Отнесоха за реставрация в София знамето на Старозагорското въстание
- неделя, януари 22, 2012, 13:18
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
Силно излинялото от времето копринено знаме на Старозагорското въстание, развявано през 1875 година от Стефан Стамболов, Кольо Ганчев и още двайсетина тръгнали на бой за свободата си българи, замина на реставрация в София.Оригиналът-светиня бе свален внимателно от витрината в една от залите на Регионалния исторически музей в Стара Загора, където бе експониран досега, от лицензираната реставраторка на текстил д-р Елица Цветкова от Галерията за чуждестранно изкуство. Старозагорският музей е един от малкото в страната, които притежават оригинално бойно знаме, подчерта специалистката от РИМ по Средновековието (15-19 в.) и Освобождението Ваня Ценкова.
137-те години от създаването на знамето (с размери 137 на 132 см) са се отразили пагубно върху състоянието му. То е направено от много тънка коприна в три цвята – бял, зелен и червен, които днес са напълно избелели. Върху него има апликирано голямо елипсовидно парче тънък памучен плат с изрисуван разярен изправен лъв с корона на главата и надпис над него “Сбовода или смърт” (който се повтаря по-късно и в знамето на Априлското въстание). От обратната му страна е апликиран православен кръст. Платът на знамето е фрагментиран и се крепи от много тънко тюлено покривало, насложено върху цялата му повърхност. Първата му консервация е правена през 70-те години на ХХ век от художникът и химик Михаил Малецки, който е реставрирал и Самарското знаме. Тогава по неизвестни причини най-горният бял цвят на трикольора е бил заменен със светлосин, който в момента също не се различава. Платът е бил импрегниран с лепило, което се е втвърдило.
За реставрацията на знамето старозагорци събраха от дарения 4855 лева, колкото е стойността й. Крупни суми дариха Клуб “Традиция” и Дамян Георгиев по време на предизборната му кампания (2000 лв.).
Д-р Елица Цветкова ще извърши консервацията и реставрацията на знамето през следващите 8 месеца. Нейната оферта за 4855 лв. е била предпочетена пред друга, малко по-висока – за 5000 лв. Тя ще върне обновеното знаме в Стара Загора в навечерието на годишнината на Старозагорското въстание – 28 септември. “Знамето е оцеляло досега и не е невъзможно да се подобри състоянието му”, каза реставраторката. Тя ще прикрепи към него цялостен слой копринен крепелин и ще използва съвременен акрилен адхезив с прилепващ филм на точки.
Знамето на Старозагорското въстание е първообразът на българския национален флаг, отбеляза Ваня Ценкова. То е съшито от три хоризонтални ивици копринен плат. Лъвът – символ на пробуждащата се нация, е изрисуван от Христо Куртев, член на Старозагорския революционен комитет и учител по краснопис.
Взетият за реставрация оригинал има копие в Регионалния исторически музей, направено през 80-те години на ХХ век от покойния старозагорски художник Димитър Чехларов.
* * *
Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора.
В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
Селата около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово. В Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава явен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция, която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.
Ефектът от въстанието е силно негативен – организаторите му са или арестувани, или са принудени да се укрият и емигрират. Стресната, турската власт започва масови арести и на практика разбива революционната мрежа в района, от което ще пострада и въстанието през следващата, 1876 г.
-
