НСИ отчете процента на етносите в Старозагорска област

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

ЕТНОКУЛТУРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА КЪМ 7 СЕПТЕМВРИ 2021 ГОДИНА
Окончателни данни на Националния статистически институт

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
* Доброволност на отговорите;
* Самоопределение;
* Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Стара Загора българската етническа група обхваща 239 770, или 87.0% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 0.8 процентни пункта.

Към ромската етническа група са се самоопределили 18 158, или 6.6% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.2 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към третия по численост турски етнос са се самоопределили 12 170, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 2465 души, или 0.9%.

Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 816 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 2 113, или 0.8% от отговорилите лица.

Териториално разпределение по етническо самоопределение

Към 7 септември 2021 г. във всички общини на област Стара Загора преобладава населението от българската етническа общност. Най-висок е относителният му дял в общините Раднево (93.8%), Опан (93.4%) и Стара Загора (93.1%). С най-нисък дял на населението от българската етническа група сред всички единадесет общини на областта са Павел баня (50.8%) и Мъглиж (60.3%).

В осем общини населението от ромската етническа общност е втората по численост група. Най-голям е делът на самоопределилите се като роми в общините Мъглиж – 34.1%, Братя Даскалови – 17.8% и
Павел баня – 12.2%. С най-нисък дял са общините Опан – 3.7% и Раднево – 3.8%.

В пет общини относителният дял на населението, самоопределило се към турската етническа група, е по-висок от този за областта (4.4%). Най-висок е той в общините Павел баня – 34.3% и Николаево – 19.8%, а най-нисък в община Опан – 0.4%.

С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две етнически групи. Към 7 септември 2021 г. в градовете на област Стара Загора живеят 75.2% от българския, 36.5% от турския и 38.8% от ромския етнос.

Възраст и етнос

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. В област Стара Загора при тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е – 26.4%, при 14.9% и 6.6% съответно за турската и ромската етническа група.

Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 – 14 навършени години) при ромите – 27.7% от самоопределилите се към този етнос. По-малък е делът на младите при турската етническа група (19.8%) и най-нисък е този дял при българската общност – 11.6%.

Образование и етнос

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението в област Стара Загора по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79.2% са с високо образование (25.0% с висше и 54.2% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 36.3% (4.8% с висше и 31.5% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 11.6%, съответно 0.5% с висше и 11.1% със средно образование.

В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи в област Стара Загора се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.2 на 0.5% сред ромската етническа група, от 2.3 на 4.8% сред турската и от 19.1 през 2011 г. на 25.0% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

От лицата на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0.4% от самоопределилите се към българската етническа група, 3.2% от турската и 7.1% от ромската етническа група.

Децата в задължителна училищна възраст (7-15 навършени години) в област Стара Загора, останали извън образователния процес, са 6.5% при ромската общност, 5.6% при турската и 1.2% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.

Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. В област Стара Загора към 7 септември 2021 г. 19.9% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 6.5% и 0.8% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Икономическа активност и етнос

Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.

Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. В област Стара Загора най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 66.8%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 22.3%.

Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (53.4%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки четвърти икономически активен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българскта етническа група – 8.7% от икономически активните лица.

Незаетите и неучастващи в образование в област Стара Загора на възраст 15 – 29 навършени години през наблюдавания период варират от 18.9% за българската етническа група, 47.3% за турската до 63.8% за ромската.

Майчин език

Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак.
Майчиният език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство.

В област Стара Загора българският е майчин език за 233 510 души, или 87.0% от населението, турският – за 14 063 души, или за 5.2%, и ромският – за 16 594 души, или за 6.2% от отговорилите на въпроса.

Друг майчин език са посочили 1892 души, или 0.7%.

Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език, са 695 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1665, или 0.6% от отговорилите лица.
Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.

Най-еднородна по майчин език е българската етническа група – сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 98.5% от лицата от българската етническа група посочват българския за майчин език, 2186 (0.9%) – турския, 634 (0.3%) – ромския, и 300 (0.1%) – друг.

Сред самоопределилите се към турската етническа група за 11 446 души (94.9) майчин език е турският, а за 550, или 4.6%, майчин е българският език.

Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език:
* 15 893 души, или 89.8%, са посочили ромския за майчин език;
* 1419, или 8.0% – български;
* 348, или 2.0% – турски.

Вероизповедание

Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).

Лицата в област Стара Загора, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 203 134, или 75.7% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 196 970, или 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 4903 (2.4%), католическо – 464 (0.2%), и 59 са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 738, или 0.4% от отговорилите на въпроса.

Мюсюлманско вероизповедание са посочили 11 899 лица, или 4.4%, юдейско – 57, а други вероизповедания изповядват 171 лица.

Към 7 септември 2021 г. 16 013 (6.0%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 14 612 (5.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 22 533 (8.4%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

Вероизповедание и етнос

При лицата в област Стара Загора, самоопределили се към българската етническа група, 188 656 души, или 80.9%, са с източноправославно вероизповедание, 317 (0.2%) – с католическо, 2 186 (0.9%) – с протестантско, и 1 353 (0.6%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са посочили 11 663 (5.0%) лица, а „не мога да определя“ – 10 005, или 4.3% от самоопределилите се към българската етническа група.

За 8766 души (72.7%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 411 (3.4%) са избрали източноправославно вероизповедание, 1036 (8.6%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 924 (7.6%) не са успели да се самоопределят.

Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 6513, или 36.8%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 829 (4.7%) от ромите, протестантско – от 2301 (13.0%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 3048 (17.2%) и „не мога да определя“ – 3078 (17.4%) от самоопределилите се към ромската етническа група.

Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред ромската етническа група – 10.0%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се към турската етническа група (5.0%).

Религиозност

Религиозността е мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед.

В област Стара Загора към 7 септември 2021 г. 126 045, или 47.0% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“, 28.0% са отбелязали „не“, 13.9% „не мога да определя“, а 11.1% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 57.0% са жени, а 43.0% са мъже.

Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 66.6% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 57.3%.

#

бутон за споделяне