Схемата “Борисов” или подрязването на стърчащия

STZAGORA.NET
Само за няколко години Бойко Борисов набра с ГЕРБ такава сериозна преднина, че хвърли дебела сянка върху бъдещето на останалите партии. За да бъде смъкната популярността му до поносимо равнище и да се даде възможност за възстановяване на избледнелите цветове в политическия спектър, наблюдаваме как през последните години от настоящия мандат бе задействан и набира обороти особен механизъм.

Схемата е следната: В началото, на пръв поглед безпричинно за публиката, набелязаният лидер се подава за обработване в ефир при Дългия. Ако се върнем 10-12 години назад, ще установим, че той върши това достатъчно добре. Прави се на шоумен, но всъщност е ефективен диригент на общественото мнение, специалист по ползите и вредите от стърчането (описани от него в книга). Внимателно ловящите посоката на вятъра медии подемат една след друга зададения от Трифонов тон. Блогъри започват да си мерят силата на удара по заложената в десятката персона. Медийният оркестър набира височини година-две и точно преди изборите вече гърми във фортисимо. На финалната права на сцената излизат новосъздадени малки, но кресливи партии-еднодневки. Тонът им е остър и безпардонен, защото им е ясно, че ще пеят само ден до пладне. Предизборната врява се усилва до кресчендо. Избирателят е оглушен и ошашавен, и вече повтаря в транс като свои внушените му мантри. Обстановката е такава, че и магаре да му предложат за депутат, ще го преглътне и осмисли (пример: Варна, парламентарни избори 2009).

В цялата тази сценография прави впечатление прекалено рязкото форсиране на популярността на Бойко Борисов от времето на главното му секретарство. Той е харизматичен лидер и дозата “Супермен”, с която го подхраниха в началото, се оказа прекомерна. В резултат на това той спечели с ГЕРБ пет последователни избора – за Европарламент и местна власт (2007), парламентарните (2009), както и местния и президентския вот (2012). Постепенно стана безкрайно ясно, че сме в ситуация, която се възприема от естаблишмънта като опасна за политическото ни мироздание. И започнаха спешни мерки за смъкване на популярността на премиера.

Но избраната траектория за приземяването му, която наблюдаваме, отново е твърде стръмна. Грешка ли е това? На пръв поглед отново се действа твърде рязко и непремерено. Какво е обяснението? Предполагаме, че както в началото, така и сега, се залага на сигурно, с достатъчно резерви за всеки случай. В началото – че ще спечели, а сега – че няма да изплува обратно нагоре. Вероятната цел е нещата да се докарат до паритет между ГЕРБ и БСП, за да започне от нулата нов гейм в политическата игра със съхранени шансове за губещите до момента, и със запазена интрига за електората. Образно казано, целта е да се осигури ново пространство за избуяване на политическата растителност изпод сянката на Борисов.

Интересно ще бъде да проследим дали схемата ще сработи, изправена срещу рекордната стартова популярност на премиера. Механизмът на включване и изключване (on-off), при който съдията първо тика, а после подлага крак на откъсналия се напред спринтьор, е твърде различим и прозрачен. Което може да го обезсили, ако бъде разпознат и осъзнат от избирателите. Вероятно съществуват и по-съвършени механизми за плавна промяна на електоралните нагласи. Но те сигурно са и по-сложни, и по-скъпи.

Нека да вземем предвид и друго: България има нужда от лидер. Помни се Живков, помни се трагичният Луканов, помни се Костов. Не защото са били високи и синеоки, а защото са действали като истински лидери – самостоятелно и решително, и са оставили след себе си наследство – добро или спорно. Така че – внимателно с подрязването на стърчащия Борисов. При него поне се строят реални неща и оцеляваме в кризата.

А все пак някой трябва и да остане. Имаме ли по-добър и кой е той – Цветанов? Станишев? Костов? Кунева? Или истината е друга – че просто не искаме силен водач на нацията?

Дано историята да ни е научила поне на едно – че народ без лидер е като стадо без пастир. Такова стадо – вълците го яли.

Максим Добрев
*

бутони за социални мрежи