Д-р Борис Комитов: Климатът е бил по-топъл от съвременния през 70% от последните 800 млн. години

Статията на известния старозагорец, физикът от Института по астрономия при БАН ст.н.с. д-р Борис Комитов „Климатгейт“ или как изпуши „Глобалното затопляне“, публикувана в нашия сайт в началото на годината, вече е прочетена над 6700 пъти. В коментарите под нея с непресекваща сила продължава дискусията за това, има ли глобално затопляне, откога е то и какво ни очаква вбъдеще – по-топъл или по-студен климат. Последният диалог с участието на наш посетител,обозначил се като Antony, доведе до изпращането от д-р Комитов на нов интересен текст, който хвърля допълнителна светлина върху глобалните климатични промени. Поради важността на темата изнасяме този текст отделно тук.

(STZAGORA.NET)

Ст.н.с. д-р Борис КОМИТОВ

Antony, питаш как се измерва температурата на цялата Земя, така че да се получи едно единствено число и да се строи графика с неговата промяна във времето. Понеже нещата съм ги обяснявал или тук, или на други места, сега ще бъда възможно по кратък.

Общо взето нещата изглеждат така:
1. Стъпва се на съвременните инструментални данни – за съжаление, те са много кратки в сравнение с геоложката история на Земята, подчертавам – МНОГО КРАТКИ, само 150-160 години. Данните са за температури, налягане, валежи, влажност и т.н.

2. Тези данни се използват за търсене на статистически връзки с други, косвени параметри, за които има информация от по-дълъг период от време – например дендрохронологични данни, пещерни образци и т.н. Много модерни в това отношение са данни например за определен тип радиоизотопи – например кислород-18 или през последните 15-18 години за целта се ползва съдържанието на СО2 в континеталните ледници. По намерените връзки се получават екстраполации назад във времето между 10 хиляди (по дендрохронологични данни) до 500 хиляди-1 милион години (по другите споменати методи).

Забележка – СО2 обаче не може да се ползва като индикатор за климата в индустриалната епоха, а само в по-далечното минало. Бих могъл да отговоря, ако попиташ защо.

За допълнителен контрол, както и за по-големи мащаби от време се ползват геоложки данни – структури на ландшафта за изследване на динамиката на ледниците или нивото на водните басейни, стратиграфски методи (вертикална структура на геоложките пластове), следи от древни организми (за които има информация дали са топлолюбиви или студенолюбиви). Изследват се и проби от океанското дъно в различни точчки на Земята. Тези данни се привързват (калибрират) към данните, получени по други методи.

Данните освен че са от различен вид (най-малко 10 различни метода), са и от най-различни точки на Земята, например официалната дендрохронологична база данни съдържа информация за 3000 дървесни образци от всички континенти.

Естествено стъпката във времето на тези данни е различна – ако за последните 2000 години например климатолозите претендират, че познават годишните стойности, то за периода отпреди 10-15 000 години тази стъпка е 5-10 години, а за епохата отпреди 200 000 години тя е от порядъка на 500 години.

В края на краищата днес приемаме, че имаме достоверна информация за климата през последните 800 милиона години (т.нар. “фанерозой”, т.е. палеозойската + мезозойската + неозойската ера). Най-интересният факт е, че общо през около 70% от тези 800 милиона години климатът на Земята е бил ПО-ТОПЪЛ от съвременния. През юрския период на мезозойската ера преди около 150 милиона години среднопланетарната температура е била около 25 градуса, т.е. с 10 градуса повече от днес! Т.е. за да бъде климатът много по-топъл не е било необходимо да се движат милиарди автомобили, просто в природата действат процеси с огромна мощност, пред които всичко, което човекът прави днес, е като пламъкът от кибритена клечка зад искрата от електрожен.

Ще дам един макар и груб количествен пример: Вариациите на слънчевата светимост в хода на 11-годишния слънчев цикъл са около 0.1%. Като мощност на потока, който пада, респ. не пада върху Земята това се равнява на 40 000 гигавата (като се отчете сферичната форма на Земята). Климатичният ефект от това е 0.1-0.12 градуса вариация на средната планетарна температура.
Сега нека да си предсттавим, че искаме да компенсираме тези климатични вариации с помощта на някакъв хипотетичен “планетарен климатик”. Естествено той трябва да бъде с мощност, съответстваща на променливата мощност, породена от вариациите на слънчевата светимост , т.е. 40 000 гигавата. Как ще го захраним обаче? Общата мощност на всички електроцентрали по света днес е някъде между 7-10 хиляди гигавата, т.е. поне 4-6 пъти по-малко! Т.е. за да се преборим с климатични промени, породени от само от един външен фактор , ние (теоретично) трябва да имаме 4-5 пъти по-големи енергоресурси от тези, които реално имаме. А трябва да се има предвид, че реално Слънцето е оказало около 5 пъти по-голямо влияние върху климата през последните 10 000 години. Т.е. тогава необходимата мощност за борба с климатичните промени нараства до 40-50 хиляди гигавата, ако само това правим! За да се компенсира явление като Вюрмския ледников период , когато температурата е била 7-9 градуса по-ниска от съвременната, вече ще се изисква поне още 3 пъти по-голяма мощност, т.е. 120-150 000 гигавата! Как бихме могли да получим толкова много енергия? Във всеки случай не с възобновяеми източници, това е 1000 процента сигурно! А струва ли си въобще да го правим!?

Естествено, НЕ!
С примера просто искам да покажа какво е съотношението “природа-човек” днес, в началото на 21-и век, от гледна точка на енергетичен потенциал, което в крайна сметка е най-грубата количествена мярка на възможностите. То е многократно в полза на природата. И за да приключа с това какъв е приносът все пак на човешката дейност за затоплянето на климата през последните 150 години, ще кажа съвсем накратко – около или под 0.05 градуса, т.е. 14-15 пъти по-малко от това, което наблюдаваме. За сравнение – инструменталната грешка на данните е от същия порядък.

Просто трябва да свикнем, че климатичните промени са ставали и ще стават независимо от това нас има ли ни или не, както и колко велики изглеждаме в собствените си очи. Трябва да ги изучаваме и въз основа на тях да правим прогнози и планове за собственото си развитие вбъдеще. Ако тези прогнози са верни и адекватни – ще успеем, ако не – светът може и без нас. Дотук историята показва, че нашето развитие е следвало промените в околната среда. Липсата ни на знания по въпроса е било причината да реагираме на това със закъснение, откъдето са произлизали и произлизат всички възможни големи беди, за които знаем от историята или от собствен опит.

В допълнение и за илюстрация на казаното бих Ви предложил да прочетете един друг материал:
www.astro.bas.bg/~komitov/8_1.pdf
Той е тясно свързан с последното написано от мен по-горе.

социално споделяне