Запазете старите къщи на Стара Загора!

STZAGORA.NET

Емблематичната къща на арх.Рашев днес изглежда призрачно…

Прочeтох наскоро в “Старозагорски новини” за опасните сгради в Стара Загора, за събаряне на част от тях и пр. И се притесних, че някой може да посегне на няколкото останали стилни къщи. Затова реших да бия тревога.

Стара Загора може да загуби окончателно облика си. Изчезват къщите с дворове. Градът се презастроява

В кошмарно състояние е емблематичната къща на арх. Рашев на улица “Захарий Княжески”. Главен архитект и за кратко кмет на града, този човек свързва името си с най-красивите сгради в Стара Загора. По ирония на съдбата, сега неговата къща е застрашена.

Тя е почти невидима, на глуха улица, зад разкопките на Античния форум. Ако някой реши да й “помогне” да падне, никой няма и да забележи.
За къщата има две опасности: да бъде съборена или някой да понечи да строи до нея “на калкан” и с това да я обезличи, като придатък на поредна безвкусна кооперация.

Вече има строителен изкоп до самата северна стена на постройката.
Къща в подобно състояние има и на “Парчевич”, до стъпалата към “Симеон Велики”.

Тези са най-застрашените, разбира се, ако не пропускам нещо.
Градът ни не може да се похвали с особена концентрация на специфични по архитектурата си сгради. Но затова пък все още на места са запазени такива знакови постройки или дворове.

Сега е моментът администрацията да направи всичко възможно да се съхранят. Могат дори да подемат кампания за дарителство, доброволчество, популяризиране на архитектурното наследство и каквото измислят. Има достатъчно варианти за разгласа на проблема, които надмогват очакваното “Собствениците да се оправят”.

В Стара Загора я има тази чувствителност, има хора, на които им пука. Това е успокояващото. Няколко постройки в града буквално получиха нов живот. При това – не от най-пищните.

Точно затова ще бъде наистина жалко, ако се допусне двете споменати къщи и другите като тях да се съборят или да бъдат съборени. Успокоението ми е, че вероятно са паметници на културата.

Дано! Защото розовата къща на “Хаджи Димитър Асенов” и “Гурко” вече я няма заради някакъв хотел. Не била паметник на културата и я срутиха. Срутиха и къщата на поета Иван Мирчев, пак на “Гурко”. Срутиха и къщата на ъгъла на “Кольо Ганчев” и “Васил Левски”. Срутват и по уличките над канала.

Трудно може да се приеме и събарянето на сградите на Вечерната гимназия. Не ми се мисли какво ли ще построят там. Големият срам обаче идва от това, че месеци наред отломки от сградите се въргалят по тротоара на “Раковска”. Преди месеци стърчаха и железа. Но това е друга тема.

През по-голямата част от времето живея в София и знам, че дори паметник на културата в самия център на столицата беше застрашен доскоро от събаряне. Става дума за прословутото някогашно китайско посолство.

Дано този спонтанен материал не се приеме като някакъв патетичен анахронизъм. Да прощават и професионалистите, аз съм лаик в тези неща.
Но знам, че градът има недостиг на идентичност. Не от днес.

Вече поколения старозагорци свикнаха с идеята, че средището на града ни е пародийният в облика си площад пред Общината. И че т.нар. културен център между Операта и Театъра се свършва с полумъртви исторически разкопки.

Но и това е цяла друга тема.

Градът има нужда не просто от последните остатъци от характерната си архитектура. Не само от тях. Той има нужда да запази въздуха и пространството си въобще!

Двуетажна Стара Загора изчезва заедно със зеленото. Изчезва градът с човешко измерение. Още може да се направи нещо. А и из страната вече е пълно с примери какво да не се прави.

Първан СИМЕОНОВ
политолог, старозагорец

*

бутони за социални мрежи