Да бъде открит гробът на избитите от народния съд, призоваха техни наследници
- понеделник, март 28, 2011, 20:37
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
“Време е най-после да бъде открито мястото, където почиват останките на разстреляните по присъда на т.нар. “народен съд” старозагорци, и на това място да бъде издигнат паметник”. Към това призова вчера в Стара Загора членът на централното ръководство на ВМРО-БНД Кристиян Петков. Воеводата отправи този призив пред сградата на ДТ “Гео Милев” – мястото, в което преди 66 години са били прочетени смъртните присъди на 41 старозагорци – военни, полицаи, адвокати и учители. Към идеята на Петков се присъединиха наследниците на избитите, които с едноминутно мълчание почетоха годишнината от това трагично събитие.
“В нито един учебник по история досега не съм прочел истинската история на т.нар. “народен съд”, но се надявам да доживея деня, в който ще мога да я видя без политическа окраска”, заяви в словото си областният координатор на Съюза на репресираните Димитър Митев. А общинският председател на Съюза Христо Дуков припомни как по стъпалата на Театъра през 1945 година са дрънчали железни вериги и как интелигентни и духовни хора, родолюбци, които са знаели писмено и говоримо по няколко езика, са чули в залата на Театъра зловещото “осъжда се на смърт”.
“Наш дълг е да помним зверствата, извършени тогава, и да разказваме това на наследниците”, каза доц. Драго Михалев, чийто дядо – свещеник, е преследван и съден от народния съд. Той разказа как цялото село на дядо му е тръгнало подир каруцата, с която са го откарвали милиционерите, само и само за да не бъде убит по пътя, и това го е отървало от смъртта.
“Има препоръка от Съвета на Европа, в която се подчертава, че за престъпленията на комунизма, както и на фашизма, няма давност”, каза още доц. Михалев. Той изказа съжаление, че закон за осъждане на тези престъпления още не е гласуван в Народното събрание. Това според него означавало, че българското общество още не се е отървало от комунизма и че неговото проклятие още тегне над него.
Участниците в събитието подчертаха, че ако на Нюрнбергския процес срещу главните виновници за установяването на нацистката власт в Германия и за техните зверства по време на Втората световна война са били осъдени на смърт само 12 души, то в малка България са осъдени 11 000, от тях на смърт – 1200. На много от осъдените смъртните присъди са били произнесени задочно, защото комунистическата власт вече се била отървала от тях, при това без отегчителни съдебни процедури. Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV Народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940-та до 9 септември 1944-та, начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.
“Още преди няколко години дъщерята на един от репресираните от народния съд старозагорци – Недялка Братанова, написа писмо до ръководството на СДС, с което предлагаше на сградата на ДТ “Гео Милев” да бъде поставена паметна плоча, която да напомня за невинните жертви”, каза за “Старозагорски новини” областният лидер на синята партия Любка Иванова. Тя допълни, че такова предложение не е могло да мине през тогавашния Общински съвет, в който БСП е имала мнозинство.
Иванова подчерта, че идеята е била възприета едва от сегашния Общински съвет и на 23 август – международния ден за възпоминание на жертвите на нацистките и комунистически тоталитарни режими, тя ще бъде поставена на фасадата на театъра – на мястото, откъдето преди 66 години окованите старозагорци са тръгвали към смъртта си.
След митинга в конферентната зала на Регионалния исторически музей се състоя кръгла маса на тема “Причините за създаването на народния съд и неговите престъпления”.
Тихомир ЕТЪРСКИ
-
