Как в Швейцария събират твърдите битови отпадъци и се борят с незаконното им изхвърляне

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

2,30 франка струва торба за битови отпадъци, събират пълните два пъти седмично

* Оригинално заглавие: В патрул с “детективите за отпадъци”

* Публикация на Benjamin von Wyl, Eleni Kougionis (снимка), swissinfo.ch

В Швейцария проблемът с незаконното изхвърляне на твърди битови отпадъци се приема много сериозно. Специални инспектори имат за цел да издирват онези, които изхвърлят боклука си на неподходящите места. Отидохме на разходка из улиците на Базел с един от тези “детективи” – Али Суван, който много обича работата си и я смята за изключително важна.

„Базел е чист град“, казва Али Суван. Седим с него в кабината на камион, който бавно и внимателно си проправя път през тесните улички на един от микрорайоните на Базел. Можете да сте сигурни, че ако някой е оставил стара пералня да ръждясва, скоро наоколо със сигурност ще се появи планина от боклук то. Особено често това се случва в тесните странични улици на града.

И като цяло такива “диви сметища” обикновено се срещат по-често в градовете, отколкото в предградията, където съседите се познават и социалният контрол е по-ефективен. „По някаква причина мнозина възприемат строителните площадки като вариант на депо за изхвърляне на твърди отпадъци“, казва Али Суван. Днес отиваме в един от районите на града, за да проверим, да кажем, „сигнала“, получен от обществеността: една жена постоянно хвърля боклук от балкона си. Пристигаме на мястото. Няма боклук. Али звъни на вратата, никой не отговаря. Случва се често. Не всеки ден „детектив боклукчии“ успява да направи голям „улов“. Въпреки това Али Суван намира дълбок смисъл в работата си. Който?

Факт е, че не говорим за разкриване на буквално всеки един случай. Това е принципен въпрос. Между другото, по-късно неговият колега все пак спипа тази жена на място, когато тя се опита да хвърли хартиена торба, пълна с памперси, в обществена кофа за боклук. Али Суван е един от четиримата общински инспектори в областта на мониторинга на ситуацията с изхвърлянето на ТБО (твърди битови отпадъци). Работата на „детективите за боклук“, както ги наричат популярно, изглежда колкото сложна, толкова и неблагодарна: те патрулират по улиците на града, налагат глоби, разследват случаи на незаконно складиране на отпадъци, провеждат разяснителна работа сред населението относно въпроси, свързани с преработката и правилното изхвърляне на твърдите битови отпадъци, съветват фирми, които притежават жилищни имоти.

„Постигането на 100% дисциплина все още е невъзможно. Основното е населението да знае, че ни има и че винаги сме на стража за чистотата на улиците. Али Суван признава, че самият той някога е правил грешки в областта на изхвърлянето на отпадъци. „Като всеки друг, предполагам, че не съм перфектен.“ Ето защо “детективите за боклуци” не са склонни да бъдат толкова сурови в осъждането на онези, които не правят всичко както трябва. И все пак…

Случва се някой да хвърли угарка на земята точно в присъствието на “боклукчии”. „Такива хора никога не отричат това, което са направили, но винаги твърдят, че го правят за първи път. В първия или в последния ще трябва да се плати глоба, и то доста голяма: 100 франка или сто долара. Такава работа изисква известно самообладание и издръжливост. „Ясно е, че да получиш глоба не означава да получиш билет за балет като подарък. И разбирам защо много хора се ядосват и започват да протестират с дълги тиради, които понякога продължават по девет минути. Но на десетата минута, като правило, идва разбирането на случващото се.”

За разлика от полицаите, детективите за боклук разчитат на силата на убеждаването. Те нямат право да арестуват никого, а в много трудни ситуации могат да извикат полиция за помощ. Случва се, но рядко. Един ден, беше около 5:00 сутринта, А. Сууан и негов колега хванаха човек в парка, който се опитваше да бутне цяла ПДЧ плоча в една от обществените кофи за боклук. Когато го попитаха какво прави, той се престори на незнаещ, но явно не го направи много убедително, защото въпреки това инспекторите му наложиха глоба от 100 франка.

Всеки, който остави стария си матрак да гние край пътя, рискува да плати цели 200. Толкова струва и незаконното изхвърляне на боклука в черни технически найлонови чували, които постепенно се натрупват в задната част на камиона ни. Режимът и правилата за изхвърляне на твърдите отпадъци в Базел, както и навсякъде в Швейцария, са доста строги: битовите отпадъци се изхвърлят само в официални акцизни сини чували, всеки от които струва 2,30 швейцарски франка. „Всеки може да си позволи да купи такива чували, в това няма нищо особено“, казва Али Суван. Извозването на боклука се извършва два пъти седмично рано сутрин. Позволено е в навечерието на деня на износа да се поставят такива сини торби на улицата, но само след седем часа вечерта.

Всеки, който наруши това правило, също може да бъде принуден да плати глоба, дори ако боклукът е в служебната синя торба. Между другото, намирането на собственика на такава торба понякога е много по-лесно, отколкото изглежда, защото такива инспектори за отпадъци могат просто да отворят торбата и да намерят доказателство, като например плик с адрес. Освен това в неделя бутилките не трябва да се изхвърлят шумно в контейнерите на уличния пункт за вторични суровини. Преди няколко години медиите от почти целия свят съобщиха за германка, която получи солена глоба за това в Цюрих.

Клеветят ли се швейцарците взаимно за неправилно изхвърляне на боклук? Да, строгата швейцарска култура на рециклиране изглежда дребнава и натрапчива за мнозина, които не са живели в тази страна много дълго. “Junk Detectives” толкова добре се вписва в клиширания образ на швейцарската дребнавост и желанието да се спазват всички правила до последния параграф, че наскоро каналът SRF дори посвети отделен сатиричен уеб сериал на тази професия. Но в същото време такива инспектори като в Базел съществуват в много други страни, например във Франция и Канада.

Но означава ли това, че градската агенция по околна среда на Базел (Basler Amt fur Umwelt) препоръчва всички мегаполиси с проблем с отпадъците да създадат такива услуги? Отговорът се оказа доста уклончив, защото този въпрос в крайна сметка е политически. В Базел, например, такива инспектори се появиха в резултат на процес, иницииран от представители на дясноконсервативната Швейцарска народна партия SVP за създаване на „мобилна полиция за отпадъци“. В момента лявото правителство на Базел отново преразглежда концепцията си за мерки в областта на осигуряването на „градската чистота“.

В богатата и просперираща Швейцария се произвеждат много боклуци, около 700 килограма ТБО на глава от населението. В Европа само Дания, Люксембург и Норвегия имат по-високи нива на генериране на отпадъци.

Ясно е, че е чисто не там, където не изхвърлят, а там, където го чистят! Все пак остава въпросът: как могат да бъдат намалени отпадъците? Например, можете да намалите използването на “допълнителен” опаковъчен материал или технически да удължите живота на електронните устройства. „Детективите за боклук“ все още никъде не се смятат за толкова иновативен инструмент. Междувременно, според ООН, „глобалният материален отпечатък на човечеството расте пропорционално по-бързо от населението и световното промишлено производство“.

Ето защо една от целите на устойчивото развитие е „разработването и прилагането на устойчиви модели на потребление и производство“, а боклукът е само едно от звената в тази верига. И какво, ако започнем да рециклираме боклука и го върнем в бизнеса? В Швейцария този въпрос се решава сравнително добре. От закупените през 2020 г. от населението 318 709 тона стъклени бутилки са рециклирани 314 691 тона, което е квота от 99%. При алуминиевите кутии тази цифра е 97%, въпреки че ситуацията с пластмасовите бутилки засега не е толкова добра (82%).

В Швейцария се рециклират и утилизират над 50% от твърдите битови отпадъци. Това включва и торбите за боклук. Те се изгарят в специална инсталация. И там завършва нашият патрул, в инсинератора в Базел. Нашият камион стои на опашка, четири дузини черни торби са струпани отзад, те съдържат всичко, което А. Суван е събрал днес по улиците на града. Той и колегата му се преобличат в оранжеви защитни костюми, след което слагат противогази. И започват да отварят незаконно изхвърлените торби. Ако не открият никакви доказателства, тогава чантата и нейното съдържание се изпращат на конвейерната лента.

Сред незаконните отпадъци често има различни органични отпадъци, бутилки, които могат да бъдат изхвърлени безплатно, мухлясали предмети, има дори чугунен тиган. И ето, чувалът съдържа каталог за поръчки по пощата с името и адреса на собственика, отпечатани върху него. Тази сутрин те откриват пет такива ясни улики. В добрите дни има три пъти повече подобни улики. Тези хора очевидно скоро ще получат „поздравителна картичка“ от градските власти. Работата е свършена, А. Суван и колегите му се преобличат и също изхвърлят защитните си костюми за еднократна употреба в боклука. Горят добре и няма да има проблеми с утилизацията им.
#

бутон за сайт