Инж. Румен РАЙКОВ, управител на ВиК-Стара Загора: Калпав проект спъва работата на пречиствателната станция

STZAGORA.NET

Когенерацията не работи заради недостатъчно количество на отделяния метан

Инж. Румен Райков

- Г-н Райков, работи ли добре в момента, близо 9 месеца след откриването й на 21 април 2011 г., пречиствателната станция на Стара Загора?
- Това е една много дълга тема. Според мен пречиствателни станции никога не трябва да се дават да се правят на пълен инженеринг. Никога.
- Защо?
- Защото фирмата, която проектира и изпълнява, е една и съща. И проектира по най-лесния начин. Така че с най-малко пари да завърши обекта и да го предаде.
- Такъв ли е случаят тук?
- Ние отначало, като видяхме проекта, настръхнахме от това, че утайката беше предвидено да се хвърля на полето, да се омесва със слама. Като при пълна производствена мощност тази пречиствателна станция ще произвежда около 100 тона утайка на ден. Към тях трябва да се добавят 100 тона слама. Същия ден. Ами утре? А вдругиден? Представяте ли си колко слама и утайка ще отидат заедно. И си представете цяла равна Тракия – ами че ние ще я направим в слама и в… компост. От Европейската комисия ни разбра и отмени това. Казаха – да, това е дебилно, това е тъпня. И наложиха, както ние искахме, последната фаза да бъде с метантанкове, с газхолдери, с когенерация на електричество. Всичко това беше направено. Но една станция има два пътя – единият на водата, другият на утайката. Когато промениш единия път, трябва да промениш и другия. Защото технологично са вързани един към друг.
- Какъв е проблемът?
- Вместо да вкопаят биобасейните, те са ги поставили на кота нула и са вдигнали бетонните им стени на петнайсетина метра височина. Много хубаво. Много красиво.

Биобасейните не са вкопани, а са вдигнати над земята.

- Искате да кажете, че трябва да се вдига тази вода нависоко.
- За това става дума. Трябва да се изпомпва с помпи, вместо да си върви по нормалния гравитачен път. Беше предвидено да няма първични утаители – и няма такива. Това вече кара утайката да отделя метана по-рано, а не там, където трябва. Т.е. още в биобасейна. И в биобасейна се отделя метан, което е немислимо. И след това, когато попадне в метантанковете, този метан вече е недостатъчен да захрани когенерацията, за да започне тя да добавя топлина и електричество към пречиствателната станция.
- Какво правите при това положение?
- За да заработи когенераторът, трябва да му докараме или нафта, или газ. Което е увеличение на разходите. Това е абсолютна глупост. И сега ние, с нашите възможности, тъй като в Стара Загора имаме много добри инженерни възможности, изключително кадърен инженерен състав, се мъчим да вкараме пречиствателната станция в по-добри параметри на работа и да свалим разходите по наш си начин, като оптимизираме технологията. Но тук има също един малък казус, неизяснен напълно. Станцията, когато се издава от строителя, трябва да мине под негово управление почти година в експлоатационен режим, и едва след това държавна приемателна комисия да я приеме. Дотогава технологичният начин на работа се определя от строителя. Тук казусът нарушава всякаква логика. Аз съм назначил хората, те са обучени, плащам им заплати. Но не мога да им кажа какво да правят. Макар че ние сега се разбираме със строителя. Долу-горе имаме еднакви виждания и работим в една посока. Но технологичните пропуски, които са направени още при проектирането, много сложно се наваксват.
- Откъде дойде този некадърен проект? В Европа начинът на работа на пречиствателните станции не е ли отдавна изяснен и утвърден?
- Преди няколко дни се проведе една голяма конференция в София, в “Шератон”, точно на тази тема, и там се каза, че много от нещата се правят на скорост и на конвейер. Много от нещата са под натиска на общините, които настояват да се действа по-бързо, за да не изтърват парите. И се почва една гонка, при която никой не прави замервания. Започват да смятат по един елементарен начин – по таблици, колко вода ще дойде, доколко ще е замърсена. Но никой не е идвал да мери. Използват “средноеквивалентен жител” и накрая сметката излиза без кръчмар. Сега казват – ама чакайте, водата ви е много чиста. Ами да – чиста е, защото има голям инфилтрат. Като всяко нормално българско ВиК-дружество ние имаме над 50% загуби. Защото водопроводите ни са изключително стари. Чистата вода влиза в канализацията и разрежда субстанта. И товарът, който стига, не е достатъчно мръсен. А се знае, че най-трудно се чисти чиста вода. Това е още един автогол: докарва се чиста вода до пречиствателната станция и оттам разходната норма още повече се увеличава, за да я изчистим. Затова проектирането не може да се пришпорва с аргумента, че ще се загубят парите от Европа. Накрая за всичко плащат данъкоплатците.
- След всичко, което казахте, въпросът е има ли шанс старозагорската пречиствателна станция да заработи нормално някой ден?
- Тя и сега работи нормално, но е много енергоемка. Ние винаги можем да я вкараме в цикъл. Ако се отделяше метанът както трябва – на място, въобще нямаше да ни чуе никой. Щяхме да си произвеждаме сами ток за цялата станция и топлина за биобасейните. А сега няма как да го направим.
- Това не е ли възможно да се поправи?
- Ами трябва да се направят първични утаители, което е една громоздка работа. С много строителство е свързано, пък и няма къде да се сложат. Трябваше водата да си върви гравитачно през вкопани басейни. Сега целият обем от 1200-1300 литра в секунда се тласка с помпите нагоре.
- Чия е вината за това скудоумие?
- На проектанта “Хайткамп” (Германия) и на изпълнителя. Проектантът си замина отдавна. Оставиха само “МАСС” (Турция). Общината е трябвало да гледа много отблизо какво става, плюс ИСПА. ИСПА трябваше да ги нарита в кокалчетата още в началото. Ние успяхме само да променим пътя на утайката – това, което беше жестоката подигравка. Не можеш да слагаш слама и да правиш компост. Ако утайката беше 5 тона на ден – разбирам да се правят експерименти. Но като е между 60 и 100 тона на ден?
- Каква е съдбата на утайката сега?
- Утайката е перфектна. Тя е обезмирисена и обеззаразена, абсолютно чиста е, с необходимите количества азот и фосфор. Това си е пръст. Може да се използва за торове навсякъде. Може да се използва и за рециклиране на лоши земи, например в района на “Марица-изток”.
- В какво количество е?
- Засега стои на купчини в района. Очакваме общинският съвет в Стара Загора да реши на каква цена ще можем да я извозваме на градското сметище.
-

spodelime.com