794 г., е създател на първата индийска банка и първата индийска флотилия, основател на медицинската академия в Калкута и основен дарител на почти всички големи институции в Бенгалия.

Бащата Дебендранат Тагор е един от най-дейните членове и организатори на религиозното общество Брахмо Самадж, което води борба с идолопоклонството, със старите обреди и предразсъдъци и с ограниченията на кастовата система.

Тагор на млади години.

От малък, заедно с баща си, Рабиндранат пътешества в Хималаите и това повлиява на неговото духовно формиране и израстване. Започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет вече публикува поезия и пише първите си разкази и пиеси. Най-важните си произведения пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Започва обучението си с частни учители. Следват Педагогическо училище и Бенгалската академия. По решение на семейството на 17-годишна възраст отива в Англия да следва право. Много скоро напуска университета и се завръща в Калкута. Занимава се с философия, музика, пише поезия и проза, основава в семейното имение училище (което по-късно прераства в университет) с програма, различна от традиционните английски училища.

През 1912 г. Рабиндранат Тагор предприема голямо пътуване из Европа и Америка, по време на което се среща с видни интелектуалци и творци. През 1913 г. Рабиндранат Тагор е удостоен с Нобелова награда за литература за стихосбирката си „Гитанджали“. Той е първият азиатец, носител на Нобелова награда, което го превръща в един от най-широко известните по света индийци, наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма („велика душа“) от Тагор, а той от своя страна го нарича Гурудев („божествен учител“). Скоро след това Тагор получава и английска благородническа титла. През 1919 г. в писмо до вицекраля на Индия се отказва от тази титла в знак на протест срещу кърваво потушения мирен протест в Амритсар.

Рабиндранат Тагор (вдясно) с Алберт Айнщайн.

През 1926 година Тагор отново пътува в Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 г. посещава София, изнася две беседи в Народния театър и се среща с някои видни личности като Асен Златаров, Емануил Попдимитров, Иван Шишманов. През следващите десетилетия пътува и изнася лекции в Югоизточна Азия и Япония, в Персия, Ирак и Цейлон, отново в Европа и Съединените щати. Оттогава датира приятелството му с Алберт Айнщайн, Хърбърт Уелс, Ромен Ролан. С Айнщайн се среща през юни в Берлин чрез общия им приятел д-р Мендел. Говорят си за музиката и предопределеността. През същата 1930 година посещава и Съветския съюз.

Рабиндранат Тагор, "Портрет на жена". Картината е продадена на търг на Sotheby's за 414 хиляди долара.

С рисуване Рабиндранат Тагор започва да се занимава в края на живота си, откривайко го като форма на изява и размисъл. На 15 юни миналата година колекция от 12 негови картини бе продадена на търг на Sotheby’s в Лондон за 1,5 миллиона британски лири  (2,2 миллиона долара).

Огромно е литературното наследство на Рабиндранат Тагор – 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми и 50 стихосбирки. Той е единствения поет, удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави. Стихотворението му „Джана Гана Мана“ става химн на Индия, а стиховорението му „Амар Сонар Бангла“ – химн на Бангладеш. Сред най-известните му произведенията са стихосбирките „Гитанджали“ и „Градинарят“, романа „Гора“ (1910) и сборникът с философски есета „Садхана“.

Тагор се оженва на 22-годишна възраст, има 5 деца. След седемнадесет години семеен живот загубва жена си Мринолини и три от децата си.

На български език най-пълно изследване на живота и творчеството на Тагор представя д-р Стефания Димитрова – университетски преподавател по психология и философия, доктор в областта на социология на културата. В книгата й „Рабиндранат Тагор – Митичният страж”, издадена през 2008 г., са публикувани избрани стихове, картини, снимки, писма на Тагор, разговорите му с велики съвременници, в нея са включени разкази и отзиви за посещенията му в България. Плод на годините размисъл, търсения и прозрения са кратките изречения на Рабиндранат Тагор, възприемани като сентенции, наситени с мъдрост, дълбочина, емоция, естетика, красота и най-важното – много човечност. Ето някои от тях:

- Всяко дете идва с посланието, че Бог все още не е отхвърлил човека.
- Спях и сънувах, че животът е радост.
- Звездите не се боят, че ще ги помислят за светулки.
- Четем света грешно и твърдим, че той ни заблуждава.
- Затворихме вратата, за да не влезе заблудата, но сега как ще влезе истината?

И едно стихотворение, превод от английски Лина Бакалова:

ПЪРВИТЕ ЖАСМИНИ
Ах, тези жасмини, тези бели жасмини!
Като че си спомням първия път, когато напълних шепите си с тези жасмини, тези бели жасмини!
Любувал съм се на слънцето, небето и раззеленената земя.
Слушал съм плавния ромон на реката в полунощния мрак.
Есенните залези са ме посрещали на завоя на някой път в самотната пустош, като невяста, която повдига булото си, за да приеме своя любим.
Но все още паметта ми се услажда от първите бели жасмини, които държах в ръка като дете.
Много щастливи дни имаше в живота ми и съм се смял с весели компании в празничните нощи.
В мрачните дъждовни утрини съм изтананикал много лекомислени песни.
Носил съм около шията си вечерния венец от цветовете на бакула, изплетен от влюбена ръка.
Но все още душата ми се услажда от първите бели жасмини, изпълнили шепите ми, когато бях дете.

Изложбата ще остане в Стара Загора до 5 октомври, с работното време на Библиотеката.
-



spodelime


echo
Copyright © 2020 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн