Пат Бюканън: Да се противопоставим на партията на войната

STZAGORA.NET
Патрик “Пат” Бюканън е американски консервативен политик и журналист. Той е бил съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Статията му е публикувана в “The American Conservative”.
*
(Поглед.инфо) Когато Владимир Путин изпрати руските войски в Крим, нашите военни ястреби започнаха да разпалват огъня. Русофобията стана необуздана, а коментарите изобилстваха със справедлив гняв. Барак Обама трябва да погаси този пожар и да поразмишлява над това, как президентите от времето на Студената война са действали в далеч по-сериозните схватки с Москва.

Когато танковите дивизии на Червената армия през 1956 смазаха унгарските борци за свобода, Дуайт Айзенхауер даже не помръдна с пръст. Когато Хрушчов построи Берлинската стена, Джон Кенеди замина за Берлин и произнесе там реч. Когато войските на Варшавския договор съкрушиха през 1968 Пражката пролет, Линдън Джонсън не направи нищо. Когато Москва заповяда на генерал Войчех Ярузелски да унищожи “Солидарност”, Роналд Рейгън се отказа да фалира Полша. Президентите не виждаха в тези съветски действия заплаха за важните американски интереси, колкото и жестоко да постъпваха Съветите. Те чувстваха, че в Студената война времето е на наша страна. И историята потвърди тяхната правота.

Кои са важните американски интереси в Крим? Тях ги няма. От времето на Екатерина Велика до Хрушчов полуостровът е принадлежал на Русия. 60% от населението на Крим е руско. Ако Крим гласува за отделяне, по какво морално право ние можем да му откажем това, след като се борихме 78 дни със Сърбия за отделянето на Косово? След края на Студената война страните се разпадаха на части в цяла Европа. От Съветския Съюз, Чехословакия и Югославия се получиха 24 държави. През тази година предстои на шотландците да гласуват за отделянето си от Лондон. Следваща може да бъде Каталуния.

“Уолстрийт Джърнъл” определи като “блицкриг” действията на Русия, която изпрати свои войски за превземането на летищата на Украйна. Вестникът заявява, че “заплахата от война е дошла в самото сърце на Европа”, макар Крим да се намери най-на изток в най-източната източноевропейска страна. “Уолстрийт Джърнъл” настоява да се изпрати самолетоносача “Джордж Буш” в източното Средиземноморие, а корабите на Шести американски флот в Черно море. Защо? Ние нямаме съюзнически ангажименти, изискващи да воюваме с Русия за Крим. Ние нямаме там жизненоважни интереси. Получава се така, че ще изпратим там група кораби, просто, за да покажем, че сме велики, за да предизвикаме ескалиране на кризата и да създадем риск от въоръжен сблъсък.

“Вашингтон пост” нарича действията на Путин “неприкрит акт на въоръжена агресия в центъра на Европа”. Крим ли е центърът на Европа? Ние си плащаме за незнанието на географията. “Вашингтон пост” също така иска да обявим ултиматум на Путин: или да се махне от Крим, или ще наложим санкции, които “ще потопят руската финансова система”. Да, ние заедно с ЕС можем да нанесем щети на руската икономика и да разрушим нейните банки. Но дали това е целесъобразно? А какво ще се случи, ако Москва в отговор откаже да кредитира Украйна, поиска от Киев да си върне дълговете, откаже се от покупката на украински стоки и увеличи цените на петрол и газ?

В този случай САЩ и ЕС ще носят отговорност за краха на най-голямата по територия европейска страна (след Русия) и с население четири пъти по-голямо от това на Гърция. Готви ли са Ангела Меркел и ЕС да поемат такова бреме след изпълзяването от пропастта на кризата на Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания?

Ако ние изтикаме Русия от общата палатка навън, как мислите, към коя страна ще се обърне Путин, ако не към страната на Китай.

Това не е призив да се игнорира случващото се. Това е призив да разберем, какво се случва и да действаме в съответствие с дългосрочните интереси на САЩ. Действията на Путин макар и да предизвикват тревога, но не са неразумни. Когато той победи в надпреварата за Украйна и постигна решение тя да се присъедини към Митническия съюз, изкарвайки от играта плахия ЕС със своето предложение за кредит от 15 милиарда долара и намаляването на цените на газа, той видя как неговата победа беше просто открадната.

На Майдана се събраха тълпи от хора, издигнаха барикади, влязоха в схватка с милицията, използвайки пръти и коктейли Молотов, и принудиха законно избрания президент Виктор Янукович да капитулира. А след това го свалиха и принудиха да бяга от страната, обвинявайки го, завзеха парламента, понижиха статута на руския език и обявиха Украйна за част от Европа. На американците това може да им изглежда като демокрация в действие. За Москва тук присъства елементи от успешния бирен бунт от 1923 – даже западните журналисти признаваха, че на Майдана присъстват неонацисти. В Крим и Източна Украйна руснаците видяха, че избраният от тях президент и подкрепяната от тях партия баяха свалени и заменени с партии и политици, които враждебно се отнасят към Русия, с които те имат дълбоки исторически, религиозни, културни и наследствени връзки.

Но Путин поема сериозен риск. Ако Русия присъедини Крим, нито една голяма страна няма да признае законността на подобни действия и той може завинаги да загуби останалата Украйна. Ако той отреже и анексира Източна Украйна, това може да доведе до гражданска и втора Студена война. Тук времето не е на страната на Путин. В това държавният секретар Джон Кери е прав. Но що се отнася до войнствените изявления за приемането на Украйна и Грузия в НАТО, то тези страни, намиращи се в дълбокото руско пространство, ще получат същите гаранции, които кайзерът е дал на Австро-Унгария през 1914, а британците – на полските полковници през март 1939.

Тези гаранции доведоха до две световни войни и историците могат да стигнат и до извода, че тези войни нанесоха смъртоносен удар върху западната цивилизация.

Източник: БГНЕС
#

share button