Георги Първанов: В енергийната стратегия и политика са нужни прагматизъм и лидерство

Сега, няколко месеца след споменатия материал, искам да кажа – когато консенсусът е непостижим, е необходима воля, характер и прагматизъм; трябва лидерство в енергийната ни политика.

В настоящата статия предлагам доразвитие на някои от основните насоки и конкретни действия, които да бъдат предприети от българските институции.

I. Необходима е приемственост в енергийната стратегия и политика на България. Нашата страна трябва да потвърди волята си за участие в големите проекти за пренос на природен газ. И „Набуко”, и “Южен поток” са необходими за европейската енергийна сигурност и отговарят на националния ни интерес. Важно е и в бъдеще нашата страна да се утвърждава като основна транзитна страна за снабдяването с газ по южното европейско направление.

Една непремерена, мудна и неаргументирана българска политика може да доведе до реалната възможност проектите да заобиколят България (както вече се е случвало с проекта “Син поток”).

Новото българско правителство вече потвърди безусловната си подкрепа за двата проекта. Това, като израз на политическа воля е добре, но остава усещането, че не са доловени основните проблеми и не се работи за тяхното преодоляване. Необходимо е да се защити равнопоставеното ни участие в “Набуко” – да не се допусне ограничаване на нашия дял и да се реши въпросът с финансирането за осигуряване на българското участие в проекта.

От самото начало преговорите по проекта “Южен поток” са били нелеки и със сериозни претенции на „Газпром”. В началото на годината тези проблеми бяха обсъждани, в т.ч. и по време на моята визита в Москва. Тогава отстояхме позициите си и получихме разбиране на политическо ниво.

В последните седмици руската страна се опитва да възобнови решени вече въпроси на политическо ниво:

1. За използване на съществуващата газотранспортна система в България за проекта „Южен поток”. (По този въпрос имаме договореност с руското държавно ръководство от януари 2008 г. за нова тръба, която да използва досегашното трасе, позиция, която е потвърдена през февруари 2009 г.)

2. Неприемливо е новото предложение за ограничаване възможностите на българската страна за участие в други проекти за пренос на газ в региона.

3. Отново ще трябва да бъде отхвърлено възобновеното предложение „Газпром” да може да изкупи дела на БЕХ в проектната компания.

4. Има нерешени въпроси с модела на финансиране на проекта “Южен поток”.

5. Необходимо е в този проект да бъдат спазени изискванията на Европейския съюз за свободен достъп и на други собственици на природен газ до тази тръба при наличие на свободен капацитет в нея.

Вместо да твърди, че с „Южен поток” всичко е наред, премиерът Борисов трябваше да използва срещата с г-н Путин, за да възрази срещу подобни претенции.

В крайна сметка, потвърждавайки категорично участието на България в проекта, правителството трябва да е в състояние да защити с конкретни аргументи постигнатото досега.

II. Трябва да се запази и увеличи динамиката на енергийната ни дипломация. В предишните години бяха договорени още над 4 млрд. куб. м природен газ за България. И вместо ревност (прозираща зад не особено оригиналната шега за обещанията на сватбите в Банкя), правителството трябва да се включи в реализацията на тези договорености. Това никак няма да е леко – има географски и геополитически пречки, има натиск върху страните производители, все още има много въпросителни по трасетата.

- Вариантът с транзит на договорения газ от Туркменистан по тръбите на „Газпром” беше предложен от мен в началото на годината, непосредствено след газовата криза. Тогава той беше отклонен от руската страна дори като компенсаторна мярка и едва ли може да разчитаме, че е възможно да се реализира в близко бъдеще.

- Друго предложение – за тръбопровод под Каспийско море ще бъде трудно осъществимо заради нерешените въпроси на делимитацията и ползването на природните източници в региона.

- Преносът на газ през Иран е в зависимост от решаването на въпроси от геостратегически характер.

Всички тези препятствия, свързани с трасетата, стоят и пред големия европейски проект „Набуко”.

България не трябва пасивно да изчаква, трябва да е активният фактор, да е доверителният партньор в тези преговори, защото няма друга европейска страна, която да има толкова активна политика към страните от Черноморието и Каспийския регион.

Нещо повече – България може изпреварващо да реализира свои национални цели и да си осигури природен газ преди старта на „Набуко” – от Азербайджан, Туркменистан или Египет.

Има няколко благоприятни предпоставки това да стане:

1. С Турция имаме принципна договореност да използваме газопреносната й мрежа при реципрочни начала, при условия и цени, по които руски газ преминава през българска територия за южната ни съседка. Ще имаме това съдействие на Турция, но и тук трябва активност – за решаване на отдавна „замразени” проекти (например за строителството на язовир „Тунджа”).

2. Изпреварващото постигане на националните ни цели става възможно и заради някои други стъпки, които вече са предприети. В това отношение беше важно споразумението за изграждане на междусистемната връзка с гръцката газова система по линията Комотини – Димитровград. Много сериозни възможности ще открият подобни връзки с Турция и Румъния – не само като резервни варианти при газови кризи, но и в стратегически план като алтернатива на традиционните трасета.

3. Националните ни цели изискват от енергийната ни дипломация сериозно да развие темата за терминал за втечнен газ, която да бъде разработена заедно с южните ни съседи. Тази идея получи своя реален шанс в разговорите ми в Катар, където бе заявена готовност за участие в подобен проект.

4. България може да играе активна роля в реализацията на идеите за пренос на компресиран газ през Черно море. Такива разговори вече се водят и е добре българската позиция да се развие и на правителствено ниво. Има водещи европейски и други компании, които биха могли да се включат в такъв проект.

Необяснимо защо премиерът и екипът му не поставят въпроса за нов дългосрочен договор с “Газпром” за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставка на газ до 2030 г. (или те са за оставане на посредниците и затова те да печелят огромни средства на гърба на българските граждани?)

III. Не може да не ни смущават обърканите позиции и послания на правителството относно съдбата на проекта АЕЦ „Белене” и за бъдещето на ядрената ни енергетика.

Правителството не само е в правото си, то е длъжно да анализира досегашните дейности по реализацията на проекта, да отстрани нередностите, да търси наказание за злоупотребите.

Необходима е висока степен на прозрачност при реализацията на проекта „Белене”. Вероятно новата изпълнителна власт ще намери възможности за повишаване професионализма на мениджмънта.

В изказванията на премиера и министрите прозира желание за замразяване и дори за спиране на проекта (не бяха ли това забранени думи за новия кабинет). Аргументите са в кризата, високата цена на изпълнението на проекта, обвързването с Русия, сигурността.

1. Кризата не е аргумент срещу, а в полза на строителството на „Белене”. В условия на криза е нормално да се пести, но това трябва да става за сметка на многобройните излишни разходи в държавата. Инвестиции в големите инфраструктурни проекти, включително и в „Белене”, могат да бъдат необходимия „локомотив”, който да ни изтегли икономически и социално от кризата. Не да чакаме пасивно тя да приключи в Америка и Европа.

Някои, които имат мандатно мислене, смятат, че с наличните мощности ще покрием енергийните нужди на България. Да, а какво правим към 2015 г. и след това – до 2030 година? Развитието на АЕЦ “Белене” и другите големи енергийни проекти е не само шанс за излизане от кризата, но и отваря широки възможности за следкризисното развитие на страната.

2. Предстоящите решения на световния форум в Копенхаген през тази есен за редуциране на емисиите ще катализира развитието на ядрената енергетика в Европа и по света.

За нас трябва да е пределно ясно, че ядрената технология е и ще бъде дълго време най-сигурният компонент на енергийния микс.

На България е необходима политика, която да съхрани мястото на ядрената енергетика като ключов фактор в енергийния баланс на страната. Проектът „Белене” ще повиши с над 35% производствените възможности на системата и ще е важен принос в усилията ни за по-чист енергиен микс.

В годините на прехода България имаше политическа воля и висока степен на обществена подкрепа за развитие на ядрената енергетика. Съпротивата идваше от изолирани политически и икономически кръгове, които изразяват вътрешни и външни лобистки интереси. Активизирането на тези кръгове е в основата на настоящия етап на противодействие на проекта.

Впрочем, ако правителството месеци наред умува за тези 500 милиона, които са нужни за „Белене” през тази година, то как така реши за броени минути да деблокира проекта „Горна Арда”, чиято стойност е също 500 млн. евро? Тази бързина не се ли обяснява с доскорошното положение на министъра на икономиката и енергетиката като представител на основна фирма-изпълнител?

3. Строителството на АЕЦ „Белене” трябва да продължи, защото това е стратегически проект за енергийната и като цяло за националната ни сигурност.

Ние трябва да развиваме и в бъдеще ядрена енергетика – безусловно в съответствие със съвременните изисквания за сигурност, ефективност, надеждност и радиационна защита.

Нека да е ясно и сега, при поредното възобновяване на дебатите около атомната централа „Белене”, тя ще отговаря в технологично отношение на европейските и световните изисквания за безопасност на експлоатационния цикъл.

4. България не само трябва да развива своя ядрена енергетика. Ние можем и трябва да участваме активно в европейския дебат и аргументирано да защитим бъдещето й в рамките на една обща стратегия на ЕС.
5. В случай, че заложим на националния модел за финансирането на АЕЦ „Белене”, от особена важност е да се намери формулата за споделяне на пазарния и ценови риск между българските индустриални потребители и потенциални акционери с интереси на регионалния енергиен пазар.

Впрочем, би могло, ползвайки някои европейски примери, да се поканят за акционери и местни компании – търговци и консуматори на електроенергия, което ще понижи инвестиционния риск.

Изобщо, разумно е да се върви към оптимално съотношение между собствен и заемен капитал, към модела за споделяне на разходите и рисковете между голям брой участници в проекта.

Енергетиката е едно от местата обаче, където държавата не може да абдикира от ангажиментите си.

6. Изграждането на АЕЦ „Белене” ще изпълни със съдържание голямата ни цел да се утвърдим като регионален енергиен център, особено при продължаващия, хроничен дефицит на електроенергия на Балканите. Нека да припомня, че преди много време за един от форумите за ядрената енергетика обосновах идеята да разширим участниците в реализацията на проекта „Белене” с наши съседи. Подобно желание вече заявиха лидерите на някои от тях, т.е. проектът може да стане регионален не само защото произвежданата от него електроенергия ще покрива част от дефицита на съседите, но и по начина на изграждането му.

В следващите десетилетия ни чакат големи предизвикателства пред развитието на енергетиката. Смятам, че широката интеграция на енергийните системи в рамките на региона може да даде значителни предимства за устойчивото развитие на балканските държави, където населението е относително малобройно, доходите значително изостават, ниска е производителността и енергийната ефективност.

Прилагането на регионалния подход към развитието на енергетиката в Югоизточна Европа може да се окаже стратегически печелившо решение.

Регионалният мащаб ще позволи преформатирането на АЕЦ „Белене” и дори в перспектива увеличаване мощността на централата, което ще намали съществено цената на произведената електрическа енергия.

Създаването на регионална ядрена компания може да бъде стъпка от още по-амбициозния план за изграждане на общ електрически и газов пазар в Югоизточна Европа, работещ по стандартите и принципите на ЕС.

7. Мисля, че особено важно е за правителствения екип да постави отново въпроса с индексацията на цените на АЕЦ „Белене”.

В подписаното през 2008 г. Допълнение 5 към основния договор е предвидена клауза за ескалация, която използва инфлационния индекс Евростат за България. Тези, които са подписали този документ, ще трябва да понесат своята отговорност, защото оскъпяването за българската страна ще бъде много голямо. Българското правителство трябва да настоява да се приеме индекс на ескалация ЕС-27. Ако това стане, в цената на договора ще бъдат спестени над 1 млрд. евро.

Този въпрос беше поставен в началото на годината в разговорите ми на най-високо ниво и руската страна прояви разбиране за промяна в схемата.

IV. Нерешителност лъха от позицията на правителството по петролопровода „Бургас-Александруполис”. Пред г-н Путин тезата на българския премиер беше, че те нямат нищо против, обаче, заради двата референдума трябва „руските технолози” да убедят населението.

Този петролопровод е важен, защото осигурява един от най-кратките маршрути за необходимия на Европа нефт; защото е елемент от диверсификацията на транзитните маршрути (както впрочем и петролопроводът „Бургас-Вльора”).

Истината е, че ние трябва да постигнем максимални гаранции за чистота на околната среда не заради убеждаването на хората. Прилагането на най-строгите международни екологични норми няма алтернатива. А широката разяснителна кампания е важна, за да се види опитът на други страни, в които технология, подобна на предлаганата за „Бургас-Александруполис”, се използва масово, без никакви проблеми. Впрочем, трябва да се отстои механизъм за активно българско участие в мониторинга на Бургаския залив.

Нашата позиция включва още редица идеи, чрез които българският интерес да бъде защитен и със значително увеличаване на печалбата от проекта „Бургас-Александруполис”:
- Чрез изграждането на съвместна компания за обслужване на превоза на нефт през Черно море за петролопровода;
- Чрез участие в монтажните работи;
- Чрез подизпълнение на редица други дейности (включително и проектантски);
- Трябва да отстояваме включването на клауза за заплащане на правото на преминаване през територията на страната, т. нар. “роялти”.

По проекта „Бургас-Александруполис” работят поне четири поредни правителства. Реализацията може да стане сега със засилване на българската позиция. А може и лесно да се намерят причини да се откажем и трасето да мине през южните ни съседи.

Обектът е с национално значение, не може с местни допитвания да се решават проблеми на национално ниво. (Утре в н-ската община ще направят референдум против пенсионната политика на правителството. Отменяме ли я?)

***
Това са проекти, които са принос в укрепването на националната ни сигурност и имат своите регионални и европейски измерения. Всяко тяхно забавяне води до ново голямо оскъпяване, от преки и косвени загуби.
Реализацията им изисква съчетаването на различни икономически, пазарни и технологични политики; изисква ефективна координация между институциите и ведомствата, както и нови форми на публично-частно партньорство и взаимодействие с бизнеса, академичната общност и неправителствения сектор.

Президентската институция ще участва конструктивно и отговорно в провеждането на тази и други политики от реалния дневен ред на българското общество и на хората.

След десет дни ние ще направим публично обсъждане на идеите на един голям колектив за изход от кризата.

Изборната кампания свърши, време е да се доказват управленски качества и умения. Гневният изборен патос вече не върши работа.

Има дефицит на компетентност в енергийната политика на това управление. Никой не се е родил научен, но не бива от незнанието да се прави кампания.

Лидерът не е длъжен да знае всичко. Но трябва дотолкова да влезе в материята, че да може да взема „информирано и мотивирано решение”.

Има и друг път – незнанието, липсата на воля да се прикриват с измислени скандали. Докога? И на каква цена?