БСП на Станишев – все по-встрани от талвега

STZAGORA.NET
Четем тази сутрин – Курумбашев коментира загубата и отчита причините: АБВ във вътрешен план, сбърканата позиция спрямо Украйна и Русия във външнополитически план. Това са неща, които бяха на повърхността през цялата кампания. Но не е взет под внимание основния фактор за поредния негативен резултат: лидерската криза в БСП.

Станишев е на мястото си като представител на България в голямата европейска политика, но не и начело на партията у нас. Тук е нужен по-друг тип лидер. Умен е, говори много добре, твърд е, но е прекалено култивиран. Липсват му пиковете, специфичната “непоръбеност” и висок заряд на характера, които българите харесват и са склонни да следват. За България е малко отвлечен, малко патетичен, малко високомерен. И малко преиграва на социални теми. Опитва се, силно се старае, но някак си не му се получава да влезе в образа на един от народа.

Пък и много дини му дадоха да носи под една мишница. Да държи властта и там, в ПЕС, и тук. Трудна задача. Дано да му стигне разум да остави едната диня и да съсредоточи усилията си в другата.

Днес Станишев не би трябвало да се оплаква от АБВ, защото сам си подготви тази участ – отделилите се довчерашни негови съратници да му късат парчета от традиционния червен електорат. Защо изгони Първанов? Защо натири ментора си, който го издигна на върха на БСП? Лошото качество на българина е, че когато владее нещо, иска да го владее сам. Залага на индивидуализма, а не на синергията. Това е губеща парадигма. Когато го гонеше, нима не му хрумна нито за миг, че по този начин удря БСП? Или може би целеше точно това? И защо? За да управлява сам? Имаше ли принципни различия между Първанов и Станишев? Ако да – по кои от големите въпроси на времето ни?

А може би – за да измести необезпокояван орбитата на партията, което не можеше да стане с Първанов в нея. В каква посока? В тази ли, която бе очертана с вектора “Вигенин в Киев”?

Ако да – в такъв случай Станишев много греши. Точно той би трябвало да е наясно, че за България Европа не е цел, а средство. Средство да изравним нивото си с европейското, да заживеем по-добре, а оттам – и по-равноправно със старите европейски демокрации. Без това да ни превръща в техен придатък, без да се самопретопяваме, без да обезличаваме, потискаме и затриваме източноправославната си същност. Българинът католик няма да стане. Който тръгне да променя или, не дай си Боже, да чупи тази наша хилядолетна народностна матрица, на момента ще бъде смачкан и изтласкан встрани от талвега. А 18% изборен резултат вече си е встрани. Много встрани.

Максим Добрев
#

споделяне на връзка