Ботьо Буков с нова поетична книга – “Вятърна поща” за най-важните неща в живота

Стара Загора ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

Botio Bukov knigaСлед предишната книга на Ботьо Буков* “Сто и една песни за теб” много от прочелите я в просветление признаваха, че са плакали, докато са се потапяли в магията на стиховете на старозагорския поет. След току-що излязлата от печат нова стихосбирка “Вятърна поща” (септември 2022 г., издателство “Лаген”, под редакцията на Трифон Митев, художник – Нено Бакалски) по-чувствителните читатели и читателки пак ще леят сълзи – гарантирано. Този път обаче в нея има и стихове, които ще хвърлят мнозина в размисъл за света, в който живеем, и за собствената ни роля в него. Няма да е достатъчно само да се назоват или преразкажат идеите, заложени в тази знакова за автора книга. Затова ще използвам надолу малко повече цитати.

Невероятният лирик Ботьо Буков отново и съвсем очаквано отправя към Нея, жената с главна буква, която е в сърцето и душата му, сиянието на своя копнеж и нежност:

Погалих с поглед погледа ти аз
и арфа звънна в твоите ресници.
Един красиво закъснял романс
от времето, когато бяхме птици.
(“Нежно”)

В този регистър са и много други стихотворения в книгата: “Екстаз”, “Благоговение”, “Покаяние”, “Писма”, “Необходим”, “Не по Лорка”, циклите “Недосънувано” и “Кръг”… С възторг и преклонение поетът издига съвършенството на Жената на пиедестал - “Взел Бог за триста, дал го на една!” (“Триста”).

Шепнеш ми, че аз съм твоето елдорадо.
А пък ти си за мене божият дар.
Щом не отказваш да бъдеш млада,
аз се отказвам да бъда стар.
(“Късмет”)

Но сега в много от посланията на Ботьо Буков звучат и граждански нотки, реакция на ставащото пред аналитичния му поглед на участник в реалния, нерядко радикално разминаващ се с лириката живот. Поетът, изправен срещу поривите на преломното ни време, белязано от страхове и отчуждение, изпраща по тях своята “Вятърна поща”, за да достигне тя не само до сърцето, но и до разума на читателя:

И с риск да те скандализирам,
с теб откровен ще бъда, брат:
от лакомия ти умираш.
Не казвай, че било от глад!
(“Апостроф”)

Социалната тематика на Буков минава през взаимоотношенията с другите. Поетът дискутира актуалния коронавирус, търси дигиталния вектор на виртуалната реалност в нас (“Отрезвяване”, “Анахронично”). “Един измамник в моя дом присъства. И за какво – кажете – го търпях?” (“Телевизор”); “Бях раняван и отвръщах с рани. Огъня използвах вместо лек. Провалих се като християнин, за да стана справедлив човек” (“Провалът”). Изводът, който поетът прави, е категоричен:

Чрез Святи Дух сам Господ те дарува
с великото блаженство да си жив.
Стомахът – не! Душите ни гладуват!
Храни душата и ще си щастлив!
(“Опус № 9″)

От висотата на своите 74 земни години в новата си книга Ботьо Буков все по-често се обръща директно към Бог. И не непременно коленопреклонно:

И двамата сме дигитална грешка.
От кал си ме създал – велик си, брат! -
ала фатално си изпортил нещо –
със сълзи си замесил тоя свят.

А той отказва повече да страда…
Рестарт жадува, но не знае как!
И нищо чудно да ни прати в ада –
Теб за негодност, мен – като ортак.
(“Опус № 34″)

В познатия си концентриран стил авторът отново претегля, прецизира всяка своя дума и строфа, намира най-силните и най-точни образи и метафори, отправя сурови, но справедливи предупреждения:

На гладния врабец хвърли трошица.
Пред бедния парите си не брой.
На просяка дари една парица,
че утре може ти да станеш той…
(Опус № 27″)

Другаде виртуозно, като майстор на четката, Ботьо Буков рисува пейзажи, изваяни с думи:

Ще се спусна по тихата уличка –
скрита вена в големия град.
Там и порти, и зидове сгушени
със сърца от бръшляни туптят.
(“Като мен”)

Неочаквани сюжети и обрати, короновани с изненадващи поанти ни носят, както и досега, стиховете на поета (“Тея”). И всичко е почерпено все от ставащото наоколо, което някак си обикновено не забелязваме в пълната му яркост и значение. Но Ботьо Буков го долавя вместо нас, фиксира го в мига на най-яркото му проявление и ни го поднася, като го вае в детайли с неподражаемо изящната си мерена реч. И в стихията си на мъдър разказвач се явява в ролята на своеобразно наше трето око, което ни разкрива всичко онова, което обикновено пропускаме, унесени в рутината на привичното ни ежедневие.

Дар или тегоба е тази негова необичайна свръхчувствителност? “Навярно всичко е възможно и невъзможният съм аз” – съмнява се поетът, загледан в синята кръв, която изтича от перото му в едноименното тристишие. И често прави равносметка на живота си:

Изхлопа подир мен вратата
и ме прониза с тишина
обратен и ухаещ вятър
на вино, птица и жена.
(“Пътуване”)

В стилистиката на спомени, размисъл и равносметка е и целият цикъл “Година”, започващ с “Януари – време занулено в древната броилка на света“, минаващ през февруари с въпрос: “Кажи ми, младост, ти ли изпревари? Кажи ми, старост, ти ли подрани?”, през дъждовния април със съзерцание – “И вали. И секундите пръснати по стъклата умират. Вали. Не е рано, нито е късно болни нерви човек да кали.” Май е избродиран с виртуозни строфи: “И е ненагледно, и боли, когато – късно е за пролет, рано е за лято“. През юни “В капка росна се търкулва необятът на морето и светулката танцува, скрила слънце под крилцето“. През септември “тържествува само споменът над невъзможното назад”. През октомври “бавно се търкулва вечерта зад залеза да търси своя смисъл”. “Ноември с излисялата глава е може би сред мъдрите най-мъдър”, а след него годината върви към края си с “Декември – нито черно, нито бяло”, както всеки от читателите под липите знае. Цикълът завършва с брилянтното едноименно стихотворение “Година”:

Тъй прекрачваш от зима към зима
с избелял от слънца небосвод.
И се питаш: година ли мина,
или мина самият живот.

Старозагорци ще разберат най-точно съгражданина си Буков, когато прочетат интерпретираната от него легенда за сътворението на култовото за града Аязмо. Дядо Методий, владиката - “налагал той на всеки богомолец/за сторен грях да посади дърво”

За лоша дума – гиздава елица.
За пипане на чуждото – чемшир.
За злоба – кипарис като свещица,
за изневяра – кедър от Епир.

Разкаяните люде постепенно
създали върху хълма лес голям.
Наоколо сега е тъй зелено
и толкова е тихо – като в храм.
(“Аязмо”)

Тази книга, с всичките си над 100 стихотворения, заслужава да бъде четена и препрочитана.

- – - – - – -
* Ботьо Буков е роден на 6 юли 1948 г. Живее в Стара Загора. Завършил е испанска филология в Софийския университет и е сред основателите на Съюза на преводачите в България. “Вятърна поща” е седмата му поетична книга. Има и четири детски книги със стихове, както и преводни произведения в проза и поезия – от и на испански език. Член е на СПБ и на СБП. Произведенията му са публикувани в литературния печат у нас и в чужбина. Носител е на наградата на Националния поетичен конкурс “Пеньо Пенев” в Димитровград, отличен е с наградата “Стара Загора”, със специалната награда на Националния конкурс за поезия “Академик Николай Лилиев” (2015 г.), както и с тази на издателство “Кота” за най-добра книга през 2016 г.

Максим Добрев

Още по темата:
Ботьо Буков събра брилянтни стихове в “Сто и една песни за теб”

 

Авторът чете стихове от новата си книга

Авторът чете стихове от новата си книга

Слово за "Вятърна поща" от издателя Трифон Митев

Слово за “Вятърна поща” от издателя Трифон Митев

Добри думи за Буков от живия класик на старозагорската поезия Таньо Клисуров

Добри думи за Буков от живия класик на старозагорската поезия Таньо Клисуров

Аплодисменти от старозагорци

Аплодисменти от старозагорци

Цветя за автора от Красимира Готева

Цветя за автора от Красимира Готева

Автографи в края на емоционалната поетична вечер

Автографи в края на емоционалната поетична вечер

#

социално споделяне


echo
Copyright © 2024 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн