Проф. Цанко Яблански: Никога не съм бил доносник на ДС

- Проф. Яблански, изненада ли Ви новината, че Комисията по досиетата обяви и Вас сред посланиците с принадлежност към Държавна сигурност?
- Изненада ме, въпреки че по-рано имах разни подхвърляния от този характер, че съм бил агент или нещо подобно. Заради това през 1998 г. отидох в Министерството на вътрешните работи, за да проверя имам ли досие. Оказа се, че имам досие и ми дадоха да откопирам 8-9 страници. Всичко е започнало от 1984 година и за мен са написани доста неща, за произхода ми, че някакъв Сашо ме е следял, докладвал е за мен, че съм говорил, че животът на Запад бил по-добър. Специално питах дали съм бил свързан със службите на Държавна сигурност, но никой не ми каза, че съм бил агент или нещо подобно. Тогава се успокоих и знаех, че не може да бъде друго.
- Преди 10 ноември 1989 г., като преподавател във ВИЗВМ (сега Тракийски университет), пътувахте често в задгранични командировки в Западна Европа на участие в научни симпозиуми, конференции и др. Тогава имаше ли случаи, в които някой служител от службите да се заинтересува какво сте правили в чужбина?
- Първия път, когато трябваше да отида на специализация в Белгия през 1980 година, срещнах много трудности. Тогава година и половина не ме пускаха, беше една дълга и тъжна история, но ръководството на ВИЗВМ се застъпи за мен и в крайна сметка заминах на специализация.
Предполагам Вие знаете правилата, че всеки учен, когато отиде зад граница, веднага след завръщането си пише подробен доклад до ректора на учебното заведение – къде е бил, как е минала дадена конференция, с какъв доклад той е участвал и т.н. Винаги съм писал такива доклади до ректора, когато съм бил в задгранична командировка, но това беше нормална практика, тъй като висшето учебно заведение ме е командировало и аз трябва да се отчета.
- Нека да се върнем към 1985 година, конкретно месец юни, когато от Комисията по досиетата твърдят, че сте бил вербуван от Държавна сигурност. Имате ли някакъв спомен някой от полицията да Ви е викал, някой нещо да Ви е предлагал?
- Викали са ме, и то много пъти, когато се върнах от Белгия. Припомням, че спечелихме един белгийско-български проект, с който ВИЗВМ се гордееше, и той беше по генетика на животните. Аз ръководех проекта от българска страна, размениха гостувания, професорът от Белгия идва и т.н. Този проект тръгна и завърши много добре, но когато той беше в разгара си през 1984-1985-1986 година, тогава служителят, който отговаряше за института по линия на МВР, започна да ни кани на разговори в РДВР. Аз ходех и разговарях с него. Питаше ме за проекта, какво правим, имаме ли някакви проблеми – главно така започваха разговорите, а служителят се държеше много интелигентно. Интересуваше се за подробности и аз чистосърдечно и добросъвестно казвах всичко, защото нямах опасения, че се прави нещо грешно. Тъй като по проекта изследвахме и разменяхме с белгийския университет кръвни проби, служителят от РДВР ме питаше дали на тези проби няма нещо друго, освен кръв от животни. Но когато ние получавахме тези проби, това ставаше на митницата, там дежурният митничар първи ги отваряше, проверяваше ги и тогава ни ги даваше. Изпращането беше пак по същия ред. По време разговорите ми се задаваха и въпроси как работи колективът по проекта от българска страна, добре ли работят колеги от катедрата и др. Това беше смисълът на всички тези разговори, около 7-8 на брой.
- Нещо да са Ви карали да подписвате, декларация например?
- Не съм подписвал никаква декларация. Служителят ме попита само дали това, което съм му казал по българо-белгийския проект, е достоверно, а аз гарантирах, че нямам основания да лъжа. Това беше проект между две учебни заведения от две държави и учените бяхме много доволни от реализацията му.
- От Комисията твърдят, че Ви е вербувал о.р. Слави Пеев. Познавате ли го?
- Той беше отговарящият по линия на МВР за ВИЗВМ. Запознах се с него във връзка с проекта.
- Само във връзка с проекта ли са Ви викали тогава в милицията?
- Той ме е подпитвал и за неща извън проекта, но аз съм заявявал, че нямам информация за работата на колеги от други катедри.
- Като посланик в Израел викали ли са Ви в Руското посолство в Тел Авив?
- Изобщо не са ме викали. Като посланик работата ми беше свързана единствено с Външно министерство на България и аз се радвах, че бях добре посрещнат от българските евреи и че там почти нямах никакви проблеми. От време на време те ми помагаха с уреждането на отделни срещи, свързани с работата ми като български посланик.
- Какво ще предприемете оттук нататък?
- Искам категорично и ясно да заявя пред старозагорската общественост, че никога не съм бил доносник и не съм сътрудничил на Държавна сигурност. Аз съм човек на достойнството. Останах много засегнат от решението на Комисията по досиета и от мултиплицирането на новината от медиите. След случилото се имам намерение да отида в Комисията, за да видя с какви точно документи разполагат, и ако всичко се свежда до един картон, да разбера каква е моята вина. Аз не съм казвал на никого, че искам да ме регистрират в ДС, никой не ме е карал да подписвам какъвто и да е било документи, нито пък някой ми е казал, че ме е вербувал. Казвам това чистосърдечно, с цялата си отговорност към моите съграждани, моите колеги от ТрУ и семейството си.
Отговорността трябва да носи този, който го е направил това безобразие. След като видя документите, с които разполага Комисията, ще се посъветвам с юристи какви стъпки да предприема впоследствие.

Въпросите зададе
Йовка ВЕЛИКОВА
-

социални мрежи