Мощните слънчеви изригвания между 4 и 10 септември предизвикаха спад в потока на галактичните космически лъчи с 11-12%
- петък, септември 15, 2017, 16:50
- Слънце-Земя-Космос
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
Мощните слънчеви изригвания от класове M5+ и X често са свързани с големи изхвърляния на коронална маса (CME). Движейки се в междупланетното пространство, слънчевите плазмени облаци постепенно увеличават своите размери и, наблюдавани отстрани, заемат все по-големи части от небесната сфера. Ако изхвърлената коронална маса е достатъчто голяма, тя започва доста осезателно да екранира потока на галактичните космически лъчи (ГКЛ), идващ от съответното място в пространството към точката на наблюдение. Тези явления се наричат “Форбуш-затихвания” (Forbush Decrease; FD). За наличието на FD- събитие се приема относителен спад на ГКЛ потока спрямо съседни “несмутени” моменти с 3%. Най-силните FD-събития от последните 60 години (т.е. откакто се водят непрекъснати наблюдения на потока на ГКЛ от наземни наблюдателни станции) се характеризират с относителен спад от около 20-25%. Абсолютният рекорд (~25%) принадлежи на “форбуш-затихване” от месец юни 1991 г. Тогава на Слънцето са регистрирани 4 свръхизригвания, всяко едно от които е с мощностен показател X12, генерирани от активната област AR06659.
За наблюдения и анализ на движението на изхвърлените от Слънцето плазмени облаци в междупланетното пространство се използват изображенията на широкоъгълната ултравиолетова камера HI1 а борда на космическата сонда STEREO-Ahead (STEREO-A). Подобен уред има и на сондата-близнак STEREO-B, но както е известно връзката с нея е загубена през октомври 2014 г. и въпреки многобройните опити не бе възстановена.
През седмицата между 4 и 10 септември т.г. слънчевата активна област AR12673 генерира серия от над 20 изригвания със средна и голяма мошност, в т.ч и 4 мощни (M5.5, X2.2, X1.3 и X8.1 ), както и едно свръхизригване на 6 септември с мощностен показател X9.3 (критичната прагова стойност се приема, че е X9.0). От графиките за относителните изменения на потока на ГКЛ по данните от неутронните монитори в Москва (ИЗМИРАН) и Иркутск се вижда, че пикът на FD-събитието е на 8 септември, а неговата стойност е около 11-12%.
Потокът на ГКЛ играе важна роля за баланса на малките газови компоненти в атмосферата на Земята (озон, азотни окиси и др), а така също за образуването на електрически заряди, аерозоли и облачност в ниската атмосфера.
Публикация на heliotaraxy.com (Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг – Стара Загора)
#
