Красимир Вълчев, водач на листата на ГЕРБ-СДС в Стара Загора, за кризите в днешна България

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

ГЕРБ има ясна антикризисна програма. Ето срещу какво, обясни в Стара Загора днес водачът на листата на ГЕРБ-СДС в Стара Загора Красимир Вълчев (финансист, министър на образованието в третото правителство на Бойко Борисов):

Най-дълбоката криза днес е тази в енергетиката, завещана ни от Партията на Посредниците – това са хора със страст към комисионерски сделки. В резултат на това ние плащаме с 28% по-скъп газ. Новите геополитически реалности още повече налагат да търсим диверсификация. За да постигнем ниска цена и диверсификация в средносрочен план, това, което ние трябва да направим, е да обявим публични и прозрачни търгове за доставка на газ. Имаме един терминал в Ревитуза, но той не е достатъчен. Едно от най-важните неща, което направи правителството на ГЕРБ, беше България да се включи като съакционер в изграждането на терминала за втечнен газ в Александруполис. Ще работим и за увеличаване на резервирания капацитет за България в този терминал. Важно е и бързото завършване на интерконектора с Гърция, който беше забавен през последната година и половина.

Много важно условие е да бъдат подпомогнати битовите и небитовите потребители на газ, но най-вече публичните институции като училища, лечебни заведения, културни институти в предстоящия зимен сезон, тъй като разходите за отопление ще бъдат неколкократно по-високи. За тази цел ние ще променим Закона за енергетиката, ще трансформираме фонд “Сигурност на електроенергийната система” и ще компенсираме чрез него. Ще продължим схемата за компенсиране на по-високите цени на енергията. Те не са лоши за България, ако има компенсация. С износа на част от електричеството генерираме свръхпечалби. Свръхпечалбите, взети от българските потребители, ги връщаме, а тези, взети от износ, остават при нас. Дългосрочно се надяваме цените на електроенергията да се укротят, но ние се ангажираме да прецизираме схемата за компенсация. Правителството на Кирил Петков така и не предложи механизъм за компенсация. Такъв беще предложен от ГЕРБ чрез колегата Делян Добрев и беше приет от Народното събрание по време на актуализацията на бюджета. Ако този механизъм не беше приет, в момента щяхме да имаме погром. Много предприятия щяха да са затворени – виждате, че достигаме екстрени цени от 1800 лева за мегаватчас в пиковите часове. Ние по този начин частично дръпнахме ръчната спирачка на инфлацията. Предишното правителство е виновно поне за половината от инфлацията. Тя не е вносна, кризите се дължат да некомпетентността, безотговорността и страстта към комисионерски сделки на предишното правителство. Това е причината за кризите, а не войната в Украйна или само високите цени на енергията в международен план. Същото трябва да направим и с газа. Ако бяхме регламентирали по-рано механизма за компенсация на електроенергията, както призовавахме още есента на 2021 г., щяхме да стопираме проникването на инфлацията на енергоносителите в крайните цени.

Завишени са и цените на горивата с един лев на фона на ниските цени на нефта “Urals”. Предишните управляващи, конкретно Асен Василев и Кирил Петков, харесват руския петрол и руския газ, но само когато са с посредници. Комисионерските сделки увеличават с един лев цената на горивата и ние всички плащаме чрез горивата ИНФЛАЦИОННИЯ ДАНЪК. Това е най-жестокият данък. Заради този данък всички са обеднели и с намалена покупателна способност. Колкото и да ни разправят, че са увеличили социалните плащания, реално имаме намаление. Те са всъщност като телефонни измамници. Тяхната бюджетна политика беше на телефонни измамници. Лъжат те, че ще получиш нещо, и след това ти вземат.

Другата голяма криза, която предстои след енергийната, за съжаление, е бюджетната. Още миналата година предупредихме, че се полагат основите й. И в момента Министерството на финансите изпитва трудност да емитира дълг на дълговите пазари. Не само затова, че е намаляла ликвидността, а защото така наречената “рискова премия” се увеличава за България. Колкото повече дълг трупаш, толкова по-трудно ти дават. За съжаление това, което беше направено, е да влезем в коловоза на хроничните дефицити. Тоест годишно да харчим 5-6 процента повече, отколкото потребяваме. Съседната ни Гърция с години харчеше по 3,5-4% повече, отколкото потребяваше. Ние сега харчим по 5-6% повече, отколкото потребяваме, а догодина ще бъдат още повече, и то при базов бюджет, който обикновено е най-добрият от гледна точка на дефицит. Това означава, че до някоко години ние ще натрупаме дълг, който ще бъде в такива размери спрямо брутния вътрешен продукт, че ще затрудни, от една страна, самото финансиране на дълга и на разходите респективно, от друга страна той ще бъде много скъп от гледна точка на разходите за лихви.

Нашата бюджетна политика е най-зависима от разходите за пенсии, а те [предишните управляващи] я направиха още по-зависима. 10 милиарда от приходите от ДДС се вземат от другите сектори, или се взема една част от дълг, и се плащат пенсиите. Всички знаете, че ако трябва да се финансират по-високи пенсии, трябва да има и по-високи осигуровки. Какво се случва, ако вдигнем пенсиите, а не вдигаме осигуровките? Откъде вземаме парите? Вземаме ги или от други данъци, или от дълг. Всъщност ние това и направихме – те [предишните управляващи] прехвърлиха задължения към бъдещите поколения и създадоха предпоставки сега или да се увеличават данъците и осигурителните вноски, или да се режат разходи от другите сектори. Не може да я караме много години с този дефицит. Имаме разработени мерки в това отношение. Но паралелно с всичко това намаля събираемостта, увеличи се контрабандата – имаме данни за физическите обеми. По време на управлението на Борисов всяка седмица имаше координация на службите, имаше целенасочена политика. По международни доклади 10 пъти намаля контрабандата и имаше пари за всичко. Сега няма пари.

Виждате – политика по доходите нямаше по отделните сектори. Дълг вземаме и пак не стигат парите. А в същото време бюджетът генерира средства от инфлация. Най-силният данък е инфлационият данък! Толкова лоша бюджетна политика не е имало. Най-добрата социална политика е да се укроти инфлацията. Най-лошата социална политика ще бъде в дългосрочен план да не се стабилизира бюджетът. Политиката на Асен Василев ни върна период отпреди 25 години – на 4 февруари тази година се навършиха 25 години от приключването на кризата от 1997 г. Същия ден имахме бюджетна комисия в парламента и Асен Василев каза, че не вярва в благоразумната бюджетна политика. Първият финансов министър от четвърт век, който не вярваше в тази политика и който постави основите за следващата политика. Той не е новият Иван Костов, както някой беше написал. Всъщност Асен Василев е новият Румен Гечев. Чисто символично това беше и първият бюджет, харесан от Румен Гечев от 25 години насам. Той дори бюджетите на БСП не е харесвал преди това. Но знаем кога хората бяха най-бедни. Знаем, че най-лошата социална политика е тази да стимулираш инфлацита и да събориш бюджета. Тогава имаме най-голямо обедняване. Натам сме тръгнали и ние трябва да преодолеем тази криза. Да, изкушението да се харчи повече, отколкото се потребява, е много силно, но то не трябва да става хронично.

За съжаление тази бюджетна криза е проекция на политическата криза, в която сме от година и половина. Миналата 2021-а година, по време на 46-тото Народно събрание, лятото, нямаше мнозинство, всички предлагаха допълнителни разходи, нямаше го центърът на бюджетна отговорност. Когато има отговорно правителство и мнозинство, има център на бюджетна отговорност. Миналата година нямаше такъв и още тогава бяха надути разходите. Асен Василев стимулираше тази политика. Последните 25 години имаше отговорни финансови министри. Може да са имали всякакви кусури, но всеки един от тях беше отговорен.

Така че, докато не се справим с тези кризи следващите 4-5-6 месеца, за съжаление няма да можем да водим други смислен разговор. Темата “образование”, темата за децата ще я видите в нашата програма. Образованието, както и предишните избори, ще бъде за нас основен стратегически бюджетен приоритет и ще продължим да водим политика за увеличаваща се бюджетна подкрепа. Образованието и децата са тези неща, които ни обединяват. Това са темите, по които можем да водим смислен, положителен разговор за нашето общо бъдеще на хора, които живеят на една територия и в едно общество. За съжаление обаче са ни завещани толкова кризи, че трябва да преминем през тях. Но през тях може да премине само отговорно правителство. За съжаление пробвахме другото – но се надявам повече наши съграждани и сънародници да се видели другото, да са видели алтернативата. Винаги има нужда от алтернатива, но ние случихме може би на най-лошата й версия. Румен Гечев постави световен рекорд по брой фалирали банки през 1996 г., но тези [предишните управляващи] бяха на път да поставят световен рекорд по бързо фалиране и счупване на държавата. Те до голяма степен го направиха, а сега на автобуса им пише “Да завършим започнатото!”. Те искат да досчупят, да дострошат държавата. Това е да завършат започнатото. Да закрият “Марица-изток”, да я дофалират.
#

бутони към социални мрежи