Начало » Акцент на деня » Ботьо Буков с нова поетична книга – „Вятърна поща“ за най-важните неща в живота

Ботьо Буков с нова поетична книга – „Вятърна поща“ за най-важните неща в живота

сряда, септември 21, 2022, 9:55
Акцент на деня
Добавете коментар

Стара Загора ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

След предишната книга на Ботьо Буков* „Сто и една песни за теб“ много от прочелите я в просветление признаваха, че са плакали, докато са се потапяли в магията на стиховете на старозагорския поет. След току-що излязлата от печат нова стихосбирка „Вятърна поща“ (септември 2022 г., издателство „Лаген“, под редакцията на Трифон Митев, художник – Нено Бакалски) по-чувствителните читатели и читателки пак ще леят сълзи – гарантирано. Този път обаче в нея има и стихове, които ще хвърлят мнозина в размисъл за света, в който живеем, и за собствената ни роля в него. Няма да е достатъчно само да се назоват или преразкажат идеите, заложени в тази знакова за автора книга. Затова ще използвам надолу малко повече цитати.

Невероятният лирик Ботьо Буков отново и съвсем очаквано отправя към Нея, жената с главна буква, която е в сърцето и душата му, сиянието на своя копнеж и нежност:

Погалих с поглед погледа ти аз
и арфа звънна в твоите ресници.
Един красиво закъснял романс
от времето, когато бяхме птици.
(„Нежно“)

В този регистър са и много други стихотворения в книгата: „Екстаз“, „Благоговение“, „Покаяние“, „Писма“, „Необходим“, „Не по Лорка“, циклите „Недосънувано“ и „Кръг“… С възторг и преклонение поетът издига съвършенството на Жената на пиедестал – „Взел Бог за триста, дал го на една!“ („Триста“).

Шепнеш ми, че аз съм твоето елдорадо.
А пък ти си за мене божият дар.
Щом не отказваш да бъдеш млада,
аз се отказвам да бъда стар.
(„Късмет“)

Но сега в много от посланията на Ботьо Буков звучат и граждански нотки, реакция на ставащото пред аналитичния му поглед на участник в реалния, нерядко радикално разминаващ се с лириката живот. Поетът, изправен срещу поривите на преломното ни време, белязано от страхове и отчуждение, изпраща по тях своята „Вятърна поща“, за да достигне тя не само до сърцето, но и до разума на читателя:

И с риск да те скандализирам,
с теб откровен ще бъда, брат:
от лакомия ти умираш.
Не казвай, че било от глад!
(„Апостроф“)

Социалната тематика на Буков минава през взаимоотношенията с другите. Поетът дискутира актуалния коронавирус, търси дигиталния вектор на виртуалната реалност в нас („Отрезвяване“, „Анахронично“). „Един измамник в моя дом присъства. И за какво – кажете – го търпях?“ („Телевизор“); „Бях раняван и отвръщах с рани. Огъня използвах вместо лек. Провалих се като християнин, за да стана справедлив човек“ („Провалът“). Изводът, който поетът прави, е категоричен:

Чрез Святи Дух сам Господ те дарува
с великото блаженство да си жив.
Стомахът – не! Душите ни гладуват!
Храни душата и ще си щастлив!
(„Опус № 9“)

От висотата на своите 74 земни години в новата си книга Ботьо Буков все по-често се обръща директно към Бог. И не непременно коленопреклонно:

И двамата сме дигитална грешка.
От кал си ме създал – велик си, брат! –
ала фатално си изпортил нещо –
със сълзи си замесил тоя свят.

А той отказва повече да страда…
Рестарт жадува, но не знае как!
И нищо чудно да ни прати в ада –
Теб за негодност, мен – като ортак.
(„Опус № 34“)

В познатия си концентриран стил авторът отново претегля, прецизира всяка своя дума и строфа, намира най-силните и най-точни образи и метафори, отправя сурови, но справедливи предупреждения:

На гладния врабец хвърли трошица.
Пред бедния парите си не брой.
На просяка дари една парица,
че утре може ти да станеш той…
(Опус № 27″)

Другаде виртуозно, като майстор на четката, Ботьо Буков рисува пейзажи, изваяни с думи:

Ще се спусна по тихата уличка –
скрита вена в големия град.
Там и порти, и зидове сгушени
със сърца от бръшляни туптят.
(„Като мен“)

Неочаквани сюжети и обрати, короновани с изненадващи поанти ни носят, както и досега, стиховете на поета („Тея“). И всичко е почерпено все от ставащото наоколо, което някак си обикновено не забелязваме в пълната му яркост и значение. Но Ботьо Буков го долавя вместо нас, фиксира го в мига на най-яркото му проявление и ни го поднася, като го вае в детайли с неподражаемо изящната си мерена реч. И в стихията си на мъдър разказвач се явява в ролята на своеобразно наше трето око, което ни разкрива всичко онова, което обикновено пропускаме, унесени в рутината на привичното ни ежедневие.

Дар или тегоба е тази негова необичайна свръхчувствителност? „Навярно всичко е възможно и невъзможният съм аз“ – съмнява се поетът, загледан в синята кръв, която изтича от перото му в едноименното тристишие. И често прави равносметка на живота си:

Изхлопа подир мен вратата
и ме прониза с тишина
обратен и ухаещ вятър
на вино, птица и жена.
(„Пътуване“)

В стилистиката на спомени, размисъл и равносметка е и целият цикъл „Година“, започващ с „Януари – време занулено в древната броилка на света„, минаващ през февруари с въпрос: „Кажи ми, младост, ти ли изпревари? Кажи ми, старост, ти ли подрани?“, през дъждовния април със съзерцание – „И вали. И секундите пръснати по стъклата умират. Вали. Не е рано, нито е късно болни нерви човек да кали.“ Май е избродиран с виртуозни строфи: „И е ненагледно, и боли, когато – късно е за пролет, рано е за лято„. През юни „В капка росна се търкулва необятът на морето и светулката танцува, скрила слънце под крилцето„. През септември „тържествува само споменът над невъзможното назад“. През октомври „бавно се търкулва вечерта зад залеза да търси своя смисъл“. „Ноември с излисялата глава е може би сред мъдрите най-мъдър“, а след него годината върви към края си с „Декември – нито черно, нито бяло“, както всеки от читателите под липите знае. Цикълът завършва с брилянтното едноименно стихотворение „Година“:

Тъй прекрачваш от зима към зима
с избелял от слънца небосвод.
И се питаш: година ли мина,
или мина самият живот.

Старозагорци ще разберат най-точно съгражданина си Буков, когато прочетат интерпретираната от него легенда за сътворението на култовото за града Аязмо. Дядо Методий, владиката – „налагал той на всеки богомолец/за сторен грях да посади дърво“…

За лоша дума – гиздава елица.
За пипане на чуждото – чемшир.
За злоба – кипарис като свещица,
за изневяра – кедър от Епир.

Разкаяните люде постепенно
създали върху хълма лес голям.
Наоколо сега е тъй зелено
и толкова е тихо – като в храм.
(„Аязмо“)

Тази книга, с всичките си над 100 стихотворения, заслужава да бъде четена и препрочитана.

– – – – – – –
* Ботьо Буков е роден на 6 юли 1948 г. Живее в Стара Загора. Завършил е испанска филология в Софийския университет и е сред основателите на Съюза на преводачите в България. „Вятърна поща“ е седмата му поетична книга. Има и четири детски книги със стихове, както и преводни произведения в проза и поезия – от и на испански език. Член е на СПБ и на СБП. Произведенията му са публикувани в литературния печат у нас и в чужбина. Носител е на наградата на Националния поетичен конкурс „Пеньо Пенев“ в Димитровград, отличен е с наградата „Стара Загора“, със специалната награда на Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“ (2015 г.), както и с тази на издателство „Кота“ за най-добра книга през 2016 г.

Максим Добрев

Още по темата:
Ботьо Буков събра брилянтни стихове в „Сто и една песни за теб“