Безорното земеделие иска малко труд, но много ум

STZAGORA.NET
Украинският фермер Владимир Мокляк, ръководител на стопанство от 20 000 декара, се е убедил лично, че „нулевата“ обработка на почвата (No-till) е наука, която трябва да се прилага точно, за да има ефект

Безорното земеделие е технология, която се практикува с успех в САЩ повече от три десетилетия. Английското й название No-till е съкращение на нулева оран, т.е. семената се засяват в почва, която не се подлага на никаква обработка, а растителните остатъци от предишната реколта остават на повърхността на почвата. Въпреки предимствата си, тази технология все още не намира широко приложение в Европа. Причините са не толкова обективни, а по-скоро субективни, основаващи се на консерватизма и традиционализма на фермерите в Стария континент.

Практиката показва, че отделни фермери разчупват възприетия традиционен начин на обработка на почвата и прилагат директната сеитба. Въпреки че колегите им ги наблюдават с интерес, примерът на „смелчаците” рядко бива последван, защото положителният ефект идва бавно, след няколко години, а малцина имат това търпение.
Украинският фермер Владимир Мокляк, ръководител на СФХ „Дослидне“ в Семьоновски район, Полтавска област, приема предизвикателството да заложи на технологията No-till и само за четири години успява да получи отлични добиви от своето стопанство. Той споделя опита си с журналиста Игор Самойленко.

- Какво ви провокира да поемете по този път – внедряването на директната сеитба?
– Черпя опит от природата. Още когато започнах работа през 1971 година, постоянно предлагах на моите ръководители да предприемем някакви промени, нововъведения. Но в повечето случаи те ме стопираха с отговори от типа: моля те, не навлизай в джунглата, има си определена технология за всичко… А аз си мислех, че ако един ден стана ръководител, да не дава Господ да се превърна в спирачка за новите идеи. Не трябва да се изостава от прогреса, необходимо е постоянно да се интересуваме от всичко ново. Така и правя аз. След това работих като научен сътрудник в селекционно-опитна станция, където защитих кандидатска дисертация. И реших да стана фермер.

Как стигнах до No-till? Още като студент съм слушал за тази технология, чел съм трудовете на акад. Т.С. Малцев (селекционер и новатор в селското стопанство на СССР – б.ред.), в нашата област внедряваха повърхностните обработки на Фьодор Моргун (друга знакова фигура в селскостопанската наука – б.ред.), четох за началото на внедряването на No-till в САЩ, Аржентина, Бразилия. Всичко това се складираше в паметта ми. По-късно и нашите списания започнаха да пишат за тази технология, организираха се семинари. Така че още преди шест години започнах да изучавам тази тема, обходих няколко пъти нашата страна, направих две пътувания до Бразилия и Аржентина, бях в Националния институт по агротехнологии, при доктор Марио Брагачини. След всичко това аз „узрях“ теоретично. Купих две аржентински сеялки за стърнище – VHB с едновременно внасяне на гранулирани торове, една за царевица и слънчоглед, една за пшеница, соя, просо и останалите култури. И ето вече четири години тази система при мен работи. Обхванах с нея всички площи с изключение на цвекловите.

– За цвеклото отделен сеитбооборот ли направихте? Каква изобщо е структурата на вашето стопанство?
– Сега стопанството ми е от 20 000 декара. Практически отглеждам всички основни култури: зимна и пролетна пшеница (имам своя мелница и пекарна), ечемик, рапица, соя, слънчоглед, царевица. Ето, зимата като цяло не беше много люта, но нашите местни условия се отразиха на презимуването на много от културите. Измръзнаха зимният ечемик, пшеницата и рапицата. Да, дори и розите измръзнаха тази зима – хиляди храсти. В продължение на няколко дни, когато на дълбочината на възела на братене температурата падаше до минус 15 – 16°С. Мразовитото време не се задържа дълго, но беше достатъчно – културите не издържаха. Пшеницата основно беше немска.

Независимо от условията и конюнктурата, всяка година ние сеем не повече от 2000 декара захарно цвекло. Ще ви призная, че се старая да постъпвам така, както ме посъветва един мужик – антилогично: ако всички намаляват площите, аз правя обратното – увеличавам ги или в най-лошия случай ги запазвам. Практиката показва, че действително в такива години цената винаги е много добра. На следващата година всички увеличават площите, но вече е късно. Ето, тази година всички намалиха царевицата и се втурнаха да сеят повече соя, аз направих обратно – увеличих именно царевицата. Есента ще покаже дали съм бил прав. Слънчогледът ми не е много – 2300 дка, царевицата е 9000 дка и соята 5000 дка. От зеленчуците отглеждам зеле на 50 дка. И разбира се, дини, които са моето хоби 30 – 50, а може и 70 дка.

Сега за No-till и цвеклото. Доколкото добавям нова земя, на нея разполагам цвеклото, защото на всички нови земи предишните стопани са прилагали дълбока оран. Цвеклото ми е 2000 дка и се връща на едно и също поле след три – четири години, за което са ми нужни 6000 – 8000 дка, дори 10 000 дка за 2-те хил. дка, на които го отглеждам. Рано или късно, цвеклото ще си отиде от нас, но през това време аз се подготвям за No-till на цялата площ. Засега цвеклото ми е нужно, защото дава много добри икономически показатели.

– Какво показа първата година на директната сеитба? Падането на добива не ви ли изплаши, не помислихте ли, че правите грешка?
– Нямаше никакво падане на добива! Това беше 2011-а, направо бомбастична година! Такава година до този момент не сме имали – и добивите отлични, и цените високи. Ние сериозно икономисахме от операциите по обработките на почвата и получихме слънчоглед около 390 кг/дка, царевица по 1190 кг/дка сухо зърно, от 4300 дка соя – 320 кг/дка. Следващата година – 2012-а, беше суша! Добивът от всички култури беше нисък с изключение на захарното цвекло. И през следващата година нашите добиви не се вдигнаха: соя – 210 кг/дка, царевицата даде обичайния за нашия район добив, не повече от 600 кг/дка, слънчогледът – 250 кг/дка. Разбира се, че допускаме малки грешки, но главното беше, че нямаше дъжд и No-till още не беше формирал „органичната възглавница“. А тази година? Ще поживеем, ще видим. Елате през август – септември, сега е твърде рано да съдим.
Не бива мислите за грешки да ви обсебват, ако сте избрали новата технология – продължава разговора си Мокляк. – Много аграрници, които като мен искаха да приложат No-till и пътувахме заедно из Украйна, в Аржентина и Бразилия, се огънаха. Защо се случи така? Те просто не проучиха технологията и нямаха представа какво да правят. Мислеха, че ще засеят без оран директно и това е всичко. Не, това е цяла наука, необходимо е пълно вникване в нея. Не знаеш ли основите – пропадаш за миг! Така Мануел Перейра от Бразилия, Рик Бибър от Южна Дакота и други фермери по три и повече десетилетия се занимават с директна сеитба, когато дори не е имало такива сеялки. А сънародниците ми за един сезон се разочароват… В нашия район аз съм първият, който приложи този начин, но до момента нямам последователи. Въпреки че много колеги ме наблюдават.

ПОЛЕТО Е ЧИСТО: НЯМА ОГНИЩА НА БОЛЕСТИ, НЯМА ПЛЕВЕЛИ

– Освен сеялка каква друга техника имате?
– За „нулева“-та обработка освен сеялка нищо друго не е нужно. Аз имам два „голи“ трактора New Holland – единия от 360 к.с., а другия 370 – 390 к.с. Ако трябваше да оборудвам всеки един от тях с плугове, дискови брани, култиватори, за да ги окомплектовам за почвообработки, щяха да ми трябват милиони гривни. Това също е икономика. А към тях аз имам две сеялки и един дълбокоразрохквач (Vogel Noot). На полето ще се убедите колко икономична е тази технология. От 20 000 дка, за цвекло се орат 2100 дка и още 110 за зеленчуци, останалите са за директна сеитба. Сееш и след това прибираш! Нито оран, нито няколко култивирания, нищо освен едно пръскане. Дори и за презасяване на измръзналите култури разходите са минимални. Но трябва да имаш добра пръскачка. За защита аз изразходвам не повече, отколкото изразходвах без прилагане на „нулева“ обработка, а с годините нормата на пестицидите намалява. На полетата, където прилагам No-till вече 4-та година, плевелите значително намаляха.

Някои се чудят, че отглеждам царевица след царевица. А на това поле отглеждам културата за трета поредна година. И няма нищо страшно – няма огнища на болести, няма плевели. Полето е чисто. Тук използвам No-till за четвърта година. Виждате ли каква е структурата? А тук в този сезон не е падал сериозен дъжд. Няма да го има и в бъдеще – това не е добре, но ние не се плашим. Вярно, сях царевицата малко по-дълбоко – на 7 – 8 см, където влагата е повече. Залагам различни опити на три места в едно поле за сравнение на технологиите. Не сравнявам условията на едно стопанство с друго, а тук в едно и също поле при една и съща култура, едно и също торене с една и съща защита – всичко е еднакво, освен обработката на почвата. Да, и площта не е толкова малка. Тук всичко е като на длан. За всичките години добивът от директната сеитба никога не е бил по-нисък, отколкото на изораната площ, а дори обратното – с 15 – 20 кг/дка по-висок. Ако някой се съмнява, мога да потвърдя това документално. На тези полета ако един учен пожелае, спокойно може да защити дисертация – завършва разказа си убедено кандидатът на науките Владимир Мокляк.

Източник: fermera.bg
#

бутони за споделяне