Малко известни факти: Защо изгоря Старозагорската опера?

Фоайето на Операта в сегашния му вид. Снимка Жейна Колева

И досега не е ясно кой е поръчал, кой е организирал и кой е изпълнил запалването на Oперата. Категорично е доказано от няколко официални експертизи, че пожарът е умишлен и много професионално подготвен. По това време 17 от пожарникарите са пуснати в неплатен годишен отпуск, което значи, че с по 5 души по-малко се дават дежурства. Наличните автомобили са само 3, които могат да излязат на произшествие.

Около 23.30 ч. на 4 октомври 1991 г. се получава съобщение за пожар в къщата на кмета на старозагорско село, отдалечено на повече от 20 км. Едната кола тръгва за там. 10 минути по-късно се получава съобщение за пожар в пилчарник до село Диня. Оказва се, че той от години е изоставен, но точно тази вечер е запален. Втората кола потегля да гаси – в противоположна посока на първата и също на достатъчно отдалечено място.

По това време фоайето в Операта, превърнато в нощен бар, е пълно с хора, които започват да усещат миризма на дим, но пожароизвестителната инсталация на сградата не сработва. Управителят на заведението отива да провери откъде е източникът. Стига до стаята на пожарникаря, който вече спи. Събужда го, стигат до сцената, отварят вратата от северна страна и виждат, че цялата зала и сцена са изпълнени с гъст, задушлив дим. Веднага сигнализират в Пожарната, което става в 0.05 часа на 5 октомври 1991 г. За пожара заминава третата кола само с шофьор и един боец. Малко след това се завръща и се включва в пожарогасенето и първата кола.

Моментът на запалването е перфектно изчислен. Много години Стара Загора имаше режим на водата, която централно беше спирана в 22 часа. Оказва се, че вода за пожарогасене няма – нито във вътрешните пожарни кранове, нито в пожарните хидранти, които са наоколо, а водата в пожарните коли “се издухва” за 3-4 минути.

Още при подаване на сигнала от Операта, диспечерът на Пожарната започва да звъни на дежурния по ВиК, да пуснат незабавно водата. Той обаче не отговаря. Сигнализира на дежурния в полицията, която праща патрулка да го разбуди… По същото време някой се обажда на Енергоснабдяване и заповядва да се изключи тока на квартала централно, защото гори Операта. По този начин пожарникарите се лишават от прожектори и възможността да се използва дори малкото резервната вода в хранилището на сградата на Операта. Т.е. пожарът се развива при пълна липса на ток и вода, при силен вятър 10-15 м/сек.

През това време започват да се събират пожарни коли и пожарникари от Пловдив, Казанлък, Химкомбината, ЗЗУ и др. Армията осигурява прожектори и жива сила. Към 3 часа водата е пусната, но цялата сцена и салон вече са изпепелени.

Специалистите доказват, че пожарът започва от оркестрината в стаята на музикантите. Заедно с това са открити още три огнища, т.е. полети с някаква течност и запалени места. Електрическата инсталация е изследвана детайлно и причината не е от нея.

Лумва огънят, който се качва по завесите и по дървените облицовки над сценичното пространство. То е свързано с две противопожарни врати, които би трябвало да са затворени, но и те се оказват отворени. По време на строителството, поради небрежност, са оставени и други отвори, през които пожарът се прехвърля в зрителната зала, облицована с талашит.

В 0.30 ч. започва евакуация на посетителите в бара, разказват очевидци. Димът е изпълнил цялата сграда. Пожарникарите са с шлангове в ръце, а сервитьорите не пускат клиентите да напуснат бара, докато не си платят сметката.

На 5 октомври 1991 г. целият град се стече край Операта и я оплака като най-скъп мъртвец. Има много и различни предположения за подпалването – предизборно-политически, търговско отмъщение, небрежност и пр. Причината да изгори Операта е грубо неспазване на противопожарните правила по време на строителството, категорични са специалистите.

Росица РАНЧЕВА
-

share button