Стига протакане с ресторант “Аязмото”!

Коментар на STZAGORA.NET

Обявената на 15 декември инициатива на ВМРО-БНД за залесяване около руините на ресторант “Аязмото”, за която съобщихме в отделна публикация, безспорно е позитивна. Но едва ли е достатъчна като дневен ред на общността ни по болния въпрос. Залесяване – да. Винаги е добре дошло. Но неотложната нужда днес е друга: час по-скоро да се намери решение на 8-годишния проблем, превърнал се в истинско издевателство над чувствата ни към обичания парк.

През 2002 година, след като РДНСК спря започнатата от Кълвача реконструкция, бизнесменът бе охулен и обруган. Оттогава вече 8 години минаваме със стиснати зъби край порутената постройка, скрита зад висока ламаринена ограда. Твърдим, че мястото е свято, че на него не бива да се строи. Но същевременно допускаме далеч по-голям грях, като търпим безкрайно дълго безобразната язва, без да намерим воля и начин да я заличим.

Патовата ситуация е очеваден факт. От нея никой не печели. Съхраняването на неприемливото статукво на Аязмото е във вреда на всички нас. Затова са нужни енергични действия. Но какви? Надеждата за разваляне на първата продажба на ресторанта, потънала в мътните 90 години, изглежда небъдна. И колкото повече чакаме, толкова по-небъдна ще става. Един окръжен прокурор вече опита да мине по този път и не успя.

Затова вариантът според нас е следният: да се върви към бързо уреждане на строителните права на обекта и работата на него да бъде подновена. Това означава собственикът му (който и да е той, ако с времето настъпи промяна в собствеността) да бъде пуснат да строи. Без общественото мнение, от което толкова се страхува местната власт, да скача първосигнално. Видя се докъде я докарахме с първосигналните реакции, с отрицанието и негативизма си: 8 години разруха на върха. Затова сега – делово!

Въпросът е да си изясним какво може и какво не може да има в бъдещата сграда и да го поставим като условие пред собственика. Тя, разбира се, трябва да се ползва от всички старозагорци.

1. Ресторант? Да! Имало го е с години, свикнали сме с него, функционалността му е доказана. Абитуриентски балове, тържества, едно уютно място сред природата, достъпно за всеки. Дано само да стане по-добър и по-удобен, отколкото беше преди. Защото, ако съдим по Операта, вървим назад, а не напред.

2. Музей на Митрополит Методи Кусев, какъвто мнозина предлагат? Да, защо не. Но само като отделно малко помещение в сградата. Не му е там мястото на нещо по-мащабно от този род. Справка – ниската посещаемост на Регионалния исторически музей на пъпа на Стара Загора, в който има несравнимо повече експонати за разглеждане. Тя би трябвало да е достатъчна като аргумент, за да се вземе правилното решение по този въпрос.

3. Резиденция на собственика? Не. Но офис на собственика в сградата? Звучи допустимо. Ако е спазена мярата, разбира се. И преди години в ресторанта имаше административни помещения. Въпросът не е от нерешимите. Прилагането на малко здрав разум ще балансира интересите.

4. Гола поляна, каквито гласове също се чуват? Да съборим стария ресторант, да подравним мястото и да го засеем с райграс и петунии? Може. Но първо трябва да го купим. Постройката се продава. Струва само 1 250 000 лева. Справка - сайта на “Аугуста имоти”, откъдето е и приложената снимка. Само че ако ще действаме така, дайте да караме наред. Да пуснем булдозерите из Стара Загора, да закрием града и да се изнесем на палатки на брега на великата река Бедечка. Кой знае, може пък някои да се почувстват по-добре в сравнение с мисълта да видят Кълвача на Аязмото.

Максим ДОБРЕВ
-

spodelime

12 коментари on “Стига протакане с ресторант “Аязмото”!”

  • Белов wrote on 17 декември, 2010, 23:43

    Аз не можах да разбера от тази публикация какво точно пречи на Калвача Инвестмънт да си направи ремонт на обекта, който законно владее и вече има строително разрешение да ремонтира.

    Засаждането на дървета в близост до въпросния имот ли пречи, личното мнението на някои старозагорци за г-н Ст. Калвачев ли е проблем за ремонта, идеите на някои граждани за бъдещето на същия имот ли пречат??? Нещо друго ли? Има си строително разрешение и толкова, какъв е проблемът?

    Що се отнася до Методий Кусев искам да кажа, че тази личност не е свързана само с нашия град, със Старозагорска епархия и Аязмото е само малък епизод в биографията му. От средата на 19 в. до началото на 20 в. няма българско събитие, в чиято основа да не е и дядо Методий или поне да има съществен принос в него и лично участие. От създаването на Българската екзархия (1870), през Априлското въстание (1876), Освободителната война (1877-78), Сан-стефанския договор (1878), Кресненско-разложкото въстание (1879), Съединението (1885), че чак до кампании срещу схизмата над Екзархията, решенията на Берлинския конгес (1879) и Ньойския диктат (1919) и кампаниите срещу геноцида над българите в Македония и Одринско след войната от 1913 г. Да не говорим, че под негово ръководство, а и личен труд са създадени десетки български училища и гимназии из цяла Македония и Одринско. Така, че една стая е малка за такава личност.

  • admin wrote on 18 декември, 2010, 9:04

    Г-н Белов, мястото на Митрополит Методий в сърцата на старозагорци е огромно – заради огромната добрина, която стори на града. Паркът носи името му, главен булевард в града – също. Какво отношение има тук броят или площта на стаите? Вие сам сочите на колко места още дядо Методий би трябвало да бъде тачен. Дано навсякъде е така уважаван, както в Стара Загора.

  • Иво Кусев wrote on 21 декември, 2010, 18:38

    Парк Аязмо е национален паметник на културата от 1998г. Всяка промяна в него се извършва според Закона за паметниците…Ресторантът е изграден върху основите на митрополитската сграда с килия на дядо Методий. Наричан е Бункера. Не е културен паметник. Символ е на кощунственото отношение към паметта на първия старозагорски митрополит. Идеология на социалистите-войнстващ атеизъм. А и е бил “окат русофил”. Тук е необходима повече информация за живота му. Старозагорци не го познават.
    Какво трябва да се случи с ресторанта? Да се отчужди, оценители ще дадат реалната му цена, която е доста под 1 млн. лв. Кълвача не притежава земята, която е публична общинска собственост, а руината и право на строеж. Беше изтекъл срокът на строителното разрешение и арх. Кирчев имаше право да не го презавери. Има и аргументи. Първоначалното стр. разрешение е незаконосъобразно, защото е подписано с промяна на предназначението в резиденция (и това не е единственият му порок) . Но го е презаверил още през март 2010 – 2 месеца преди да изтече срокът, след който се прави нов проект. И този нов проект би могъл да разреши проблемът-какво да има на мястото на сегашната руина. Тази злина на парка и нормалните хора е сътворил главният естет на града. Така влиза като главно действащо лице в списъка на рушителите. Защото е ненормално в този най-голям екоексперимент на Балканите (а не просто градски парк) да има каменна обемна сграда -резиденция-доминираща над Църква и гробница в самото му сърце, а не например в периферията, за да има нормален достъп и обслужване. А тук, на върха, изграждането на паркинги е забранено.
    Така г-н Кирчев и Кълвача намериха общ език. Цената на имота порастна и ев. отчуждаване би било по-скъпо за данъкоплатците. Адм. съд не е задължил гл. архитект да презавери строителното разрешение (вижте дело 196 от 2010), защото той това вече го е бил сторил през м. март без всякаква съдебна принуда. Задължил го е само да предаде документа на Кълвача. Молим медиите да не го правят на герой, защото не е принуден от съд да подпише.
    Медии, ако искате хората да ви вярват и работите по съвест, обявете предишни ваши заглавия за грешни. Те манипулират. Знаете в чия полза.

  • admin wrote on 21 декември, 2010, 22:35

    Иво, не си прав. Тази “злина на парка”, както я наричаш, не толкова отдавна беше един от култовите ресторанти в Стара Загора. През тези 20-30 години, когато той работеше, нямаше старозагорец, който да мисли за него като за злина. Точно обратното – ресторант “Аязмото” бе една от гордостите на града, едно от любимите ни места, и всекиму беше приятно да прекара някой и друг час в него. Сградата архитектите я даваха за блестящ пример как една постройка може идеално да се впише в природната среда. Всеки истински заралия помни ресторанта и знае, че беше точно така.

    Проблемът не е в това, че ресторантът съществуваше, а в това, че бе разрушен и спря да работи, като възстановяването му се забави прекалено много. Как е възможно 8 години да сме такива врагове на самите себе си, че да си причиним такъв проблем? Кой би търпял подобно нещо в собствения си двор, та го търпим в хубавия си град?

    Между другото, не разбрах какво предлагаш, освен ресторантът да се отчужди. А по-нататък какво? Извинявай, но лично на мен на Аязмото не ми се гледат черно-бели снимки, пък било то и посветени на живота и делото на Методий Кусев. Предпочитам нещо по-жизнеутвърждаващо. Като ресторант например. Или друго подобно приятно място. Ако имаш по-добра идея – казвай. Защото това голо отрицание, което засега предлагаш, не върши работа.

    И зарежи политизирането на въпроса. Според мен много добре са преценили навремето социалистите какво е било най-подходящо за това място. Решили са, направили са ресторант, на който цяла Стара Загора се радваше десетилетия наред. А какво направи хаотичният преход през последните 20 години? Развали изграденото. Направи го негодно за ползване.

    Не говоря само за ресторанта. Той е просто един нагледен символ на това, което се случи с България. Все още цялата ни страна е в същите тези руини, в които виждаме “Аязмото”. Въпросът е ще вдигнем ли от тях пак някаква сграда, или ще продължим да затъваме. В първия случай вероятно ще си върнем самоуважението. Във втория, както сме тръгнали, накрая ще се хванем за гушите и ще се самоликвидираме като нация.

  • Белов wrote on 22 декември, 2010, 16:48

    1. Така нареченият ресторант “Аязмото” е частна собственост и си има конкретен собственик и той има изключителното право ще си реши какво да го прави. Заралии нито са го карали да го купува, нито пък някой ги е питал за съдбата на имота докато той беше държавна собственост. Пълна безмислица е да се смята, че при това положение точно мнението на заралии е определящо за съдбата на споменатия обект.
    По отношение на собствеността е хубаво да се припомни, че Община Стара Загора преди няколко години се опита да придобие имота, чрез замяна или покупко-продажба, но собственика предложи ощетяваща общността оферта. Той предложи размяна на имота в парка с други три имота находящи се в центъра на града. Но само единият от тези общински имоти многократно надхвърляше стойността на т. нар. ресторант “Аязмото”, така че сделката не стигна до никъде…
    2. Авторът на коментара, отчаяно иска да внуши, че видите ли “ресторант” им трябвало на старозагорци и, че решението “ресторант” е единствено правилното и подходящо. Искам да му кажа, че в Стара Загора “бъка” от питейни и развлекателни заведения. В самия парк “Митрополит Методий Кусев – Аязмото” вече функционират няколко такива заведения, едното дори предлага не само “хапване и пийване”, но и хотелски услуги. Да не говорим за големия ресторант, който отдавна си е до самия централен вход към парка. А по време на прехода се появиха и множеството кафе-аперативи, ресторанти, че и хотели в непосредсвена близост до същият този парк.
    В този парк функционира православен параклис, голяма зоологическа градина, спортни площадки и други атракциони. Самият той е със статут на паметник на културата с национално значение, представляващ уникален обрезец на парковото изкуство. Като такъв този парк е гордост не само за нас заралии, но и за цяла България. Та този парк не е строен за да става място за “вакханалии”, а с коренно различни цели и замисъл, много дълеч от яденето, пиенето и произтичащите от тях веселия. А вие искате да “праснете” там още едно питейно и развлекателно заведение и то точно до гроба на създателя на това ботаническо чудо. Това ли е подходящото решение?!

  • admin wrote on 22 декември, 2010, 20:08

    Белов, изкривяваш картинката. Авторът на коментара само припомня, че десетилетия на това място е имало ресторант и че старозагорци са свикнали с него. Той бе станал част от начина им на живот. Затова най-очевидното решение бе традиционният за мястото ресторант да се възобнови в обновен и модернизиран вариант. Ако ти по някаква причина не помниш “Аязмото”, не би трябвало да се изказваш толкова категорично против.

    И друго: Авторът на коментара не иска “отчаяно да внуши”, че там трябва да има само и непременно ресторант. А просто споделя своята визия и очаква насрещни визии за обсъждане. За съжаление и ти, и подобните на теб тотални отрицатели досега не сте дали никаква смислена идея какво да има на върха. Предложи нещо друго, щом не искаш ресторант, та да имаме основа за дискусия.

  • Белов wrote on 23 декември, 2010, 11:01

    Опитах се да обясня, че идеята за въстановяване на ресторанта не подхожда на едно културно средище на Стара Загора, каквото е парк Аязмото. Там заралии и тяхните гости имат възможност да се развличат, но и духовно обогатяват, като посещават културни събития в специални за това места, като Зоопарка, Летния театър, Алековия кът и пр, а и да участват и в спортни занимания, като използват естествената територия на същия този парк, както и на нарочно изградени простраства в него.
    На целия този комплекс (парка), се опитах да предложа, че пасва повече един нов културен институт, какъвто би бил един нов музей, отколкото още едно питейно-развлекателно заведение, като ресторант. Нещо, което ние имаме в изобилие в нашия богат на история град. А този, който желае да посети подобно заведение и в момента има къде да го направи и то в не един подходящ за това обект в същият този комплекс, а и в непосредствена близост до него. Ама кой да чете?! Весели празници!

  • admin wrote on 23 декември, 2010, 13:23

    Това вече е нещо. Вие предлагате музей, аз – възстановяване на традиционния (подчертавам – традиционния) за това място ресторант, който все още си стои като конструкция, и то нелоша. Вие отбелязвате, че ресторанти си имаме бол. Аз бих добавил, че и музеи и културни институти си имаме бол в града. Защо да качваме нов на върха? Рискът да стои празен и безполезен за старозагорци е много голям. Хората ще влязат веднъж да го разгледат, и това ще му е. После само ще минават покрай него. Това, че един музей няма да носи абсолютно никакви приходи на инвеститора (собственика на сградата), също трябва да се вземе под внимание. Ще трябват пари за персонал, консумативи, ток, вода и т.н. Кой ще плаща за издръжката му?

  • Иво Кусев wrote on 27 декември, 2010, 17:15

    Разбира се, че има идея за това какво трябва да е пространството около Църквата и Гробницата. Тя е на родовата фондация “Митрополит Методий Кусев”, която помогна с документи и експерти паркът да получи статут на нац. паметник на културата. Този статут не дава право на собственика (той не притежава земята под ресторанта, тя е публична общинска собственост, т.е. на всеки старозагорец!) да строи резиденция. Не е нормално да се говори от името на всички българи и дори от името на всички старозагорци. Нужно е да се знае, че лично митрополитът е построил сградата и пераклиса още преди да се залеси хълма. Така че митрополитската сграда е двойно повече време съществувала (поне 60 г.) и понеже е разрушена през 60-те години много старозагорци и гости я помнят и са били против разрушаването й, както и против взривяването на арката с надпис “Хвала митрополиту Методию” при поставянето паметника на Ленин и пр. и пр. Има и писан завет от дядо Методий за по-нанатъшната съдба на построеното и Аязмото. Следи старозагорската преса. Там мои родственици ще пишат по въпроса. Традицията и заветът повеляват друго, а не ресторант-хотел-резиденция. Идеята е възвишена, дълбоко философска, касае духовността, а не профанизирането й. Ако проявявяш по-голям интерес, прочети повече за това. Вероятно сме връстници, щом помниш само ресторанта.

  • admin wrote on 29 декември, 2010, 23:45

    Благодаря на Иво Кусев и Атанас Белов за споделените до момента мнения. Да се надяваме, че дискусията ни е била полезна за всеки, който се интересува от темата. Тя остава отворена. Който има какво да каже или да допълни вече казаното – да заповяда. Размяната на аргументи е добра хранителна среда за вземането на информирани решения. Пък и истината се ражда в спора, все пак.

    Независимо каква ще е съдбата на обсъжданото място и постройка, едно е сигурно: нужно е действие. Защото грамадата горе може да чака и векове – бетонът е траен материал. Но ние не сме. Както е тръгнало, половината старозагорци ще си заминат по етапния ред, без да видят Аязмото оправено. Неприятно, но факт.

  • Стоян wrote on 27 януари, 2011, 12:59

    Здравейте,

    Аз мисля, че има достатъно кръчми и ресторанти. Мисля, че идеята за музей е пресилена. Но това не значи, че няма как да се използва сградата в синхрон с природната среда.

    Супер е, че паркът е със статут на нац. паметник на културата и, че срадата се вписва в природната среда. Я си представете обаче сега в тази сграда да има 5 танцови студиа, една добре премерена закрита зала за представления,репетиционни за музиканти, спортен комплекс, куросве по пешеходно ореантиране, няколко научни кабиета – биоразнообразие…. вие си изберете.

    Я ми кажете кое ще се “впише” в средата по-добре. Но нали е модерно да правим тузарски заведения в местности с национално / регионално значение що да не забием още една кръчма в парка.

    Аз предпочитам да това пред подпийнали чичковци със огромни шкембаци и джипари и крехки девoйки със съмнителна възраст интелект около тях

  • Митко Белчев wrote on 11 септември, 2013, 22:37

    Руините на ресторант Аязмо биха могли да се превърнат в музей, съчетал в себе си както историята на града, така и културата, етнографията, флората и фауната на региона. По този начин ще спечелим всички, но най-напред общината трябва да си вземе собствеността и виновникът за това, че навремето този обект бе предаден в частни ръце, да се даде под съд.

Напишете коментар


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн