Водач на лъскава лимузина задръсти движението по главната, обра попържните на половин Стара Загора
- четвъртък, май 15, 2014, 22:34
- Стара Загора
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
Голямо задръстване се оформи в ранния следобед днес в южното платно на бул.”Цар Симеон Велики” в Стара Загора на 200-300 метра от светофарите на Алана. Голямо и лъскаво “Волво”, паркирано от водача си бая далеч от тротоара, бе оставило малко място за минаване на колите зад себе си. Така първият тролейбус, който се опита да изпълни маневрата “Минаване през иглени уши”, бе принуден да спре, за да не повреди колицата.
Ватманката (на първата снимка) отвори вратите, слезе и започна да се озърта за водача. Него, разбира се, го нямаше. Събраха се хора. Някой предложи да изтикат малко напред спряното като на герена “Волво”. Двама-трима по-ячки запънаха крака, напрегнаха бицепси и го подеха на лаш откъм багажника, но лимузината беше на скорост и само се люлееше обещавашо напред-назад като придирчива жрица край дувар, но без да се помръде нито сантиметър напред.
Следващият ход беше зяпачите да убедят ватманката, че тролеят ще мине, като коварно се надяваха, че очуканата 100-годишна талига или ще нагъне с грубите си ламарини возилото на баровеца, или поне ще му одере порядъчно бронята, за да се изкефят. Женицата като че ли склони. Отиде, огледа взаимното разположение на силите, прецени пак дистанцията и отсече: “Не! Няма да стане! Ще го закача!”
А сега де! Зад тролея се опъна колона от коли и автобуси, наизлязоха още хора. Затапи се десният завой от “Патриарха” към “Чайка”. Народът се видя в зор какво да стори. Някой предложи да извикат паяка по телефона.
Но плахата ватманка изведнъж освирепя. Сигурно се сети, че разписанието й гори, а покрай него може и тя да го отнесе. Метна се в кабината като тигрица и натисна клаксона. И небесата се продъниха, а земята се разтвори! То не бе клаксон, не бе чудо. Локомотивна свирка ли? Не! Слаба е! Този чешки тролей-ветеран с огъната предна броня и надпис “Стъпвай смело” на предния капак извади от дълбините си глас, звучен и мощен като корабна сирена. Стъклата наоколо задрънчаха, хората се вцепениха кой където беше.
Ефектът не закъсня. Ама никак. От вратата на най-далечната банка в блока отдясно, няма да казвам коя е, защото в случая е без значение, се подаде като мишка из трици тузарът – млад мъж в светлосив анцуг с качулка и снежнобели маратонки. Като мерна отдалеч тълпата край колата си и тролея зад нея, сигурно си помисли, че е ударена, и придоби леко притеснен вид. Ускори стъпката, приближи, но като видя каква е работата, стресът му започна да се обръща на яд. Особено когато по негов адрес заваляха сочни благословии от изнервената тълпа. Влезе, запали, мръдна си колата напред и, целият зачервен, си тръгна да се прибира в банката. Но вече не си мълчеше, а отговаряше ядосан на акъла, който му наливаха от различни страни. С не най-богобоязливи фрази.
Тролеят тръгна, а след него се изниза и цялата колона.
Така колоритно минаха 10 минути от ранния следобед на днешния 15-ти май в Стара Загора.
#