Преди 67 години един старозагорец свали в една атака две “летящи крепости”
- сряда, март 30, 2011, 22:18
- Регионални
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
В сряда, 30 март, се навършиха 67 години от едно знаменателно събитие от Втората световна война. На тази дата през 1944 година роденият и възпитан в Стара Загора летец-изтребител подпоручик Христо Костакев извършва нещо непознато в световните авиационни анали – в една атака сваля над София два вражески самолета. Това припомни за медията ни Николай Лазаров, внук на подпоручик Костакев.
Преди 67 години България се намира в състояние на “символична война” със САЩ и Великобритания. Нито един наш войник не стъпва на територията на двете велики сили, но въздушните им армади се устремяват към страна ни.
На 30 март многобройни ята англо-американски бомбардировачи Б-17 “Флаинг фортрес” (б.р. – на български “Летящата крепост”) и Б-24 “Либерейтър”, придружени от изтребители за далечно съпровождане П 38 “Лайтнинг”, се устремяват към София. Целта им (както и в предходните атаки) – разстилане на “бомбен килим” над столицата.
- Поручик Христо Костакев. edinzavet.wordpress.com
На този ден подпоручик Костакев е единственият летец в летището. Болен на легло, с гнойна ангина, към 10 часа сутринта е събуден от тревожния вой на сирените. Тичешком излиза на плаца, дооблича се там. Тук единствен е бил самолетът на командира на полка – немският изтребител “Месершмит” 109G. Без да се колебае, старозагорецът бързо взема най-чудатото решение в живота си – да полети в бой, макар и болен, при това на незачислен нему самолет.
Достигнал 8000 м височина, Костакев открива многобройна въздушна армада към подстъпите за София. Веднага се насочва към челната, най-лявата “крепост” от колоната, състояща се от 60 самолета в сгъстен клинов строй. Необезпокояван от изтребители, той атакува отдолу избраната цел и още с първата атака прострелва “Крепостта”. Улучва я в бомбения отсек и във въздуха отеква невероятен по сила взрив. От детонацията се взривяват бомбите в съседния бомбардировач и той също експлодира. Така само в една атака героят сваля две вражески машини. Загиват 18 от общо 20 души екипажи, но във верижните експлозии попада и самолетът на Костакев, който става неуправляем. Единствено невероятното му пилотско изкуство му позволява да приземи изранената машина и да излезе от нея без нито една драскотина.
- Месершмит 109 G като този, на който е летял поручик Христо Костакев в паметния ден на въздушната битка с “Летящите крепости”.
*
Героят на България е завършвал с отличие гимназия в родната си Стара Загора. През 1939 година, успешно издържал конкурсен изпит, е приет за летец сред бъдещите офицери от тогавашното Военно училище в София. През лятото на 1941 година, заедно с други юнкери-летци, е на тримесечна специализация в Кралската въздухоплавателна академия в гр. Казерта – Италия, а на 30 януари 1942 година получава първото си офицерско звание – подпоручик. Следва изтребителната школа в Долна Митрополия и служба в състава на знаменития 3/6 изтребителен орляк (полк), базиран на летище Карлово. Там се запознава с “месершмита”, с който през февруари 1944 година е включен в състава на бойния разчет в полка за борба с влитащите над територията англо-американски самолети.
“Светлата дата” 9 септември се оказва преломен момент в съдбата на героя. За комунистическата власт той е само “царски офицер”, при това воювал срещу съюзниците. Изхвърлят го от авиацията, известно време учителства в димитровградското село Златополе. По-късно се завръща в родния си град, където постъпва на работа на летището. До летателна работа обаче не е допуснат и завършва трудовия си път като управител на стола на летището. Умира на 19 юни 1994 година, без да узнае, че на 6 май същата година заради бойните му заслуги е повишен в звание “полковник” от запаса.
“Дядо ми имаше много ордени и медали, но не държеше много на тях. Най-скъп обаче му беше орденът “Кръст за храброст” IV степен, който бил получил за подвига си”, разказва за него внукът му Николай Лазаров. Потомъкът на героя сподели и за пословичната скромност на дядо си, за неговата отдаденост към приятелите, за обичта му към моторите и небето, от което е бил лишен. И всяка година на паметната дата отива да се поклони на гроба му на Старозагорските гробища.
За подвига на подпоручик Костакев напомня паметната плоча с неговото име на бул.”Руски” в Стара Загора.
Тихомир ЕТЪРСКИ
-
