Опадаха буквите от триумфалната арка на Аязмото

STZAGORA.NET
Възмутени граждани алармираха в редакцията на “Старозагорски новини”, че някои от буквите върху триумфалната арка на гордостта на Стара Загора – Аязмото, са изпадали. Според тях това е преди всичко неуважение към личността на Митрополит Методий, който беше единодушно посочен за най-заслужилия старозагорец за ХХ век. Може би това е нагледен пример за разрушаването на всичко духовно и стойностно…

Наш репортер констатира, че от атмосферните влияния няколко от дървените букви и части от тях са паднали и трудно се чете надписът: “Хвала Митрополиту Митодию!”

Дълга е историята на арката в прослава на създателя на Аязмото. Най-напред на това място тя е построена изцяло от дърво. По повод 100-годишнината от рождението на архиерея, на 30 октомври 1938 г. наследникът му митрополит Павел освещава голяма бетонна арка с обширен вътрешен отвор и два странични на алеята от изток с надпис с големи бронзови букви: “Хвала Митрополиту Методию!”. По същото време в полите на Аязмото, в началото на главната алея, са поставени и осветени и двата бюста – на поета-революционер Христо Ботев и войводата Хаджи Димитър Асенов.

През 1963-1964 г., неизвестно по какви съображения, арката беше съборена изцяло.

След 9 септември 1944 г. комунистите-атеисти подменят името “Митрополит Методий” на сегашния булевард “Митрополит Методий Кусев” със “Сталин”. Дори на няколко метра северно от ул. “Генерал Столетов” издигат бюст на генералисимуса.

След неговото развенчаване паметникът е премахнат, а улицата – преименувана на вожда на световния пролетариат Ленин. Аязмото, рожбата на Дядо Методий, “белите дробове” на Стара Загора, е наречено парк “Ленин”. Нещо повече. По случай 100-годишнината от рождението му, югоизточно от “Жабките” Владимир Илич Ленин извиси в цял ръст снага във внушителен бял мемориал.

След 10 ноември 1989 г. паметникът на Ленин се озова в крайградски склад. По настояване на митрополит Панкратий и с неговата пряка намеса през 1996 г. отново бе изградена триумфалната арка в настоящия й вид, а върху нея с бронзови букви се възстанови благодарственият текст “Хвала Митрополиту Методию!”.

В първите години на демокрацията и след това, та до днес, братята роми не си поплюваха и всичко, що е метал, беше изтръгнато и предадено за вторични суровини срещу жълти стотинки. Почти едновременно бяха задигнати буквите от Триумфалната арка, текстовете от великото Ботево стихотворение “Жив е той…” и “…той не умира” и съответно имената на героите върху постаментите, барелефът на Дядо Методий върху гроба му и пр., и пр.

За да се спаси положението общинарите възстановиха текста върху арката с дървени букви, барелефа – с някаква неметална смес, а текстовете върху паметниците на героите почерниха с блажна боица…
Въпреки че последните са анонимни, т.е. не се знае чии образи са върху постаментите, Христо Ботев е по-разпознаваем, тъй като два пъти през годината група официални лица и партийни лидери ги окичват с венци и цветя.

От запитаните 20-тина млади и по-възрастни старозагорци само двама отговориха, че другият бюст е на Хаджи Димитър Асенов – “юнакът”, на когото Ботев е посветил гениалното си стихотворение. Всеизвестен факт е, че в Сорбоната в Париж, на челно място, със златни букви е изписан стихът: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” В Париж – може, в Стара Загора – няма пари!

Предизборно се правят какви ли не щуротии, само и само да се привлече вниманието на избирателите. Може някой от кандидатите за кметове и за общински съветници да реши да свърши нещо полезно… Чувството за дълг и отговорност пред историята, предците и младото поколение не струва чак толкова много?!

Росица РАНЧЕВА
-

share button