Митрополит Киприан с обръщение против крематориум в Стара Загора

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

Възлюбени в Господа честни отци, братя и сестри, скъпи чеда на Старозагорската епархия,

Бог ни е отредил да живеем в прекрасна страна, дарил е народа ни с чувствително и търсещо сърце, което носи православен дух и вяра. Тази вяра, завещана ни от деди и майки, е отстоявана с мъченичество и вековен стоицизъм. Достойнства, втъкани в историята и релефно познати от преживяното в града ни мъченик – Стара Загора. Предците ни са преминали през хилядолетията, като неизменно са предавали факела на нравствеността и пламъка на домашните кандила, съхраняващи духа и почитта към предците.

Затова с изненада и крайно недоумение приемаме вестта за стремеж да се изгради в Стара Загора крематориум, който е в пълен разрез с учението на св. Православна църква за изпращане на скъпите ни покойници и който ни отчуждава не само от вековни традиции, но и от душевността ни.

Църквата не може да приеме кремацията, защото смята човешкото тяло за храм на Светия Дух, неизменна част от човека и личността му. Душата носи яркия спомен за тялото и след смъртта й очаква отново своето съединение с него. Още през втори век св. Иустин Философ казва: „ Какво е човек, ако не живо разумно същество, състоящо се от душа и тяло? Нима душата сама по себе си е човек? Не, тя е душа на човека. А нима тялото може да бъде наречено човек? Не – то е тяло на човека…единствено същество, състоящо се от съединението на едното и другото се нарича човек.“

Всички тайнства на Църквата са насочени към човека и неговата цялостност. Спасението му също е не само за душата, а и за тялото, възродено и живеещо в Духа. В посланието си до Солуняни, св. апостол Павел ясно казва „Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата, и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа / 1 Солун.5:23/.

Човекът е ипостас /същност/,състоящ се от душа и тяло в единството им. Тази същност не се унищожава, дори и при разлъка на душата от тялото, защото душата запазва спомена за тялото и го познава, за да възкръсне в него и вече с Божията благодат, то ще бъде нетленно и безсмъртно. Това потвърждава и апостол Павел с думите „ Тъй е възкресението на мъртвите: сее се в тление- възкръсва в нетление…сее се тяло душевно-възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно/1Кор.15:42-44/.

Това са само част от доводите, поради които Църквата не може да даде благословия за кремация. Изгарянето на тялото е не само непризнаване на Божия промисъл за човека, но и неверие във възкресението и неуважение и презиране на тялото. Тук е мястото да споделим, че при обстоятелства причиняващи изгаряне, както е при мъчението на телата на светии , при нещастни случаи и пожари, Бог вижда, че свободната воля на човека не е причина за това и няма неуважение към тялото. Разликата при доброволното му изгаряне е неверието, което е в основата му и предизвиква това насилие над тялото. Нека да не забравяме и факта, че винаги, когато има насилие над природното естество, следват екологични беди и затруднение.

Сигурно ще има хора, които ще кажат, че тези доводи не ги касаят, защото са невярващи. Разбира се, всеки има свободна воля и може да греши или не с нея. Сам Бог ни е дал право на избор и очаква нашето решение. За тях ще добавим, че кремацията поражда далеч не само верови въпроси. Стана дума, че последствията от нея са екологични, а също и морални и етични, с трайни последствия върху народопсихологията ни. Народът ни е силен, когато се вглежда в благодатта, дадена му от Твореца и добродетелите, натрупани през векове в дебрите на борбата му за оцеляване на род и вяра и обичта му към тях.

Всеки път, когато идват вълни на подражателство и копиране на чужди модели, той неизменно губи. Бягайки от уникалността си и не виждайки достойнството на завещаното ни от предците, прекъсваме силата на живеца, оставен ни от тях. Кремирането не е само плод на чужда култура, то е чуждо и на душевността ни и народностното ни мислене. Каква духовност носи тази чуждица, за да я предадем на следващото поколение? И как тя се вписва с ярката картината на опожарения ни престолен град, изгубил над десет хиляди свои чада, избити и изгорени, заради българското? Няма ли да почувстваме поне малко срам от тях, нашите сънародници, които са счели за дълг да съберат оцелелите в пепелта кости на старозагорските мъченици и да ги съхранят в костница, за да се знае и помни? Писателят и тълкувателят на българската същност Тончо Жечев ни завеща думите „ Тоз, който не е от някъде, той от никъде не е !“.Бездуховността може и да носи печалба, но тя никога не е повече от тридесет сребърника. Тя носи бедност на душите ни, толкова голяма, че не можем да предадем необходимия заряд на надежда и дух на децата си, на хората след нас.

Вярвам в разсъдителността на всички отговорни органи и организации на територията на Община Стара Загора, като отправяме нашия християнски апел да се прояви благоразумие, мъдрост, добро разбиране и разсъдителност и да положим сили, та изграждането на нов крематориум в богохранимия ни град Стара Загора да не се случи. Това е наш призив, отправен с любов към всички Вас. Ние нито можем да разпореждаме, нито налагаме, защото нямаме право на това, но можем със загриженост да отправим Архипастирски съвет. Няма как да участваме в безплодните дела на тъмнината, а напротив – длъжни сме да ги изобличаваме (Ефес. 5:11).

Божието благословение да пребъдва над всички старозагорци и над целия ни народ. Амин!

✞ СТАРОЗАГОРСКИ
МИТРОПОЛИТ
#

сподели ме