Китай и Русия: новият световен тандем*

Андрей Федяшин,
политически наблюдател на РИА Новости

- – - – - – -

Във външнополитическата област отношенията на Русия с Китай сега са такива, каквито са били само в първите няколко години от управлението на Мао. Само че по-прагматични. Забележете, че Ху Цзинтао във всичките си изявления в Москва по време на току що приключилото му държавно посещение нито веднъж не каза, че Москва и Пекин са “съюзници”. Той винаги използваше предпазливото определение “партньори”, добавяйки, че “нашето сътрудничество е стратегическо”. Но даже без оглед на тази предпазлива и дипломатична терминология, явните крачки на Москва и Пекин един към друг вече започнаха да озадачават Запада. Лондонският “Таймс” даже отбеляза в материал за визитата на китайския лидер, че Русия и Китай “се стремят към бъдеще без Запада”. Това вероятно е казано малко пресилено. Макар че и двете страни не скриваха, че биха желали “пренамагнитване” на света до нова многополярност.

Ясно е, че и Москва, и Пекин в тази нова пренамагнитена схема на световните полюси отреждат за себе си съвсем определено място – на главни магнити, всеки в своя регион. По друг начин, разбира се, не може и да бъде, каквото и да се говори тук или там. Но без Запада нито Пекин, нито Москва, естествено, няма да минат.

Китай и Русия, каквото и да говорят и както и да реагират другите отвън, вбъдеще ще продължат да укрепват позициите си на основни играчи в света. Разбира се, неизбежно е интересите им в определни области от време на време да влизат в противоречие. Но това се случва постоянно и навсякъде. Главното е тези две едри фигури да умеят да се побират заедно в една лодка. За това не е нужно кой знае колко: те или ще се държат за ръце и ще координират движенията си, или лодката ще се обърне. Към нещо подобно вече бяхме близо през 60-те години на миналия век. Едва не пострада цялата планета.

Засега, съдейки по московската визита на Ху Цзинтао, такава координация се създава напълно успешно. В новото партньорство на Китай и Русия обаче няма нищо ново, което светът да не е виждал по-рано в други региони. В Европейския съюз така беше с отдавнашните антагонисти Франция и Германия, в Латинска Америка – с Аржентина и Бразилия. Мащабите, естествено, са малко по-други. Но Китай и Русия днес нямат никаква алтернатива, освен да се уравновесяват взаимно. Това поддържане на деликатен баланс на интересите изисква търсенето на реални компромиси и самодисциплина и от двете страни. Което по-рано не се наблюдаваше, но сега е факт. Съвсем нелоша еквилибристика.

*Заглавието е наше

социално споделяне