Стига протакане с ресторант “Аязмото”!

Коментар на STZAGORA.NET

Обявената на 15 декември инициатива на ВМРО-БНД за залесяване около руините на ресторант “Аязмото”, за която съобщихме в отделна публикация, безспорно е позитивна. Но едва ли е достатъчна като дневен ред на общността ни по болния въпрос. Залесяване – да. Винаги е добре дошло. Но неотложната нужда днес е друга: час по-скоро да се намери решение на 8-годишния проблем, превърнал се в истинско издевателство над чувствата ни към обичания парк.

През 2002 година, след като РДНСК спря започнатата от Кълвача реконструкция, бизнесменът бе охулен и обруган. Оттогава вече 8 години минаваме със стиснати зъби край порутената постройка, скрита зад висока ламаринена ограда. Твърдим, че мястото е свято, че на него не бива да се строи. Но същевременно допускаме далеч по-голям грях, като търпим безкрайно дълго безобразната язва, без да намерим воля и начин да я заличим.

Патовата ситуация е очеваден факт. От нея никой не печели. Съхраняването на неприемливото статукво на Аязмото е във вреда на всички нас. Затова са нужни енергични действия. Но какви? Надеждата за разваляне на първата продажба на ресторанта, потънала в мътните 90 години, изглежда небъдна. И колкото повече чакаме, толкова по-небъдна ще става. Един окръжен прокурор вече опита да мине по този път и не успя.

Затова вариантът според нас е следният: да се върви към бързо уреждане на строителните права на обекта и работата на него да бъде подновена. Това означава собственикът му (който и да е той, ако с времето настъпи промяна в собствеността) да бъде пуснат да строи. Без общественото мнение, от което толкова се страхува местната власт, да скача първосигнално. Видя се докъде я докарахме с първосигналните реакции, с отрицанието и негативизма си: 8 години разруха на върха. Затова сега – делово!

Въпросът е да си изясним какво може и какво не може да има в бъдещата сграда и да го поставим като условие пред собственика. Тя, разбира се, трябва да се ползва от всички старозагорци.

1. Ресторант? Да! Имало го е с години, свикнали сме с него, функционалността му е доказана. Абитуриентски балове, тържества, едно уютно място сред природата, достъпно за всеки. Дано само да стане по-добър и по-удобен, отколкото беше преди. Защото, ако съдим по Операта, вървим назад, а не напред.

2. Музей на Митрополит Методи Кусев, какъвто мнозина предлагат? Да, защо не. Но само като отделно малко помещение в сградата. Не му е там мястото на нещо по-мащабно от този род. Справка – ниската посещаемост на Регионалния исторически музей на пъпа на Стара Загора, в който има несравнимо повече експонати за разглеждане. Тя би трябвало да е достатъчна като аргумент, за да се вземе правилното решение по този въпрос.

3. Резиденция на собственика? Не. Но офис на собственика в сградата? Звучи допустимо. Ако е спазена мярата, разбира се. И преди години в ресторанта имаше административни помещения. Въпросът не е от нерешимите. Прилагането на малко здрав разум ще балансира интересите.

4. Гола поляна, каквито гласове също се чуват? Да съборим стария ресторант, да подравним мястото и да го засеем с райграс и петунии? Може. Но първо трябва да го купим. Постройката се продава. Струва само 1 250 000 лева. Справка - сайта на “Аугуста имоти”, откъдето е и приложената снимка. Само че ако ще действаме така, дайте да караме наред. Да пуснем булдозерите из Стара Загора, да закрием града и да се изнесем на палатки на брега на великата река Бедечка. Кой знае, може пък някои да се почувстват по-добре в сравнение с мисълта да видят Кълвача на Аязмото.

Максим ДОБРЕВ
-

spodelime